Магистратите от Върховния касационен съд са обсъдили подробно всички възражения на подсъдимите. Въпросните възражения бяха широко прокламирани от определени медии и политици. В продължение на няколко години тези възражения бяха използвани за генериране на негативни обществени нагласи и натиск върху политиците за закриване на специализираните съд и прокуратура. Твърдеше се, че осъдената Иванчева била обвинена тенденциозно, били потъпкани правата ѝ и редица други опорни точки, върху които се упражняваха подопечните медии и анализатори на стоящите зад закриването на спецправосъдието лица. Бяха правени опити за представяне на тези неверни твърдения и пред европейски институции, а през това време обвиняваната през екрана прокуратура не вземаше отношение и очакваше окончателното произнасяне на съда.
Казусът е знаков, тъй като е едно от първите корупционни дела с висок обществен интерес под ръководството на Специализираната прокуратура, и то малко след прехвърляне на компетентността на тази категория дела в същата структура. Знаков е също така защото може да се проследи как политици, бизнесмени и засегнати от действията на специализираните структури, се уплашиха вкупом от постигнатите резултати в борбата с корупцията и изваждането на показ на това уродливо явление, което подкопава устоите на държавността в продължение на повече от три десетилетия. По този начин се изпълни източната мъдрост: „Врагът на врага ми е мой приятел“.
И ако предишните инстанции бяха обвинявани в пристрастие, тъй като бяха част от сатанизираните специализирани съд и прокуратура, то в настоящия случай не съществува аргумент, с който да бъде оборено по какъвто и да било начин решението на последната инстанция, а именно ВКС. Време е истината да бъде казана по категоричен начин, а тя след окончателното решение е само една: Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петър Дюлгеров са участвали в извършването на корупционно престъпление. Поисканата сума на подкупа повдига завесата над случващото се в местната власт, но общественото внимание беше насочено в посока „мъченицата“ Десислава Иванчева.
Ето и част от доводите, с които Иванчева се явяваше в редица ТВ студиа, печатни издания и социални мрежи:
Подсъдимите твърдяха, че им било отказано събирането на допълнителни доказателства и това съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът изяснява, че са събрани всички относими доказателства и няма как да бъде даден приоритет на защитната теза пред обвинителната, както и обратното, тъй като основната цел е установяване на обективната истина, а не провеждане на процеса съобразно субективното виждане на една от страните.
На следващо място, превозното средство на Иванчева било оставено без контрол и е било възможно предметът на подкупа да е оставен от трето лице. Съдът казва, че това не е релевантен аргумент, тъй като е достатъчно да се проследи пътя на парите, започнал от свидетеля Ваклин, а посочените алогични твърдения представляват субективен подход на реализиране на защитна теза.
Източник: crimesbg.com
