Както е известно певецът и актьор Стефан Вълдобрев се подвизава в сериала „Алфа“ в каналите на bTV тази пролет. В криминалната новела, той изпълнява главна мъжка роля, а персонажът у е шеф на новосформирания отдел „Серийни убийства“ към Интерпол.
На 20 май Стефан Вълдобрев навърши 54 години. Признава, че като всеки човек си прави равносметка и си спомня, че в началото като всеки артист си мечтаел да впечатли Холивуд. Известно време съжалявал, че не е вложил достатъчно усилия и смелост в тази насока. Вече е баланс със себе си и с ясното съзнание, че не е изпуснал нищо важно, тъй като счита България за прекрасно място – най-духовното и най-свободното. Твърди, че тук се чувства полезен, осмислен и удовлетворен.
Признава, че може би до известна степен известността го е главозамайвала в младежките му години, но този момент е бил много кратък. Отдавна го интересува единствено творческият процес и какво оставя след себе си.
В ежедневието си е изключително импулсивен човек, но пък в работата си взема решения след доста колебание, за да може нещата да придобият максимално завършен вид.
Носенето на няколко дини под една мишница вече се е превърнало в начин на живот при него. Тръгнало му е така още от ученическите години и някак се е канализирало. Дава си обаче сметка, че всичко това не би могло да се случи без търпението и любовта на близките му хора, на които е голям длъжник и се надява някой ден да може да им се реваншира.
С колегите му от Обичайните заподозрени през годините успели да преодолеят редица трудности. Често спорят за стилистиката, за търсенето на посоката, за изразните средства, за звука. Но споровете им, са изцяло творчески и подминават всичко останало с чувство за хумор и самоирония.
Когато е в цикъл от концерти, съхранява гласа си, практикувайки дихателни и вокални упражнения. Освен това спрял да пие бира, която му доставяла голямо удоволствие. Никога не ползва климатици – нито у дома, нито в хотелите, нито в колата.
Вероятно ви е направило впечатление, че на участия винаги е с шапка. Не си спомня кога точно я вкарал в употреба, но предполага, че е било момент на суета, когато косата му започнала да оредява. За него по-важното е, че шапката останала за публиката знак на разграничаване на актьорското и музикантското му амплоа. Когато пее е с шапка, а когато играе в театъра или киното – без, за да може спокойно да изгради драматургичните образи.
Актьорството е първата му любов и в този ред на мисли не е имало момент, в който да е спирал да упражнява актьорската си професия, макар активността с музикалните проекти да създава обратното впечатление. Отдавна е приел факта, че музиката е много по-масовото и по-прякото изкуство.
Дълго време отказвал да се снима в сериали, тъй като били повече телевизия и по-малко кино. Напоследък обаче станало обратно и приема всяко интересно предложение. Това за участието му в „Алфа“ се появило съвсем неочаквано и го заинтригувало моментално. Видял, че целият екип е от професионалисти, а ролята – мащабна, плътна и многопластова. В този ред на мисли нямал абсолютно никакви колебания да приеме ролята.
Определя себе си като наивен, но няма притеснения от това. Смята наивността за необремененост с лоши чувства и това го прави силен. Би простил всичко на приятел, ако е казано спонтанно и необмислено. Единствено преднамерената и добре обмислена злина няма оправдание.
Казва, че е доста южняшки тип и качва бързо градуса на балканските си страсти. Опитва се да овладее тези емоции, но не винаги успява. Понякога е по-добре да отпушиш веднага всичко, а не да таиш напрежение. Покрай работата си обаче се е научил на търпение и да не налага мнението си, както и да се смирява. Смята, че са станали прекалено много хората, възприемащи себе си като единствени и безалтернативни носители на истината. Ужасява се от мисълта някога да се превърне в един от тях и е категоричен, че не би си го причинил.
Обожава да се разхожда из България и твърди, че е минал по всяка магистрала, второстепенен път, отбивка или пътека, без да преувеличава. Може да говори дълго а автентични крепости, зидове, исторически места, отдалечени църкви, манастири и рядко посещавани забележителности.
Източник: Уикенд
