Художникът проф. Ивайло Мирчев е наследник на един от най-изящните рисувачи в българското изобразително изкуство – напусналия рано този свят художник Никола Мирчев. Същият онзи, с чиято енергия е изграден емблематичният изложбен комплекс на столичната ул. „Шипка“6, където сега се намира и Съюзът на художниците, ръководен през годините не само от него, но и от сина му Ивайло Мирчев.
Той е сред възпитаниците на покойния вече Светлин Русев, които неслучайно наричат „светлинчета“. Мирчев определя преподавателя си като многопластов и изключително талантлив български художник. До известна степен бил и властен, тъй като чрез възпитаниците си налагал своя модел на възпитание на живопис.
Макар да ги държал изкъсо, всичките му възпитаници му вярвали изключително много и се опитвали да му подражават, използвайки повече бялата боя, който той също използвал понякога във формообразуването – с тежки монументални форми, които има при него като формоизграждане.
Мирчев е щастлив, че имал късмета да стане студент на Светлин Русев от първия път, макар да не знаел, че ще попадне на него, щом влязъл в Академията. По-късно дори става негов асистент.
Жени се млад – на 27 години, а десетилетие по-късно се развежда. От брака си има една дъщеря. След това не е имал други бракове, но пък признава, че винаги е имал гадже до себе си. Предпочита да няма профили в социалните мрежи, тъй като определя себе си като невротик и бързо би се ядосал от писания по негов адрес.
Притежател е на награда на името на Владимир Димитров-Майстора, зад която стои цял един творчески живот – завършил е през 1981 г. и оттогава е професионален художник.
Не се смята за самоуверен – по-взискателен е към себе си и не си е позволявал да си се радва твърде много и да си се възхищава, защото тогава разочарованието е по-страшно.
Връщайки се назад във времето си спомня, че баща му не могъл да се изяви като живописец, тъй като правел страшно много илюстрации, карикатури и политически рисунки, за да изхранва семейството. Освен това е бил един от създателите на вестник „Стършел“.
Мирчев признава, че към днешна дата се чувства отлично в ателието на баща си.
Покрай майка му, която е еврейка, проф. Ивайло Мирчев е запознат с традициите и в дома му всичко се спазвало. Баща му пък бил православен християнин, макар и атеист. Шегува се със себе си, че при баща комунист и майка еврейка, нито е кръстен, нито пък е обрязан.
Признава, че се самообразовал когато започнал да изпитва интерес към религията, незнайно откъде. Той е един от малкото хора, купили си Библията – последната направена по време на комунистическия режим – черната. Чел е много книги и от Стария и от Новия завет.
С огромна почит е към християнството, защото тогава наистина се запалил от идеите на тази религия и жертвата на агнеца. Не знае дали е религиозен, тъй като не принадлежи нито към юдаизма, нито към християнството, но влиза и в Синагогата, и в Църквата, където пали свещ, но не се кръсти, тъй като не е кръстен и няма право на това. Почита и вярва, че има Бог, дори е сигурен.
Майка му дори не направила опит да го въвлече в юдаизма, тъй като не била фанатизирана. Казвала се Лиза, но трябвало да бъде кръстена Леа на баба си.
Семейството на майка му е имало редица проблеми заради еврейския си произход, дори били заплашени от депортация. Възрастните знаели, че е страшно, но тя си мислела, че отива на екскурзия, защото така й били казали. Мирчев обаче никога не е имал проблеми заради еврейската си кръв, тъй като името му не го издава.
Не крие, че не харесва процесите, случващи се в съвременното изкуство и това го отдалечило, защото дори не се чувства полезен на студентите. Те очакват от него единствено да ги научи как да печелят пари, а той се мъчи да ги учи на нещата, които той е учил, мъчи се да ги научи да рисуват… Отбелязва, че случващото се в момента до голяма степен прилича на догматичния социалистически реализъм докъм 60-а година – Сталинския, когато имало една политическа норма, политическа поръчка и от нея просто не можело да се излезе.
Признава, че няма как да е богат, защото не изкарва големи пари, но живее нормално. Има 5-годишна внучка, която също рисува много хубаво, но е рано да се каже, че ще поеме по пътя му. Дъщеря му е юрист.
Източник: Уикенд
