Борисовата градина е паркът в София с най-заразни кърлежи, показват изследванията на Националния център по заразни и паразитни болести. Във всички столични паркове обаче рискът от заразяване е значителен. Затова не бива да се разхождаме извън алеите и да сядаме направо на тревата, предупреди пред "Телеграф“ шефът на НЦЗПБ проф. Ива Христова.
Предпазването от кърлежи включва избягване на местата, където има условия за развитието им – с висока трева и храсти, използване на репеленти, косене на тревата и пръскането й с акарициди. Ако видите запит паразит, свалете го своевременно. Това значително намалява риска от зараза, отбелязват специалистите.
Средно между 10% и 20% от кърлежите са заразени, но далеч не всеки заразен паразит успява да предаде инфекцията при запиване върху нас. Счита се, че между 1% и 3% от ухапванията от кърлежи водят до заболяване от лаймска болест. Обичайно случаите от лаймска болест през годината са около два пъти повече от случаите на марсилска треска. Тя се предава от друг вид кърлеж, т.нар. кучешки кърлеж, и кучетата са основен резервоар на инфекцията.
Заразеността на кърлежите с борелии, причиняващи лаймска болест, варира силно в зависимост от вида на населеното място и регионите на страната. Носителството дори между парковете на един град варира и през годините. Различните стадии на кърлежите също са заразени в различна степен, като най-заразени са възрастните екземпляри, по-слабо нимфите и най-слабо ларвите.
Освен лаймска болест и марсилска треска кърлежите пренасят и други заболявания. Някои са бактериални – например анаплазмозата, други са вирусни – например кърлежовия енцефалит и кримската конго хеморагична треска. Анаплазмозата е фебрилно заболяване, което протича тежко само при хора с имунен дефицит. Кърлежовият енцефалит протича като фебрилно заболяване и само в редки случаи със засягане на централната нервна система. Кримската конго хеморагична треска е тежко заболяване, разпространено в Югоизточна България, но се регистрират по 1-2 случая на година само.
При ухапване не е задължително да се изследва паразитът. Дори и изследването му да покаже, че не е заразен, пак може да се получи заразяване на ухапания, тъй като тестовете не са съвършени. В този смисъл по-важно е да се изследва ухапаният за антитела срещу борелии около 1 месец след ухапването, защото ранното изследване може да е фалшиво-отрицателно, обяснява проф. Христова.
Правило е кърлежът да се свали максимално бързо, защото докато стои забит, продължава да предава борелии, ако е заразен. Паразитът се сваля сравнително лесно с пинсета, ако скоро се е забил, или ако е стоял продължително време – достатъчно, за да се нахрани, и тогава сам си пада. В останалото време се сваля трудно и опитите да бъде свален могат да доведат до скъсването му – тогава в кожата остава забит хоботът му и предаването на борелии продължава, обяснява шефът на Националния център за заразни и паразитни болести.
Данните показват, че за миналата година близо 300 българи са заболели от инфекции, предавани от кърлежи. До момента са регистрирани 28 случая от началото на годината. 8 души са се разболели от ку треска, а 18 души са с лаймска болест, показват данните на Националния център по заразни и паразитни болести. Първите кръвосмучещи паразити в нашата страна се появят при среднодневни температури над 5 градуса, което значи, че вече щъкат в парковете.
Властите трябва да вземат мерки и срещу тях. Общините трябва да го направят сега, за да се обработят водоемите, където се развиват крилатите нашественици, за да имаме чувствително по-малко комари през лятото. Сега трябва да бъде извършена така наречената лаврицидна обработка на водоемите срещу комарите, коментират експерти.
Източник: pik.bg
