Сега задкулисието на глобализма ще може да действа много по-решително
Само за десет дни светът изгуби две ключови фигури от най-новата история.
Горбачов, който издъхна на 91 години в края на август сложи край на съветската империя и поражението на комунистическата идеология пред либералния капитализъм.
Кралица Елизабет Втора пък издъхна на 8 септември на 96 години. Тя бе най-популярният световен монарх, олицетворяващ предмодерната епоха. С авторитета, морала и личния си пример, тя крепеше устоите не само на британския и англосаксонския, но и на целия западен свят.
Фактът, че кончината на двама старци на преклонна възраст предизвика толкова нескрита радост, изблици на омраза и подигравки е показателен за редица неща и най-вече за мрачните времена, в които живеем и най-вече, които предстоят занапред, предвид, че толкова много хора са докарани до такава деформация на мисленето и ценностната система.
Наистина днешните руснаци нямат особени причини да потъват в траур заради кончината на Горбачов. Реално, той бе катализаторът на един неизбежен процес, който щеше да се случи и без негово участие. Той обаче имаше достатъчно смелост и интелект и успя да се пребори с апаратчиците и хардлайнерите около себе си, назовавайки нещата с истинските им имена и да отговори на очакванията на милиони хора от двете страни на Желязната завеса.
Проблемът му бе в това, че не успя да приложи същата хитрост и безкомпромисност от вътрешната политика и във външната. Той се оказа по-мекушав от западните партньори Рейгън, Буш и Тачър, отколкото мащабите на империята му изискваха.
Успоредно с идването на свободата и демокрацията, Русия започна да се развива и хората заживяха значително по-добре. Същевременно обаче страната започна да се обезлюдява и обезкървява, а ресурсите на страната попаднаха в ръцете на шепа олигарси.
По онова време Русия се нуждаеше от човек като Путин със силен характер и достатъчна външнополитическа хитрост, за да се появи държавата отново на картата като потенциален световен лидер. Но пък без смелостта и действията на Горбачов, Русия нямаше да има днешната сила.
Ако това не се беше случило, руснаците, които днес говорят с презрение за Горбачов, все още щяха да живеят в огромна нищета и мизерия и нямаше да познават белия свят.
Голямата му историческа заслуга бе, че той способства драстичните промени в света и каза край на бруталния ход на историята в ужасната й тогавашна поне за половината свят посока.
Кралица Елизабет Втора пък бе последният световен монарх от епохата преди глобализма. Тя бе олицетворение на традиции, морал и ценност, които днес вече никой не толерира. Макар и владетел на типично либерална държава, тя бе всичко друго, но не и типичен либерал – бе консерватор, който едва успяваше да скрива възгледите си, но и отговорен човек, поставил себе си в услуга на нацията и короната.
За днешното постмодерно общество, когато пълната личностна свобода е довела до личностен разпад и на практика неуправляема формална демокрация, традиционната фигура като един обичан монарх е сериозна пречка.
Авторитетът на традиционна, здраво стъпила в миналото фигура като кралицата, досега бе спирачка пред пълното развихряне на постмодернизма в британската общност. Сега при наличието на силно уязвимия откъм морал и характер крал Чарлз III задкулисието на глобализма ще може да действа много по-решително.
Не е изключено в обозримо бъдеще да се стигне до пълно отхвърляне на монархията в Обединеното кралство. Освен това е напълно възможно дори с коронована особа в Бъкингам, британското общество да бъде лесно управлявано и мачкано занапред.
Източник: Уикенд
