Първият концерт на оперната прима Соня Йончева в морската ни столица Варна в края на август, бе съпътстван от проливен дъжд, гарниран със светкавици и гръмотевици. Оперната гала с участието на световноизвестното сопрано бе кулминацията на XIV издание на фестивала „Опера в Летния театър“ и негов достоен финал.
Предвид екстремните метеорологични обстоятелства зрителите станаха свидетели на малко по-съкратен вариант на мащабно замисления концерт, с който Соня Йончева дебютира на варненска сцена. И тя, и колегите й мецосопраното Валентина Куцарова, тенорът Милен Божков и баритонът Пламен Димитров, както и оркестрантите от Държавна опера – Варна, начело с диригента Кръстин Настев, запазиха удивително самообладание и демонстрираха талант и професионализъм под разплаканото и раздирано от мълнии небе.
Заради лошото време подготвеният от режисьорката Сребрина Соколова мултимедиен спектакъл, с движещи се надписи над откритата лятна сцена, бе своевременно трансформиран при монтажа на подвижна покривна конструкция – за оркестъра и солистите.
Лятната буря започна часове по-рано, като малко преди обявения начален час пороят поутихна, а след това се разрази с нова сила, минути преди началото на Оперната гала. Увити в дъждобрани и с чадъри, повечето зрители заемаха местата си, питайки се дали все пак прокламираният грандиозен концерт ще се състои. Малко преди бурята отново да се разрази с пълна мощ, на сцената се появи самата Соня Йончева, съпроводена от диригента Кръстин Настев, който е неин съученик от Музикалното училище в Пловдив, и Летният театър избухна в бурни аплодисменти, които бяха по-силни от гръмотевиците, раздиращи навъсеното небе в този момент. Ариите, които Соня Йончева изпълни, сякаш звучаха в унисон с природната стихия. Бурята от своя страна придаваше мистични нотки на впечатляващите изпълнения на певицата.
Публиката в дъждовната стихия сякаш се сля с музикалните творби в красивата интерпретация на оперната прима. Пороят и непрестанните мълнии обаче се оказаха безсилни да заглушат музиката. В името на изкуството повечето зрители също стоически стояха под открито небе в Летния театър. Тези, които останаха до края на двучасовата Оперна гала, изживяха своеобразен катарзис в унисон с оперните арии, които звучаха от сцената. Светкавиците, озаряващи ефектно нощното небе, се оказаха част от непредвидена сценография и режисура, но се вписаха по уникален начин в изпълненията на певците. Несъмнено силната лятна буря измъчи солистите, но те пък демонстрираха, освен талант, и сила на волята и характер.
Публиката от своя страна възнаграждаваше великолепните им изпълнения с бурни аплодисменти и викове.
Източник: Уикенд
