юни 15, 2024

Адвокат Любомир Таков: Отнемане на книжката до живот е по-добра мярка от конфискация на колата

https://kliuki.net/liubopitno/advokat-lyubomir-takov-otnemane-na-knizhkata-do-zhivot-e-po-dobra-myarka-ot-konfiskaciya-na-kolata-4/207827 Kliuki.net
Адвокат Любомир Таков: Отнемане на книжката до живот е по-добра мярка от конфискация на колата

-   Станах полицай заради разказите в Съюза на бившите барети за акциите им, Алексей Петров беше моят първи сенсей

-   Обществото има нужда от помощ в битката срещу употреба на дрога, размерите са пандемични

-   Не размерът на наказанията е проблем, а липсата на своевременното им налагане

-   С тежката присъда за Кристиан Николов злото в България не беше изкоренено

-   Ако МВР и прокуратурата си бяха свършили работата преди 4 г., нямаше да го има казуса “Дебора” в Стара Загора

- Адвокат Таков, защо бяхте на погребението на Алексей Петров. Какво ви свързва с него?

- Беше моят първи сенсей, човекът, който в началото на 90-те ме въведе в света на източните бойни изкуства в карате залата на басейна “Спартак”. Много хора, за които дори се съмнявам дали приживе са имали смелостта да го поздравят, в последните дни се упражняват да говорят какъв човек е бил, което не им прави чест. За мен Алексей Петров бе голям мъж, добър човек, помогнал на много хора и спортисти. Беше патриот и достоен български офицер. Когато се е случвало да присъствам на сбирки на членове на Съюза на бившите барети, със захлас съм слушал историите им за зрелищни арести или комични случки. Може да се каже, че тези разкази за героични подвизи до голяма степен формираха у мен желанието ми да се присъединя към системата на МВР. Това за мен бяха мъже супергерои: уравновесени, с твърд характер, изключително хладнокръвни и най-вече с умения да вземат правилно решение в екстремна ситуация, при която обикновеният човек ще загуби почва под краката си. И над всички изпъкваше Алексей Петров със своите качества.

 

Ще припомня само примера как през 1985 г. той заедно с други две барети - Пепи Руневски и Свилен Свиленов, задържат терориста Зорге от групировката “Баадер – Майнхоф” на Централна гара с голи ръце, без произведен дори и един изстрел. Нека Алексей почива в мир!

 

Адвокат Любомир Таков: Отнемане на книжката до живот е по-добра мярка от конфискация на колата

Любомир Таков на погребението на Алексей Петров

 

- Всъщност поводът да ви поканя за това интервю е широко обсъжданата тема за поправките в Наказателния кодекс, по силата на които МВР започна да изземва временно колите на пияни и дрогирани шофьори. Депутати признаха, че няма точна уредба на тези действия и сега ще преразглеждат текстовете. Какъв е проблемът?

- В държавата ни се наблюдава опасна тенденция нормативни актове да се пишат за конкретни хора и за преследване на имиджови цели, а не за да се уреждат трайно обществените отношения. Измененията бяха неуместни и безпринципни, защото политиците действаха изцяло с цел извличане на ползи от общественото недоволство и това си пролича в некачествения продукт. Депутатите осъзнаха, че с порочната си инициатива навредиха на правоохранителните и правораздавателните институции, вместо да помогнат в борбата срещу транспортните престъпления. А обществото ни има нужда от помощ в битката срещу употребата на наркотици, която е достигнала пандемични мащаби и която пряко води до тежки катастрофи с жертви.

 

- Но как може да се реши проблемът с хората, които сядат зад волана след употреба на алкохол и наркотици?

- С далеч по-семпли поправки. Например сега действащата мярка за прекратяване на регистрацията  на автомобила има дисциплиниращ ефект - от 6 месеца до 1 г. Този срок може да бъде увеличен. Защо не при повторно престъпление, ако водачът вече е осъден за шофиране след употреба на алкохол или наркотици, да се лишава от книжка за 10 г. или дори до живот? Тогава българинът, който обича да шофира, след като е обърнал 1-2 чаши ракия, би се замислил дали не е по-добре да се прибере с такси пред опасността да ходи пеш цял живот.

