Дичо Христов несъмнено е един от най-популярните родни поп и рок изпълнители.
На 1 декември навърши 49 години. По този повод си пожелава здраве за цялото семейство и всички хора, които обича.
По отношение на това каква е била за него отиващата си вече 2022 година, Дичо споделя, че такова силно лято като тазгодишното, не е имал никога. Що се отнася до личния му живот, признава, че всичко се върти около дъщерите му – посветили са се изцяло на тях.
Твърди, че откакто се родили децата му празнува всеки техен рожден ден и това са най-хубавите рождени дни. Те променили живота му до голяма степен. Категоричен е, че вече не се кефи толкоз от това да забавлява себе си, колкото тях. Сърцето му се пълни, когато вижда как грейват очите им.
Предпочита да прави подаръци, отколкото да получава. Ако все пак някой го попита какво да му купи за даден повод, отговаря да отиде да се видят. Най-големите подаръци, които е получавал, са двете им дъщери, с които го е дарила съпругата му.
Като най-хубави моменти в живота си определя събиранията с приятели. Като най-тъжни посочва загубата на баби, дядовци, приятели, колеги… Коронавирусът е отнел няколко близки на сърцето му хора, за които го боли.
Той е от хората, които не се притесняват от старостта, тъй като покрай заниманията с децата му няма време да мисли за броя на годините. Определя децата си като неговата машина за щастие. Когато си играе с тях се чувства като на 20.
Категоричен е, че е научил какво е любов, когато се родили децата му – обича ги от сутрин до вечер, при това безусловно.
Той е от хората, които вярват в съдбата и в това, че пътят на всеки един от нас е предварително отреден. Твърди, че той е облагодетелстван от съдбата – изкарва парите си с лекота (с музика), хората го познават, искат да стиснат ръката му… Предвид факта, че никой не го е псувал или обиждал, смята, че се развива в правилната посока.
Убеден е, че ако не беше се захванал с музиката, е щял да стане рибар. Би се занимавал и със спорт и допълва, че малко е тренирал бокс. Музиката обаче е нещото, което му идва отвътре. Тя му носи такова безметежно спокойствие, че го определя като все едно се храни или пие вода.
След пет години се вижда като капитан. Купил 7-метрова лодка, която в момента боядисва, та планира да разхожда дъщерите си с нея.
Притесненията му са свързани с това, че войната може да се разрасне и да стигне и до България. Категоричен е, че ако се наложи да защитава родината си ще го направи, тъй като е горд българин. Надява се обаче този ад в Украйна да спре час по-скоро и допълва, че дъщерите му са и малко украинчета по линия на жена му. Имат си баба Нина, която е в Мариупол и не спират да я мислят. От нея научили, че всички роднини вече са мъртви, а в населените места няма мъже, тъй като всички са на фронта. Не си обяснява омразата между двата народа и посочва, че украинците са половин българи.
Източник: Уикенд
