Съветва хората да са реалисти, но да не спират да мечтаят за невъзможното
Малцина са наясно с факта, че преди да стане част от агентурната машина, Иван Тенев е бил художник, а първите си карикатури публикува като студент.
Той е художникът, навлязъл в естрадата и направил обложките дори на плочите на Лили Иванова. Голям тласък на кариерата му дават няколкото награди, които печели на Конкурса за сатирична графика Настрадин Ходжа в Турция през 1976 и 1977 година.
Споделя, че във времето на ограничения покрай пандемията, е бил налегнат от пустота. От немай къде започнал да работи върху себе си и го ударил на писане – не по поръчка, по-близо до поезията като естетика.
Категоричен е, че изолацията не се препокрива със самотата и допълва, че той често си говори сам, но на масата му винаги има две чаши.
Предвид скорошния му рожден ден (на 2 септември) споделя, че обикновено това е времето за равносметки и допълва, че ако се върнеш назад във годината и не се разплачеш или разсмееш, можеш да си сигурен, че си я пропилял напразно.
С типичното си чувство за хумор посочва, че предвид, че вече е на 71 години става все по-античен и заради това си казва, че вече е твърде стар, за да умре млад, затова си дава съвет да живее преди да умре.
И за него, както и за мнозина, действителността е сива, оловно сива. Напоследък все повече оклюмва храбрият текстописец у него. Прохождащите песнопойци са сметнали, че думите в песните, са най-незначителната и елементарна част. Лошото е, че понякога и нищото се опитва да се прави на нещо, но допълва, че несъмнено ще дойде ден, в който всичко ще си дойде на мястото.
Все още не е сигурен, но все по-често се замисля, че може би му е време да се завърне към рисуването. Заел се е с нахвърлянето на писания за биографичната му книга като има уверението на проф. Георги Чапкънов, че рисунките ще са от него. Има подкрепата и на акад. Антон Дончев.
За рождените си дни казва, че няма незабравим, а неповторим рожден ден. Хората, на които най-много държи разбира се, са неговите близки – брат му, синът му, и приятелите, които са му останали, колкото и да са те. За тях казва, че са като гъбите – разбираш дали са добри или лоши, когато вече е твърде късно.
В този ред на мисли вярва в старите приятелства, защото щом са остарели, са били годни за живот. Твърди, че продължителността на приятелството е гаранция за качество.
Що се отнася до любовта, казва, че тя е в основата на живота и допълва, че е като Коледа – винаги е зад ъгъла.
Вярва в съдбата, но твърди, че тя избира нас, а не ние нея. Допълва, че щастието е когато съдбата те целуне изведнъж на някой ъгъл. Не се притеснява от годините, защото те нямат никакво значение за въртенето на Земята.
По отношение на смъртта е убеден, че не съществува такова понятие. Според него има само смяна на световете, а смъртта е началото на нещо ново.
Категоричен е, че е глупаво човек да прави планове за целия си живот при положение, че не е господар дори на утрешния ден.
В заключение посочва, че се е научил, че животът е съвкупност от отделни малки животи, всеки с дължината на един ден. Не са пропилени дните, в които сме се радвали на мечтите си. Съветва хората да бъдат реалисти, но да не спират да мечтаят за невъзможното.
Източник: Уикенд