 

- Как решават този проблем в Западна Европа?

- В Германия и Швейцария глобата е обвързана с размера на месечния доход на извършителя. Санкцията се усеща еднакво в пропорционално отношение както от по-скромния, така и от по-заможния човек. Ако е безработен, каквито са повечето хора у нас с луксозни автомобили, или коли със син инвалиден стикер, може да се помисли за долна граница на санкцията.

 

- По-високи наказания за причинилите смърт при катастрофи ще имат ли ефект?

- Това не е правилно. В модерните правни системи срокът за лишаване от свобода се намалява. Така е и в държавите от ЕС, към които, поне на книга, се числи и България. Тежките наказания не са работещ модел, особено предвид състоянието на местата за лишаване от свобода у нас. Тук ще дам пример с неадекватното увеличаване на наказанията при телесните повреди, случило се отново в условията на медиен шум. При средна телесна повреда, дори наказанието да е завишено с 2 г., то няма долен праг, т.е. отново може да се наложи пробация. Ефективно би било да се сложи долен праг на наказанието, например от 1 до 6 г. След първото си провинение кварталният бияч може да получи условна присъда. Това ще го мотивира да има приемливо за обществото поведение в рамките на следващите от 3 до 5 г. Ако има следващ случай на агресия, тогава законът да се стовари върху него с цялата си сила.

 

- Защитавахте Кристиан Николов по делото за смъртта на Милен Цветков. Натрапваха се аналогии с Георги Семерджиев. Какви са приликите и разликите в двата случая?

- Преди месец ми направи впечатление мой колега, който за ден обиколи почти всички телевизионни студия с карирания си костюм, пропускайки може би само това на телевизия “Епархийски глас”, коментирайки в детайли случай, по който участва като консултиращ адвокат и по закон не би имало как да се е запознал със събраните по делото материали. Не съм бил ангажиран със случая на Семерджиев и не е професионално и коректно да го обсъждам.

 

Адвокат Любомир Таков: Отнемане на книжката до живот е по-добра мярка от конфискация на колата - Снимка 2

Кристиан Николов (с маската) вилза в съдебната зала.

 

Кристиан Николов въпреки младата си възраст и малкия житейски опит избра поведение, което според мен бе правилно. Той прояви смиреност, показа разкаяние, което бе искрено, а не демонстрирано с оглед благополучен изход на делото, участва активно в двете фази на процеса. Избра да говори само там, където трябваше да бъде чут - в съдебната зала. Прие съдбата си да бъде жестоко наказан поради обществената популярност на пострадалия от инцидента. С прекомерно тежката присъда на Кристиан злото в България не бе изкоренено - черните хроники за загинали по пътищата, смущаващите статистиките за установени пияни и дрогирани водачи, новините за починали от наркотици са ежедневие. Обществото ни не е узряло за подобен дебат. Тук ще си позволя да цитирам една мисъл на философа Адам Смит: “За да научиш хората да обичат справедливостта, трябва да им покажеш резултатите от несправедливостта”. Може би едва тогава ще тръгнем в някаква положителна посока като общество.

 

- Как се променят нещата с решението на ВКС, където се приема, че Николов е действал при евентуален умисъл?

- Продължавам да твърдя, че правилната квалификация на деянието е първоначално дадената от избрания на случаен принцип прокурор Христова. Целта на промяната на наблюдаващите прокурори и оттам на правната квалификация на деянието на Кристиан бе в условията на нагнетеното в обществото напрежение от пандемията да не избухне недоволство след изтичане на максималния по закон 2-месечен срок за задържането под стража на Кристиан като извършител на непредпазливо деяние. Ръководството на прокуратурата действа изцяло политически, яхвайки вълната на обществения гняв и използвайки я за полиране имиджа на институцията с най-нисък рейтинг на обществено доверие. Така както сега действат депутатите в случая “Дебора”.

 

Няма как да хваля наблюдаващите прокурори по това дело, защото за всеки грамотен юрист е ясно, че поведението на обвинението на практика представляваше злоупотреба с процесуални права и прехвърляне на топката в полето на съда, който трябваше да взима тежките решения в този процес. На въпроса за вида на деянието много професионално, ясно и точно е отговорила съдия Шишкова, подписала съдебното решение с особено мнение.

