Поли Недкова, която години наред гледахме в „Преди обед“, вече няма рубрика в предаването по Би Ти Ви, но играе театрални постановки. Наскоро се появи и с интересен мъж до себе си на премиерата на филма „Гунди – легенда за любовта“ – Виктор Стоянов.
32-годишната ученичка на Стефан Данаилов се самоопределя като борсук. Актрисата отказва да разкрие дали с левента от първото издание на „Ергенът“ са нещо повече от приятели.
Сега, когато вече не е част от „Преди обед“ признава, че й липсва възможността да комуникира с личности, с каквито обикновено животът не би я срещнал. От друга страна не страда за напрежението и стреса при живия телевизионен ефир.
Преди 3-4 години напуснала Варненския театър, за да отиде в София и да работи в „Преди обед“. Оттогава е актриса на свободна практика. Все още има представления във Варна и ги играе като за целта й се налага да пътува.
Не дава категоричен отговор на въпроса дали иска да е щатна актриса в столичен театър. Подчертава, че е от особена важност откъде ще дойде предложението, както и от самата ситуация. В момента се наслаждава на това да е свободен артист и не недоволства от ситуацията. Ако й отправят изкушаваща оферта, ще бъде изправена пред тежък избор.
За добрия си външен вид посещава фитнес, ходи на уроци по ски, а скоро ще започне да тренира и тенис. Всеки път си поставя ново спортно предизвикателство, с което се опитва да провери какъв е лимитът на тялото й. когато успее да надскочи себе си, й действа терапевтично, кара я да се чувства по-добре. Колкото до диетите – има тежка история с хранителни разстройства от студентските й години и затова не се фиксира върху външния си вид по никакъв начин. Стигнала до извода, че колкото повече значение отдава на диетите, храната и тренировките, толкоз повече изпада в нездравословни крайности и започва да не се харесва. Стреми се да се доверява на себе си, да слуша тялото си и се храни, когато има нужда.
Недкова посочва, че хората стигат до хранителните разстройства в резултат на стрес, напрежение, липса на контрол, нездрави амбиции и неслучили се мечти. В такива случаи човек се хваща за храната като за единствено нещо, което му е подвластно, и може да развие анорексия, булимия, хиперфагия, както и други коварни заболявания. Макар да отказва да конкретизира нейния случай отбелязва, че през преобладаващата част от студентството й тихо се борела с нейното хранително разстройство. Гледала никой да не знае, че води битка със собствената си преценка как изглежда, коя е, къде се намира и как това е свързано с начина, по който я възприемат хората и светът.
Доволна е, че все пак е успяла да се справи с проблема, благодарение на много работа и осъзнаване. Наясно е обаче, че един такъв проблем почти никога не изчезва напълно и е бдителна, когато усети да се завръщат стари рефлекси по отношение на храненето или фиксацията върху начина, по който изглежда тялото й. тогава включва механизми за справяне със ситуацията и стопира всичко навреме.
През първите два месеца от влизането й в НАТФИЗ качила много килограми. Промяната от това, че е в нов град, сред нови хора й се отразили пагубно. След това в продължение на 3-4 години сваляла и качвала килограми.
Единственият цвят, в който не би си боядисала косата, е черният, тъй като се маха трудно. Била е с всякакви нюанси на русото, рижава, кестенява и червена, но от 2-3 години нищо не е в състояние да я накара да се боядиса. Отдава промяната в цвета на косата на младостта, бунтарството и експериментите, които човек прави, докато намери себе си.
Не може да даде категоричен отговор дали на 32 години се чувства готова за брак и семейство, тъй като според нея това до голяма степен зависи от партньора. Посочва обаче, че в момента, в който усети на 100%, че има до себе си човек, на когото може да разчита и в чието лице чувства сигурност и стабилност в емоционално отношение, може би ще поиска семейство. Никога досега не е била на крачка от сключване на брак.
Признава, че има мъж до себе си и е щастлива, но отказва да навлиза в подробности. Подчертава, че не би простила злоупотреба или някакъв вид насилие. Макар хората да твърдят, че любовта е прошка, нейният праг на търпимост е доста нисък и когато нещо не й харесва, всички разбират.
Преди години много се поддавала на ревността, но с времето се научила да вярва, че всеки е свободен да живее живота си, както намери за добре. Опитът да контролираш изборите на другите, е вмешателство в личното пространство.
Категорично отказва да отговори дали с Виктор Стоянов, с когото бяха заедно на премиерата на „Гунди – легенда за любовта“, са приятели или помежду им има нещо повече.
Източник: Уикенд
