Лекарската прогноза от „Пирогов“, че Иван Гарелов може да остане в кома в продължение на години въпреки тежкото му състояние, не се сбъдна. Популярният журналист, който е емблема на БНТ, издъхна на 3 септември – 2 години и половина, след като изпрати първата си съпруга журналистката Василка Гарелова към по-добрия свят, и година и половина след кончината на втората му съпруга и негова житейска половинка Донка Стамболийска – популярен глас от златните времена на БНР.
Гарелов така и не можа да се пребори с тежката мозъчна травма, която получил по време на падане по стълби след купон в меката на братя Диневи в курорта Свети Влас, които от години са меценати на творчеството и таланта му. В хотела на олигарсите Гарелов работеше върху поредната си книга: „За какво мечтаят жените“, която остана недовършена.
В деня на падането журналистът бил в прекрасно настроение, подхвърлял шеги и веселял всички с нестандартното си чувство за хумор. Пийнал си доста и навярно покрай голямата жега, която в този ден била близо 40 градуса, му прилошало и загубил равновесие. Присъствали разкриват, че той имал лошия късмет да падне фатално по стълбите по същия начин, по който се претрепа бившата шефка на Нова телевизия Силвия Зурлева – след приличен купон. За съжаление, пораженията в мозъка били огромни и шанс за оцеляване нямало, особено след двата мозъчни кръвоизлива. Лекарите от „Пирогов“ взели решение изобщо да не отварят черепа му, тъй като това щяло да го убие на момента. Останало единствено да се надяват кръвоизливите да се разсеят, но шансовете се оценяваха на под 2%.
Приживе журналистът страдал, че не могъл да изпълни дадения обет към своята любима Донка – да остареят заедно. Гарелов вярвал, че като по-голям ще си тръгне първи от този свят, но съдбата му поднесла неприятна изненада. Отнела му Дончето, а 10 месеца преди това Василка – майка на двете му деца. Понякога си поплаквал от мъка, друг път опитвал да погасява болката с чаша марково уиски, но не успявал. Многото приятелства, срещи, познанства и работа не успели да запълнят празнотата в сърцето на журналиста. Децата му се опитвали да го утешават, но той си знаел своето. Внучката Ида, която вече била мома за женене, също не могла да върне усмивката по лицето на дядо си.
Познати на телевизионера споделят, че на моменти той бил доста разсеян, отнесен на някъде си, и дори изказват мнение, че предчувствал какво ще се случи, но не знаел кога и как. „Донка сигурно ме чака вече. Така искам да отида при нея, да я прегърна и пак да сме заедно. Дано има задгробен живот“, казвал бащата на „Панорама“. В последните месеци от живота си имал куп здравословни перипетии: Закъсал сериозно с краката и едва ходел. Придвижвал се с бастун, въпреки че приятели го убеждавали, че състоянието му е толкова тежко, че му трябват патерици.
Гарелов обичал и двете си съпруги, за които се грижел до последно като истински кавалер. Припомняме, че след продължително боледуване Василка, която е майка на двете му деца – Калина и Стефан, почина през пролетта на 2022 г. от херпес в ушите. Журналистката, която се изявяваше в печатните медии по модни теми, две лета се борила с проблема, но на финала била прикована към леглото. За нея се грижела жена, която Ванку, както тя наричала бившия си съпруг, наел.
Легендарният водещ трудно приел загубата й, въпреки че били разведени отдавна и бил щастливо задомен за Донка. Васето била студентската му любов. Макар и 2 години по-голяма от него, той решил да й предложи брак, черпейки я с лимонада. Времената били скромни, а финансовите му възможности далеч неголеми. Поради тази причина и сватбата минала в почерпка с приятели и, естествено, пак с лимонада.
След кончината й бил толкова сринат, че решил да спази всички заръки на бившата си, която приживе казала, че не иска църковно опело, защото не вярва в задгробния живот. Не искала да бъде поставян и некролог на вратата на апартамента им в „Младост, който журналистът й оставил след развода. По настояване на Василка на смъртта й не била дадена гласност, защото искала хората да я помнят такава, каквато е, вместо да я съжаляват.
Пожелала да я кремират и разпръснат в родния й край – Ботевград. На съседите й правело впечатление, че не я виждат да ходи на пазара, нито да се разхожда със сина си Стефчо, който до смъртта й живеел при нея, а след това грижите по него поела сестра му.
Месеци по-късно със здравето забуксувала и втората съпруга на водещия – Донка Стамболийска. „Внезапно лекарите й поставили най-страшната диагноза – рак, при това в напреднал стадий. Иван й осигурил медицински консултации с най-добрите специалисти в София, допитали се и до „светила“ в чужбина, но въпреки проведеното лечение резултат нямало.
Двамата се радвали на хармоничен и дълголетен брак – били семейство цели 46 години. Дните им минавали без скандали, колкото и трудно да било това във времена като днешните.