 

Подхождам с голямо уважение към състава на ВКС, който с мнозинство прие, че е налице евентуален умисъл, но твърдя, че с това решение се създаде един много опасен прецедент. Макар да не създава задължителна съдебна практика, актът ще послужи като оръжие в ръцете на прокуратурата да фаворизира едни обвиняеми и да ощетява други, като използва репресивния инструментариум, с който тя разполага, възможността ѝ да повдига безконтролно обвинения и да налага разнообразни мерки за процесуална принуда.

 

- Имате ли връзка с Кристиан Николов, как приема престоя си в затвора?

- Прекара в приемно отделение на затвора около 2 седмици и премина комисията по разпределение. Съгласно определения от ВКС режим и след оценката на комисията на затвора в София сега той е в затворническото общежитие “Казичене”. Макар да е прекарал вече над година в ареста и затвора, сега му е трудно, като на всеки човек в неговото положение - без семейство, без близки хора. Но както Кристиан сам каза на едно от заседанията - той е приел съдбата си. Цял живот ще изкупва вината за причинената трагедия в семейството на Милен Цветков, а също и в своето. Противно на образа, който медиите, държавното и най-вече частното обвинение изградиха за него, Кристиан Николов е момче с добра душа, което, макар и по най-трудния начин, разбра кое е ценното и важното в този живот. Той започна процеса по своето превъзпитание още по време на делото и вярвам, че ще помогне на други хора, допуснали житейски грешки, които са им коствали свободата, да променят своето отношение към живота и да се поправят.

 

- Запознат сте със случая с нарязаната от Георги Георгиев Дебора в Стара Загора. От професионален интерес ли го следите?

- По повод предполагаемия извършител имам бегъл спомен, че същият и негови колеги от питейното заведение са попадали в полезрението ми. Става дума за криминален инцидент отпреди 4 или 5 г. Тогава в чалга дискотека в Стара Загора пострада момче. Беше пребито от охранители. Дошлите на място униформени служители и впоследствие оперативни работници бяха подходили формално към случая. Така не бяха обвинени. За това допринесе най-вече и бездушната работа на органите на районната прокуратура в града, които с право се санкционират от сегашното ръководство на държавното обвинение. Този случай нагледно показва проблемите при разследване на криминални престъпления в малкия град, когато в тях са замесени представители на местния бизнес. В крайна сметка единствено от националната полиция реагираха отговорно. Санкционираха фирма, защото имаше нарушения по организацията на охранителната дейност в обекта. Тази липса на навременна санкция води до формиране на едно чувство на безнаказаност у извършителите на подобен род деяния. Ако тогава този човек беше адекватно и навременно наказан, по всяка вероятност не би се стигнало до случая “Дебора”. Не размерът на наказанията е проблемът, а липсата на своевременното им налагане. Ако наказанията закъснеят, губят смисъла си.

 

Адвокат Любомир Таков: Отнемане на книжката до живот е по-добра мярка от конфискация на колата - Снимка 3

Георги Георгиев участвал в побой над момче още преди 4 г., но случаят е заметен

 

- Адвокат сте на Васил Михайлов, който стана известен като прокурорския син от Перник. Вече е на свобода, въпреки че имаше сигнал за насилие над приятелката му. Докъде стигна тази проверка? Ще го опазите ли от ново влизане в ареста?

