март 03, 2024

Как агент Филип на ДС стана Вальо Топлото

Следял американско семейство и давал ценни сведения за дипломат

https://kliuki.net/liubopitno/kak-agent-filip-na-ds-stana-valyo-toploto-4/210901 Kliuki.net
Как агент Филип на ДС стана Вальо Топлото

Група затворници тръпне в очакване да се отвори вратата към свободата. Те са се скупчили край железния портал на Централния софийски затвор.

Един от тях е облечен в светлосив суитчър, под него е сложил синьо яке заради февруарския студ. На глава е нахлупил любимата си шапка. В ръцете си държи прокъсан жълт сак.

 

Посреща го мъж със старо „Рено Клио” с вдлъбната врата. Бързо се качва в колата и не обелва дума пред журналистите. Така на 9 февруари 2018 г., след три години прекарани в затворническото общежитие от открит тип „Казичене”, мъжът е на свобода. За ДС той е агент Филип, а за софиянци и медиите – Вальо Топлото.

 

Валентин Димитров се оказа ключов секретен сътрудник на контраразузнаването на тоталитарния режим – Второ главно управление (ВГУ) на ДС. Той е от третия кръг на тайните служби. Първият включва генерали, висши офицери и агенти от научно-техническото разузнаване, които след Десети ноември станаха банкери и едри бизнесмени, като например покойния Любен Гоцев и шефа на „Трон” Красимир Стойчев, който сега дори е кандидат за столичен кмет. Империята на ДС си раздаде 800 млн. долара чрез 450 задгранични фирми с цяла мрежа от контрабандни канали. Вторият кръг включва 200 агенти, на които ДС подари малката приватизация, като хариза всяко четвърто предприятие на свой човек, а в третия назначи доверени кадри за директори на ключови държавни предприятия.

 

Агентурното минало на Вальо Топлото, който бе подсъдим по 4 дела и с една ефективна присъда, лъсна през юни 2021 г., когато бе разкрит от Комисията по досиетата. Личното му дело съдържа 7 документа или общо 12 листа. То е заведено в папка за паспортна проверка.

 

Димитров попада във фокуса на ВГУ през септември 1982 г., когато отива на екскурзия в Истанбул за 4 дни по линия на „Балкантурист”. Тогава е само на 26 г. Малко преди Нова година той попълва собственоръчно личен кадрови формуляр на ДС.

В него отбелязва, че е завършил Минно-геоложкия институт и че като студент е завеждащ спортно-масовата работа в Бюрото на Комсомола. Има идеален профил на контраразузнавач. Изучавал е френски език цели 8 г. в Алианса, а от 5 години самостоятелно се готви по английски език. От декември 1980 г. до април 1981 г. е ски учител към Българския туристически съюз и два пъти тенис учител към „Балкантурист” на Слънчев бряг – през лятото на 1981 г. и 1982 г., което предполага познанства с чужденци.

 

В личното му дело е собственоръчно написаната му биография, както и две сведения – от член на БКП, живущ на бул. „Прага”, вероятно в кооперацията, където Димитров и родителите му имат апартамент, и от председателя на Първа ОФ организация, 21 секция - VI район. Описан е като „скромен младеж”.

 

Валентин Димитров е готвен дори за кадрови офицер. Затова говорят два документа – формуляр за приложение на инструкция № Р-7 на Комитета за труда и работната заплата към МС и регистрационната бланка на ВГУ, на която той е със снимка. Обикновено фотографии на агентите към личните им дела не са прилагани, за да се запази изискването за конспиративност. Вероятно ДС се е отказала да го назначи за офицер, тъй като не е ходил войник – освободен е от военна служба поради непригодност.

 

Шест месеца след попълването на кадровия формуляр Димитров е вербуван от капитан Димитър Бетов и е зачислен към Отдел III, като агент за работа по чуждестранни дипломатически и други представители, акредитирани в НРБ. В регистрационната му бланка е пояснено, че е зачислен към отделение „Чужди журналисти” на Трети отдел.

 

„Валентин Димитров Димитров пристигна навреме на уречената среща, разказваше спокойно за контактите си с чуждестранните дипломати. По-близки връзки е установил със семейство Юбени от англо-американското училище в София и със съпругата на посланика на Уругвай“, е записал на 14.06.1983 г. капитан Бетов в рапорта за вербовка.

Посочва, че Димитров е приел с готовност предложението за сътрудничество с органите на ДС и че сам си избира псевдоним Филип за подписване на даваните от него писмени сведения.

Първата му официална задача е да развива контактите си с американското семейство, както и по подготовката на тенис турнира.

 

След 3 години ефективно сътрудничество – на 22 юли 1986 г. Филип е изключен от агентурния апарат. Предложението обаче съдържа само суперлативи. „В работата си като агент е показвал добри резултати. Съобщавал е данни с оперативно и  информационно съдържание. На основание получени от него данни, 07 отдел на ВГУ-ДС (т.нар. Световен, който отговаря за Африка и Латинска Америка), проведе комплексни агентури и оперативно технически мероприятия по дипломат от латиноамериканска страна, които потвърдиха, получените от него данни“, пише водещият офицер Димитър Бетов, който вече е повишен в звание майор.

 

Бетов обяснява, че няма данни за нечестност от страна на Филип и че Димитров не се е разконспирирал. Причината за изключването му от агентурния апарат е смяна на местоработата. Валентин Димитров преминава в „Промкомплект“ и губи възможностите си за работа като агент. Колко е ценен говори само един факт – от него не се иска декларация за прекратяване на сътрудничество, а връзката ще продължи като доверено на ВГУ лице. При необходимост тя може да бъде възстановена, като се използва името Филип.