Гарелов се запознал с Донка Стамболийска по време на банкет на някогашния Комитет за радио и телевизия. Тогава все още не бил известен и го познавали предимно колегите му. Отбелязвали поредната годишнина и всички чакали да видят Тодор Живков с коя журналистка ще танцува. Това било доста показателно, защото след танца другарката веднага била повишавана или настанявана в апартаменти като за свои хора. Мистър „Панорама“ седял с колеги от телевизията на една маса, а на съседната били журналистки от радиото. По време на програмата водещият споменал името на Донка и Гарелов веднага се поинтересувал коя е тази жена, вземаща всеки ден, точно в 12, интервюта по телефона с известни хора от областта на литературата и театъра.
Запознали се и почнали да се срещат, макар че официално бил женен за Василка и се прибирал редовно в дома си. Тя знаела за слабостта му към женския пол, усещала, че има някоя, но в името на децата предпочела да си мълчи и да не прави скандали. След 2-годишни тайни срещи и забежки Иван Гарелов предложил брак на Донка Стамболийска и тя приела, без да се замисля.
Пред приятели телевизионната легенда споделял, че обича и Василка, ама и Донка. Стамболийска била кръгло сираче и той се чувствал отговорен да се грижи за нея, да й помага. Когато решили да се вземат, тя го поканила на гости при вуйчо и вуйна си, защото живеела в тяхната къща и те я отглеждали като свое дете. Трогнат от съдбата й, Гарелов се замъкнал с вино и заек, който сготвил по ловджийски. Роднините на Донка били впечатлени не само от кавалерските обноски на журналиста, но и от кулинарните му умения. Като семейство си поделяли кулинарните задължения – той правел месата, тя – баниците.
Василка лесно склонила на развод, защото нещата между двамата не вървели. Тя била сигурна, че Ванку няма да остави без грижи нито нея, нито децата им. Така и станало, той започнал да пазарува за две къщи. Водел Донка на почивки, но финансирал и екскурзиите на бившата си по чужбина. Двете дами били в добри отношения, но предпочитали да не общуват една с друга.
Василка Гарелова решила да запази фамилията на мъжа си заради щерката и сина. Посветила се на отглеждането им и на кариерата на моден журналист. Знаела, че 24 часа в денонощието може да разчита на бившия си за какъвто и да било проблем. Изучил Калина в чужбина и след завръщането си от Гърция тя подхванала авторска рубрика в светско списание.
Василка така и не се решила на втори брак с друг след раздялата си с Гарелов. Иван си взел своята Донка и заживели щастливо, докато смъртта я покоси на 18. март 2023 г. Година и половина след нея си отиде и баща на „Панорама“.
ПЪРВОТО СИ ИНТЕРВЮ ПРАВИ С ЛИЛИ ИВАНОВА
Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943г. в село Смилец, област Пазарджик. Завършва Софийския университет със специалност „Журналистика“, макар че родителите му били твърдо против неговия избор, защото не намирали журналистическата професия за сериозна.
Да бъде журналист, е детската му мечта. На 14 години е напълно наясно, че за него друго поприще на изява няма. Бил в Пазарджик, където учел. Чакал на опашка да се качи в автобус за село, но шофьорът държал пътниците на дъжда и не ги пускал вътре. Това възмутило малкия Иван, който огорчен от станалото, написал дописка и я пуснал до редакцията на пловдивския вестник „Отечествен глас. Изданието я публикувало, а след това му платило и хонорар. Финансовото възнаграждение трогнало Гарелов и той решил, че вестниците и телевизията ще бъдат неговата стихия. Като студент втори курс започва да работи във в. „Студентска трибуна“, където прави първото си интервю с Лили Иванова. Годината е 1964.
По-късно започва в „Народна младеж“, а след това и в БТА, където го вземат, защото вече е научил освен руски и английски, и гръцки език. По идея на Марко Семов отива на работа в БНТ в новосъздадената редакция „Публицистика“. Така се стига до избора му за водещ на „Панорама“. Там прекарва близо 21 години, след което създава „Екип 4“. Той е автор и на поредица документални филми, сред които най-известен е филмът му за Камбоджа след победата над червените кхмери. Българският телевизионен екип е първият, който влиза в опустошената от геноцида на Пол Пот страна. Гарелов е бил водещ в още няколко обществени телевизии. Зад гърба си има стотици публикации и няколко книги.
АГЕНТ Е НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, ПРАЩАТ ГО НА ОБУЧЕНИЕ В КГБ
Иван Гарелов беше разкрит от Комисията по досиетата като кадър на Държавна сигурност през 2008 г. при проверката на БНТ. Бил е щатен служител на Първо главно управление на ДС (разузнаването) – нещо, което, така или иначе, бе добре известно.
През 1968 г е изпратен да изкара разузнавателна школа в КГБ, но поради прояви, оценени като „морално-битово разложение“, обучението му е прекратено и той е върнат предсрочно в НРБ. Уволнен е от ДС, но за кратко, Въпреки провиненията му той е назначен през 1970 г. като нещатен оперативен работник под псевдонима Талев.
През 1972 г. Гарелов започва работа под прикритие в Българската телевизия. Там става ръководител на резидентурата на ДС. Работи с над 30 агенти на Държавна сигурност, сред които Хачо Бояджиев, Димитри Иванов, Иван Гранитски, Нидал Алгафари и др. В досието му са запазени документи за получени възнаграждения.
Източник: Уикенд