- Аз не съм настойник на Васил Михайлов и не мога да отговарям за неговото възпитание и поведение в обществото. Моята работа е да го защитавам и да се преборя той да получи справедливо съдебно решение. От включването ми по делото показахме ясно, че той ще бъде кооперативен и ще се отнася с уважение към институциите и участниците в процеса. Васил стана жертва на непремереното си изказване, породено от нездравия медиен интерес към него. Ако не беше прокурорски син, може би името му отдавна щеше да е забравено от вас, журналистите. Дали е домашен насилник - не, поне по делото няма данни за това. Не прави чест на прокуратурата, че се опита да представи превратно тези трудности в отношенията на Михайлов и неговата приятелка. Действително Софийският районен съд отмени първоначално взетото решение да облекчи мярката му за неотклонение. По мое мнение това стана отново вследствие на медийния натиск, оказан върху членовете на състава, и след предоверяване единствено на версията, изложена от наблюдаващия прокурор, за когото ние имаме всички основания да смятаме, че е предубеден спрямо Васил, и при несъобразяване с произнасяния на компетентните съдебни органи относно въпросите, свързани с налаганите дисциплинарни мерки спрямо Михайлов по повод поведението му в затвора в Бобов дол. По темата Васил Михайлов има един друг факт, който за мен лично предизвиква повече интерес и отново е свързан с изявлението на главния прокурор за прокурори, които допускат формалистично и дори бездушно упражняване на своите правомощия. Преди година, по време на абитуриентските балове, в пълно с хора заведение в Перник влиза мъж с боен пистолет, който започва да гърми по Васил Михайлов като в каубойски филм. В крайна сметка успява да го улучи, като освен Васил ранява още няколко души - учителка и абитуриент. Някои пеналисти биха дефинирали това деяние като опит за убийство, други юристи - като хулиганство, извършено с изключителен цинизъм и дързост. Все още не знам как наблюдаващият прокурор е квалифицирал поведението на стрелеца, защото над 13 месеца по делото няма обвинение. Вярвам, че за да бъде някой добър съдия, прокурор, полицай или адвокат, освен грамотен юрист той преди всичко трябва да бъде качествен човек. Надявам се България да започне да произвежда повече такива личности, защото те са дефицитни във всички сфери на обществения живот.

 

Адвокат Любомир Таков: Отнемане на книжката до живот е по-добра мярка от конфискация на колата - Снимка 4

Васил Михайлов беше задържан през юни миналата година

 

- Вие пръв атакувахте наредбата, по която се установява употребата на алкохол и наркотици във ВАС. Какво се случи? Има проблем и с кръвните проби на шофьорите - излизат бавно. Сега ще купуват нова техника.

- Още през 2020 г. като адвокат на обвиняемите тогава Явор Бахаров и Кристиан Николов поисках от Върховния административен съд да отмени изцяло или частично тази наредба. Не без усилията на прокуратурата и приближените медии атакуването на наредбата бе възприето като опит за шиканиране на наказателните дела, водени срещу подзащитните ми. Обществото не обърна внимание на истинските подбуди да сезираме ВАС - да сигнализираме за ненадежността на методиката за изследване на водачите. Хаосът, който се случва в последната година с вълната от фалшиво положителни резултати, с противоречивите изследвания на кръвни проби, проблемите със съхраняването на пробите, бе предизвестен. Този хаос обаче нанася тежки вреди - разрушава съдби, обърква животи. Институциите в типичния си стил претендираха, че няма проблем, а той е доста сериозен и на гърба си го усетиха дори служителите на МВР, когато започнаха да ги проверяват масово за наркотици и алкохол. Централният полицейски синдикат на МВР също сезира ВАС с искане да отмени наредбата като нищожна и незаконосъобразна, три години след моя опит. Делото е насрочено за 1 ноември 2023 г. и го очаквам с интерес.

 

Наредбата не е актуална, не е добре изготвена, създава повече проблеми, отколкото решения. Един от основните дефекти в нея е, че тя не съдържа точни критерии при тестовете, при които да се разграничава употребата на наркотици от метаболити на някои разрешени за употреба лекарства. Отделните държави в Европа са възприели различен подход при криминализирането на управлението на моторни превозни средства след употреба на наркотици. В страни като Австрия, Холандия, Унгария Хърватия, Кипър и Малта трябва да се докаже, че употребените наркотици имат влияние върху поведението на шофьора. За такова изследване трябват специално подготвени специалисти. Другият подход е “нулевият толеранс”. Прилага се във Франция, Италия, Литва, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Швеция. За наказателно преследване е необходимо само употреба на наркотици от шофьорите. Има и т.нар. “нулев толеранс с гранични стойности” с фиксирани граници за отделните наркотични вещества в кръвта с определен от закона минимум.

