Звездата от Народния театър Валери Йорданов напоследък не може да бъде забелязан често на сцената заради конфликт с душманина на Александър Морфов – директорът Васил Василев.
На 22 февруари бунтарят от Имперската трупа отбеляза своя 50-ти юбилей.
В този ред на мисли признава, че винаги се радва на юбилеите на колеги и приятели, но никога не отбелязва своите. Личните си празници обича да празнува тихо в компанията на най-близките си хора.
В деня на празника си, пил чай пред Народния театър, заедно с няколко от приятелите му. Категоричен е, че тази сграда носи много повече история и авторитет, талант и можене, отколкото в момента реално достига до зрителите и туристите, снимащи се на фона й.
Признава, че през последната година и половина се променил много заради всички некрасиви и неправилни неща, случили се в Народния театър и най-вече дисциплинарното уволнение на режисьора Сашо Морфов. Това го накарало да е по-внимателен и да изостри нюха си за хора, с които иска да работи.
В края на миналата година стана баща за трети път. Твърди, че синът му Йордан е много добре и все така здрав. Подчертава, че е силна емоционална инжекция за двамата със съпругата му и е мотив. Макар да е малък, отсега си дава сметка, че ще е бунтар, тъй като проявява характер дори когато спи. Въпреки това е най-усмихнатото и лъчезарно същество.
Признава, че двамата с половинката му Неделина, са много организирани хора и грижите са разпределени по план-график. У тях работата не се дели на мъжка и женска. Той готви още от детските си години, пее народни песни. Единственото, което не може да прави, е да кърми.
Категорично обаче отказва да отговори на въпроса дали планува да се ожени за Неделина под предлог, че това са твърде лични неща. Към момента са се концентрирали върху това да са спокойни и да си гледат детето.
Често е заедно с двете си дъщери от първия му брак – Йована и Яна. И макар вече да е баща на три деца, не отказва ангажименти като каскадьор.
Към днешна дата на сцената на Народния театър играе спектакъла „Караконджул“, в който половината от текстовете са авторски и са негово дело. Лятото го представял в 8 поредни вечери при препълнени зали, а сега го слагат веднъж през 2-3 месеца. Един път в месеца или през месец играе в „Опит за летене“, „Народът на Вазов“ и „Големанов“. Доволен е, че при сегашното ръководство на Народния театър, не играе много на сцената му. Дори е готов да спре изцяло изявите си там, ако се наложи.
„Някои хора си мислят, че те са Народният театър, държавата и законът, а останалите са им длъжни да бъдат с наведени глави. Да, ама не са познали“, категоричен е Йорданов.
Категоричен е, че няма да си тръгне обаче от там преди да го уволнят, тъй като в противен случай е убеден, че директорът ще вдигне банкет.
Признава, че си почива най-добре като пише исторически сценарий. Освен когато твори, спокойствие му носи, когато е близо до сина си и половинката му. В такива моменти не мисли нито за битови, нито за политически проблеми.
Дори и в трудни моменти не съжалява, че не е емигрирал в чужбина, макар да е убеден, че ако го бе направил преди години, можел да стигне и до голямото световно кино. Казва обаче, че човек трябва да се чувства спокоен, където е и да приеме това, което е. В противен случай се превръща в един вайкащ се и губещ човечец.
Източник: Уикенд
