Никита Джонсън от Биг Брадър преди пластиките е доста по-различна - чаровна и миловидна
[caption id="attachment_98816" align="alignright" width="300"] Никита Джонсън преди пластиките - нежна и чаровна[/caption] Една от участничките в последното издание на Биг Брадър, Никита Джонсън, преди да обезобрази лицето си с поредните пластични интервенции, е доста по-различна. От фотосите ни гледа една чаровна и нежна млада жена. Сами ще се убедите в галерията ни от нейни снимки. Тя пак е с доста корекции по себе си, но по-премерени и не прилича на чучело. Запознати споделят, че в началото на връзката й с последния й любим, Борислав Борисов, или както е известен Боби Ръгбиста, брадърката изглежда съвсем нормално. Тогава тя все още е брюнетка. В устните й пак има силикон, но не максимално наблъскан, а с мярка, и с вида си не изглежда плашещо, може нормално да се усмихва, за разлика от сегашната си визия на пластмасова кукла. Не е била подпухнала и отекла в лицето, както в момента стряска съквартирантите си от риалити шоуто. Преди последните несполучливи корекции, мимиките не са я измъчвали, дори е изглеждала нежна и чаровна. Такава я среща и Боби, в когото тя се влюбва и сега заедно се грижат за сина й. Но какво е накарало Никита Джонсън пак да посегне към пластиките, резултатът от които се оказа пълен провал. И коментарите в мрежата не са лицеприятни за нея. Та тя е само на тридесет и осем години, предишните й пластики са били сполучливо направени и премерени за възрастта й. Навярно лоша шега е изиграл непокорният й характер на бунтар и това, че не е от хората, които се подчиняват на клишета, както самата брадърка се оприличава. Но желанието й да бъде различна и да провокира й е изиграло лоша шега. Загубила е миловидния и нежен израз на лицето си. Само да припомним, че преди двадесет години, само осемнайсетгодишна, Никита Джонсън емигрира в Швеция, където са родителите й. Завършва образованието си там и започва собствен бизнес, има тату студио (това навярно обяснява и множеството й татуировки) и ресторант, споделя самата тя. Нежеланието й да следва „средния път” я кара да търси промяната, но явно не винаги в правилната посока.