 

В България се прилага пълен нулев толеранс. Не се установява дали водачът е повлиян от употребените наркотици. Не е посочен надлежен ред на установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, като такъв е предвиден в наредбата. Недопустимо е процесът на установяване на обективната истина да бъде ограничен от административни разпоредби. В този смисъл има противоречие между наредбата и НК по въпросите необходимо ли е наркотичните вещества и техните аналози да са установени в кръвта на дееца или може да се установи по всеки друг познат на науката начин - чрез изследване на биологични проби урина, слюнка, пот или коса например. На следващо място не е изяснено до кой момент ще е налице умисъл у дееца, доколкото всеки един от методите за анализ на биологични проби установява употреба на наркотично вещество в период, различно отдалечен във времето от момента на изследването. В самата наредба липсват надлежни критерии за това кои от установените вещества в кръвен тест обективно сочат на употреба от страна на водача на наркотично вещество и в какъв период от време преди проверката, което да обоснове обществената опасност на деянието му и необходимостта от реализиране на наказателна отговорност. Безспорно в такива хипотези рискът от осъществяване на наказателна репресия над невинни лица е сериозен. Ще Ви дам пример. Нека е с марихуана, тъй като следите от нея се задържат най-дълго в кръвта. посещавате през уикенда Нидерландия, където се допуска употребата на меки наркотици като канабис във всичките му форми (трева, хашиш или хашишово масло) и на някои видове халюциногенни гъби. Там в регистрирано кафене, т. нар. “кофишоп”. Вие консумирате 1 цигара канабис. Прибирате се в България и следващия уикенд решавате да посетите Ваши роднини в провинцията. При проверка на пътя, без да са налице видими признаци, реакции или поведение, които сочат на такава употреба, Вие давате положителен резултат за наличие на наркотично вещество в организма. И оттук започва Вашата борба с институциите – от задържането Ви за 24 часа като извършител на престъпление, през повдигане на обвинение и налагане на съответната мярка за процесуална принуда, през борбата да докажете невинността си пред съда. Която в много подобни случаи е трудно постижима цел. Тук изниква съвсем резонният въпрос: а по какъв начин Вашето поведение е било повлияно от употребеното преди 5 или повече дни наркотичното вещество? Каква е обществената опасност на деянието? Има ли такава въобще? Кой е по-опасен: недоспалият водач, чиито реакции са също така забавени както на употребилият алкохол или наркотици такъв? Или този, който е пушил трева преди седмица?

 

Аз самият съм абсолютен въздържател и противник както на алкохола, така и на всякакви разрешени или забранени вещества, които влияят върху мозъка и нервната система – било то стимуланти или транквиланти. Лично аз бих избрал подходът на „нулевия толеранс“, но той е неприемлив за българина и неговите бит и менталност. За съжаление реалността е такава, че наркотиците са масово явление както сред по-бедни и неграмотни, така и сред богати, образовани и успели хора. Методът „повлияване/ въздействие“ също не считам за пригодим към родните условия, отново с оглед народопсихологията ни. Тук следва да се разчита на експертното мнение, т.е. на човешкия фактор, и именно това прави метода рисков, поради опасността от волна или неволна човешка грешка.

 

Може би нормотворецът трябва да се замисли за „нулев толеранс с гранични стойности“. Това значи, че както законодателят е приел, че има стойности, в които алкохолът не повлиява способността за шофиране, така следва същото да бъде прието и за наркотичните вещества. За да се случи това нещо обаче – за да няма ощетени невиновни граждани или виновни такива, които да се измъкват между капките, трябва да имаме много на брой, добре оборудвани, конкуриращи се лаборатории и добре подготвени експерти в тях.

 

Към момента нито една от лабораториите, извършващи дейност по установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози не притежава акредитация за извършване именно на тази конкретни дейности. Акредитацията на лаборатории, извършващи дейност по установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози е задължително да бъде издадена от единствения национален за Република България орган, организиращ, координиращ, ръководещ и извършващ процеса по акредитация, а именно – Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“. Кръвните проби на тестваните водачи от цялата страна се работят единствено във ВМА. Аз не съм видял на интернет страницата на БСА Химико-токсилогична лаборатория на ВМА да е отразена като такава с валиден сертификат. От момента на вземането на пробата, до предаването й във ВМА не е известно на обществеността нито дали се спазва реда за съхранението им, нито дали се транспортират съгласно утвърдените изисквания за това. Това, както и монополното положение на ВМА първо създава предпоставки за необективност и второ забавя изготвянето им със средно около 4-5 месеца, а това се явява в ущърб както на разследващите органи, така и на лицата, протичащи по тези наказателни производства. Това е така, защото в един неразумно дълъг срок, върху тях действат мерки за процесуална принуда и те са лишени от възможността да управляват МПС или да се ползват от автомобилите си. Даже и в случай на евентуално прекратяване на производствата поради липса на престъпление или недоказаност на обвинението и след възстановяването на правоспособността им и отпадане на наложените ПАМ, незаконното обвинение за извършване на престъпление спрямо тези лица има силно негативно отражение върху неимуществената им сфера.

