В петък Мария Сапунджиева бе рожденичка. Знаменитата актриса стана на 56 г., но духът й си е все още млад, а и тялото й също е в топ форма – може би защото прави два пъти годишно прочистващата програма на д-р Гайдурков. Отличната й кондиция й позволява да играе в цели 12 театрални спектакъла и да изнася представления от град на град.
- Г-жо Сапунджиева, на 6 юни бяхте рожденичка. Как мина?
- Тъй като програмата ми бе натоварена с множество професионални ангажименти – сутринта бях на репетиция, а вечерта играх в представление в „Театро отсам канала“, ще си направим съвместно парти с единия ми син за моя и неговия рожден ден по-късно през месеца. Той е роден на 11 юни.
- Има ли за какво да съжалявате дотук?
- Не. Вярвам, че звездите са предначертали живота ми. Щастлив човек съм. Имам успешна работа, здраво семейство и деца, с които се гордея. Душата ми е пълна. Всъщност може би съжалявам само, че не родих още едно дете.
- Пътувате ли много по гастроли?
- Поела съм България на плещите си. Искам хората да могат да гледат театрални представления по всички онези читалища в страната, които са що-годе в добро състояние. Аз и много мои колеги обикаляме ежедневно по градове и села.
- В колко представления участвате?
- В момента играя в 12, с които пътувам всеки ден. Това е ежедневието ми, откакто напуснах щатната работа и излязох на свободна практика. Оттогава моделът ми на работа и живеене при мен се е променил доста.
- Канят ли ви във филми и сериали?
- Няма такива предложения и това е много добре, защото ако се появят, не знам как ще ги вместя в натоварената си работна програма. Ако месецът е 60 дни, а не 30 или 31, ще мога да поемам и други ангажименти (смее се).
- Правите ли някакъв ритуал преди излизане на сцената?
- Минутите преди премиера са най-тегави. Има доза вълнение – препотяват ми се ръцете, а дишането силно се учестява. Понякога се прекръствам, преди да изляза на сцената и гледам да направя първата си крачка с десния крак. След като вече съм пред публиката, нямам никакви притеснения, чувствам се в свои води.
- Комични или драматични роли предпочитате?
- Не ме притеснява, че ме определят като комедийна актриса – хората обичат да слагат етикети. Може да имам и комедиен талант, но винаги съм смятала, че добрият актьор, би трябвало да се справя добре във всички жанрове. Участвала съм и в мелодрами и трагедии, които също са имали успех, а любими са ми трагикомедиите- всяка роля е предизвикателство за мен. Нямам предпочитание за мъжка или женска. Каквото ми дадат, това играя. Напоследък ми прави впечатление, че хората предпочитат повече комедиите, за да могат да се посмеят.
- В предаването „Пълна лудница“ играехте мама Божка – майката орлица на бездарния, но самовлюбен футболист Жоро Бекъма (в ролята Димитър Рачков). Хората помнят ли все още тази ваша героиня?
- О, да! Феноменално е, че има хора, които и днес не знаят истинското ми име, а като ме срещнат казват „мама Божка“. Докато снимахме „Пълна лудница“ не съм очаквала такава известност за героинята ми 15 години след излъчванията. Мъжът ми казва, че като мама Божка съм направила женския Бай Ганьо.
- При 12 спектакъла, в които играете, намирате ли време за почивка?
- Всеки месец се опитвам да отделя по няколко дни за почивка, а юли и август гледам да съм основно с близките си. Всеки човек се нуждае от време, в което да зареди батериите си. Моят темп на работа е доста изморителен. Пътуванията от град на град изтощават. Прибираме се в столицата в малките часове на нощта.
- Как си почивате най-пълноценно?
- Бягам в къщата ни в Ковачевица или в тази на морето. Използвам почивните дни, за да изчета книгите, които съм си набелязала, и да гледам филми. Занимавам се и с градинката. Обръщам специално внимание и на внучката.
- Кога ви е било най- трудно в живота?
- Много такива моменти съм имала. И до днес помня как сме ги преодолявали със съпруга ми, а не самите трудности. Това, че сме успявали заедно да се справим, е сплотило семейството ни и е заздравило връзката ни. Аз съм от хората, при които водеща е емоцията. Случвало се е да изпадна и в депресия, да си стоя, да си мълча и плача. Винаги сама съм се измъквала от пресата.
- Повече от 30 години сте семейство с художника Георги Попов. Някога били ли сте пред раздяла със съпруга ви?
- Не. Ние по принцип си живеем свободно и разделено. Професиите и на двама ни изискват да им се посвещаваме изцяло. Аз прекарвам повече време с колегите си, отколкото със семейството. Георги е велик. Дал ми е свободата да работя това, което обичам, а и аз така съм постъпила с него. Имали сме дори случаи, в които сме си правили срещи в някой град, за да се видим. Най-дългият период, в който сме били нонстоп заедно, беше по време на локдауна в пандемията.
- Случвало ли се е да се чудите как да свържете двата края?
- Да, имало е много трудни периоди. Най-страшно беше през Жан-Виденовата зима (1996 - 1997 - б.р.). Големият ни син тогава беше малък. Изпратих го за известно време във Варна при майка и татко, които бяха пенсионери, та ние с Георги да си стъпим на краката. Тогава ми дадоха първата ми награда от Съюза на артистите, за която и до днес пазя хубав спомен. В един плик имаше пари, с които напълних хладилника. После побързах да се обадя горда на мама да ми върне детето, защото вече имаше какво да се яде у дома.
- Родили сте втория си син, защото Велко Кънев много ви е натискал...
- Настояваше да не оставам само с едно дете. Искаше Добрин да си има брат или сестричка. След като родих втория си син Марко, Велко се успокои. Двамата със съпруга ми сме си мислили и за трето дете, но се позабавихме, тичайки по ангажименти. Накрая и двамата решихме да чакаме внуци. Имаме сега внучка от големия син. Малкият си няма приятелка, още учи. В момента пише дипломна работа в Лесотехническия университет. Бих се радвала от сърце на още внуци.
- Големият ви син Добрин е личният ви лекар. Следи ли ви изкъсо?
- Не съм посещавала личния си лекар, дори не знам къде е кабинетът му. Предпочитам да се виждаме само като майка и син, а не като доктор и пациент. Добрин знае, че харесвам алтернативната медицина. През шест месеца правя режима на д-р Гайдурков, който е ученик на Лидия Ковачева.
-В какво се състои той?
- Най-общо казано, 14 дни ям само плодове, а след това се захранвам 10 дни. Обикновено в този период се отървавам от наднорменото си тегло. Висока съм 155 сантиметра и трябва да съм 48 килограма. Скоро не съм се мерила, но като гледам по дрехите, съм си във форма. Едно от моите представления го играя вече 23 години с един и същ костюм. Това е показателно.
- Искало ли ви се е да сте малко по-висока?
- Толкова съм свикнала с ръста си, че осъзнавам, че съм нисичка, едва когато застана до много висок човек. Обичам да ходя с токчета по хубави поводи.
- Посещавате ли редовно майка ви във Варна?
- Често играя във Варна и щом съм в града, задължително посещавам майка ми. Да е жива и здрава, мама е герой. През май стана на 85, но си се справя сама.
Източник: Уикенд
