Месец, след като става един от лидерите на 9-тоюнския преврат, когато е свален от власт и убит Александър Стамболийски, Кимон Георгиев е обран във влака София-Варна.
Случката се разиграва на гара Горна Оряховица, когато опитни крадци рецидивисти го оставят без куфар, пардесю, одеяло и всички вещи, които носи със себе си. Казано с други думи – обират го до шушка, докато спи.
По това време превратаджията вече е без едно око и често е наричан кьор Кимон. Ранен е тежко в боевете при Черна по време на Първата световна война и затова губи окото си.
Георгиев подава жалба в полицейското управление, която поради факта, че е виден общественик, не може да бъде пренебрегната.
Полицейският началник привиква при себе си полицая Станимир Спасов и му нарежда да обърне по-сериозно внимание на тази кражба, за да отсрамят българската полиция.
Спасов на свой ред разкрива, че има „база данни“, в която са заведени всички влакови обирджии. Изведнъж като светкавица ума му тресва един от разговорите, които провел преди ден с един от крадците по влаковете.
Той му бил споделил, че Рашоолу и Шумналията гуляли до разсъмване в кръчмата Горна Оряховица. И тук полицаят Спасов бързо направил заключението кои са извършителите на обира. По нареждане на директора на полицията в София, полицаите в Горна Оряховица арестуват споменатите по-горе обирджии.
Те обаче на свой ред представят неопровержими доказателства, че не е тяхно дело и имат алиби. Спасов не приема това алиби и двамата рецидивисти биват отведени под конвой в столицата, където сами в стаята със Спасов му разказват как точно са обрали депутата, как са заложили вещите му при кръчмаря и след това изпили парите.
Вещите на Кимон Георгиев биват върнати един ден след обира. Той пък в знак на благодарност стиснал ръката на Спасов, благодарил за акуратността и заявил, че полицаи като него са гордост за България.
Дългогодишният служител на реда обаче бива описан от шефа си Янаки Кисов като „полицай фанатик“ и донякъде едностранчив. Спасов водел безпощадна борба с циганите. За него те всички до един били лъжливи, крадливи и съчетавали всички отрицателни качества.
За по-младите полицаи обаче, Спасов е „вуйчо“ и „татко“, както го наричали самите те, обръщайки се към него за съвет. Той пък бил като жив архив за тях, защото помнел хора и събития три десетилетия назад.
Източник: Уикенд