 

- Адвокат сте и по дела на закритото вече специализирано правосъдие. Има ли промяна след закриването му?

- Да, някои от бившите специализирани прокурори вече имат кабинети в съдебната палата. Макар и с нови административни адреси, мисленето на част от представителите на тези специализирани органи и като цяло в прокуратурата остава непроменено. Особено трудно се работи в по-малките населени места. Там най-фрапиращо продължават да се нарушават правата на обвиняемите, като на всяко тяхно желание да се възползват от някое от предоставените им по закон права, се гледа като на опит да се шиканира процеса. Безпрецедентно се потъпква например конституционното гарантираното право за избор на адвокат и масово се назначават резервни защитници, които - по думите на мои клиенти, може би под страх да не се конфронтират с местните органи на МВР и прокуратурата, не предоставят добросъвестна и компетентна защита. За съжаление тази практика с назначаването на резервни защитни, без да е налице законово основание за това, се възприема вече и в някои съдилища, най-вече в пловдивския съдебен район. Друг проблем е погазването на правото на свидетеля да се ползва от адвокатска защита по време на разпита си. Известни са ми случаи, при които колеги не са допускани да присъстват при провеждане на действия по разследването, а са оставяни да стоят по тротоари в дъжд и в пек, в чакални, в автомобилите си и т.н., което е в пълно противоречие с разпоредбите на процесуалния закон, а също и в груб разрез с дължимото към адвоката уважение като към съдия. Масово в прокуратурата не се спазват срокове за произнасяне по молби и искания или въобще липсват произнасяния. Инстанционният контрол от горестоящите прокурори се извършва нерядко абсолютно формално и постановленията имат по-скоро декларативна форма, отколкото дължимата по закон солидна аргументация. Проверките по сигнали до Инспектората при ВСС обикновено приключват със становище за липса на установени нарушения, но според мнозинството от колегите, чието мнение и аз споделям, мандатът на съдебните инспектори отдавна е изтекъл и те не могат валидно да продължат да изпълняват своите функции. Оттам идва и тяхната необективност, породена може би отново от липса на желание за конфронтация с колеги, защото след изтичане на мандата им във ВСС, те следва отново да заемат местата си в съответните прокуратури. Напълно се солидаризирам с мнението на съдия д-p Bacил Пeтpoв, че оставането на власт след срока, за който е даден мандат и без изрично основание в норма от Конституцията – грубо нарушава принципа на народния суверенитет и обръща избраните от пълномощници на народа в недемократични господари на народа.

 

- Ефикасно ли е българското правосъдие?

- Проблемът с ефикасността на правосъдието е твърде болезнена и деликатна тема. От една страна е изключително погрешна възприетата в последните години практика хора от всякакви прослойки да си позволяват да коментират, анализират и критикуват работата на българските магистрати и на служителите в сектор “Сигурност”. Това неминуемо изкарва ангажираните в тази дейност под светлината на прожекторите и ги поставя под силен натиск при вземане на решения, за които се изискват грамотност, професионализъм и рутина. Ще дам пример с вещите лица от Стара Загора, които се отведоха по делото с нараненото с нож момиче. Случаят на насилие действително е потресаващ, но е изцяло погрешно да се оказва такъв натиск върху медицинските специалисти. Да говорят по делото се упражниха всякакви хора, за които се съмнявам да разполагат с цялата фактология по случая. Не може да се хвърлят такива аксиоматични твърдения в пространството, без изказващият се да е запознат в детайли с казуса и без да разполага с нужната експертиза. В медицинско заключение по мое дело със сходен предмет, се посочва, че макар белезите от нараняване да имат траен, постоянен характер и ще останат за цял живот и да са причинили загрозяване, те практически не водят до решителна промяна на външния вид на пострадалото лице, за да се приеме евентуално, че е налице обезобразяване. Това, което искам да кажа, е, че вещото лице е персона със специални знания в дадена област и пристъпва към изготвяне на експертиза едва когато се запознае с материалите по делото. Също така може и да изисква допълнителни данни за да изпълни възложената му задача. Изготвяйки такова заключение, то направеният извод следва да е стъпил на събраните доказателства към онзи конкретен момент. След като експертът е изготвил своето заключение, то може да бъде атакувано по съответния процесуален път. Освен това вещото лице носи отговорност, ако даде невярно заключение. В България се оказа, че има и друг извънпроцесуален способ да се атакува заключението на вещите лица – да участваш в сутрешния новинарски блок.

 

От друга страна се съгласявам и с казаното от главния прокурор за обвинителите, които бездушно и формално изпълняват функциите си. Такива хора не са нужни на съдебната система. Пешеходец - баща на мой близък приятел - бе брутално прегазен от камион в центъра на София преди една година. Посред бял ден, пред оживен пазар, място с много свидетели, двамата от които с колата си препречват пътя на водача на камиона, който прави опит да напусне местопроизшествието. Повече от една година по делото няма привлечено лице към наказателна отговорност, въпреки че делото е “изработено” както се казва на професионален жаргон. Шофьорът не само, че не е обвинен, но дори и шофьорската му книжка не е иззета. Обикаля с камиона си и е въпрос на щастлива случайност, че не е причинил друг инцидент с фатален край. Дори и да бъде привлечен към наказателна отговорност, след толкова дълъг период от деянието, деецът няма дори да получи заповед за задържане по Закона за МВР, камо ли пък някоя от тежките мерки за неотклонение. Лишаваш човек от живот, бягаш от мястото на катастрофата и продължаваш да си живееш така, сякаш нищо не се е случило. Как оправомощените органи въздействаха предупредително върху него и върху другите членове на обществото? Как му отнеха възможността да върши други престъпления?

 

Как ще се намери вярната формула е въпрос на овластените лица, но за мен като гражданин е важно това да стане възможно най-скоро, за да може поне тази част от държавния апарат да функционира адекватно.

 

- Много се говори и за домашното насилие. Какво сочи практиката ви?

- Домашното насилие е дългогодишен проблем в България. Да, необходимо е по-широк кръг от деяния да се включат в хипотезите, при които се инициира производство по общия ред, т.е. извършителят се преследва и от държавата в лицето на прокурора. Но най-важното е българите да се научат да бъдат състрадателни, съпричастни, отговорни към останалите, да уважават както институциите, така и отделната личност с нейния мироглед, етническо самоопределяне, религия, убежденията и дори сексуална ориентация. Това важи с пълна сила и за българския чиновник, който често неглижира личните и семейни проблеми на тези, които го търсят за помощ. Това понякога води до тежък или дори фатален резултат. Депутатите можеше да се заемат с психическия тормоз, който в развитите общества се разглежда като домашно насилие. Липсата на такъв закон поставя много хора в безизходица, страх и беззаконие, които прерастват в последствие и във физическа агресия. Попаднах на проучване, в което е установено, че над 50% от физическото домашно насилие е следствие на психическо такова, продължило повече от една година. Как очакваме да има толеранс на пътя или в която и да е сфера , ако няма толеранс в семейството?

 

CV

Роден през 1983 г.

Магистър по право от Софийски университет “Св. Климент Охридски”

От 2008 до 2014 г. е служител на МВР - оперативен работник, разследващ полицай, служител в българската секция на “Интерпол”

От 2015 г. е асистент по право на интелектуална собственост в ТУ-София

От 2016 г. е наказателен адвокат. Сред клиентите му са Явор Бахаров, Волен Сидеров, Данаил Ганчев, Димитър Спасов от “Делта Гард”. Защитник по делата срещу Миню Стайков, Арабаджиеви, за убийството на Любо Полицая, прокурорския син

Източник: 24chasa.bg