Личното и работното му дело са свалени в архив, като второто е унищожено.

 

Нечии четири ръчички обаче са пипали досието на Димитров, разкрива контролният лист към делото. И двамата са капитани от полицията – единият е инспектор от СДВР към Службата за национална сигурност, а другият – старши инспектор от тогавашната Дирекция „Национална служба полиция" към Направление „Икономическа полиция”. Имената им се пазят в Комисията по досиетата, но са засекретени.

 

Валентин Димитров е назначен за член на управителния съвет на „Топлофикация“ ЕАД на 24.06.1996 г. по времето на кабинета „Виденов“, в който министър на енергетиката и енергийните ресурси е Румен Овчаров. Само след няколко месеца по-късно – на 16.10.1996 г., е първата проверка в работното му дело. Бивши служители на ВГУ твърдят, че тя е направена, за да се провери дали това е „нашето момче“ по терминологията на бившата ДС.

 

Второто влизане в архива е на 1 юни 2006 г. – два месеца след като Вальо Топлото е уволнен като изпълнителен директор на „Топлофикация“ от кабинета „Станишев“. Дружеството още е държавно, а принципал на „Топлофикация“ е не кой и да е, а Румен Овчаров като министър на икономиката и енергетиката, когото Вальо Топлото нарича в прочутото писмо от ареста „Р. Овч.“. Димитров заема шефския пост почти 4 години – от 23 юли 2002 г. до 20 април 2006 г. Не е ясно какво точно е търсил старшият инспектор от икономическа полиция в архива. Вальо Топлото остава още известно време член на съвета на директорите на парното, като в началото на юли с.г. окончателно е освободен от държавното дружество и е арестуван.

 

Аферата започва да се разплита още през пролетта на 2006 г. Тогава от Австрия идва сигнал за съмнителни сметки с 4 млн. евро на българин в Куфщайн. През август 2006 г. в сейфове в наши банки са открити 4 млн. лева. През декември са задържани и бившите заместници на Димитров – Георги Рогачев и Емил Антонов, съветничката му Лина Албанска и шефката на фирма „Шибър" Мая Стоилова. Разследването е разделено на 4 дела. Обвиненията са за престъпление по служба, пране на пари, за нарушение на валутния закон и безстопанственост.

 

Според прокуратурата между 1999 и 2003 г. в Австрия Вальо Топлото е извършил финансови сделки в нарушение на валутното ни законодателство, като предоставените от него кредити и сделки с ценни книжа са за близо 6 млн. лв. Другото обвинение е, че между 2004 и 2006 г. пак е нарушил валутните закони като управител на фирма „Промарк“. Той не декларирал пред БНБ сделки за над 16 млн. лв. По това дело обаче Вальо Топлото накрая беше оправдан. По четвъртото – за безстопанственост, той лежа 3 години в затворническото общежитие в Казичене, защото харчил пари на парното за джет, джакузи, луксозни бонбони, шоколади, пури, шампанско, синьо сирене и други екстри. Този февруари Димитров си отдъхна, след като беше окончателно оправдан по делото за присвояване на 4,5 млн. лв. от „Топлофикация”, което се проточи цели 16 г. ВКС оправда окончателно и Мая Стоилова, шефката на фирма „Шибър”. Обвинението твърдеше, че тя е доставяла материали на завишени цени на „Топлофикация” по времето на Валентин Димитров като директор.

 

По най-сложното дело за пране на 22 млн. лева Вальо Топлото е осъден първоначално. На 7 г. затвор и 20 000 лева глоба, но то не е минало през всички инстанции. Над два часа на 4 август м.г. съдия Петя Крънчева, председател на 4-ти състав на Софийския градски съд, чете една по една стотиците сделки за купуване и продаване на ценни книжа и предоставяне на финансови кредити, извършени от Вальо Топлото между 2000 и 2006 г. Обвинението за укриване на данъци в размер на 2 млн. лева отпадна поради изтичане на давността.

 

Вальо Топлото обаче понесе и нов удар на съдбата, като загуби. и наследството на покойната си майка Цеца Димитрова, фамилиарно наричана от медиите баба Цеца. С решение на ВКС от бившият директор на „Топлофикация” бяха отнети апартамент и гараж в София, ливади в землището на самоковското село Бели Искър и 157 340 лева в няколко банкови сметки, принадлежали на майка му. Делото за конфискацията на имотите на Цеца Димитрова започна след нейната смърт през 2011 г. Причината е, че тя беше обвинена заедно със сина си за неплащане на данъци в размер на 200 000 лв. Четири години от живота на възрастната жена, която почина на 86 г., минаха по кабинетите на разследващите и съдебните зали.

Тя обаче ожесточено бранеше сина си от нападките.

 

Как агент Филип на ДС стана Вальо Топлото

 

След кончината й стартира процесът е по конфискация, който се води срещу наследника й Валентин Димитров. Държавата претендира за апартамент от 79 кв. м. в столичния ж.к. „Белите брези“, заедно с мазе и таван към него, плюс гараж с площ 16 квадрата на ул. „Нишава“, 4 ливади и 4 влога. Те са в размер съответно на 1000 лв. в едната сметка, а в останалите три – 5 000, 21 000 и 58 000 лв., както и 75 броя акции. Вальо Топлото не успя да докаже законния им произход и изгуби делото първо в Софийския градски, а после и в Софийския апелативен съд.

 

В същото време самият той е със запорирано имущество. Неговото дело още не е започнало, защото според закона, който действа през 2006-2007 г., първо трябва да получи окончателно осъдителна присъда. Запорът се простира върху значително имущество. Това пък е ставало повод самият Димитров неведнъж да се оплаква в съдебната зала от липса на средства. Съдът намали гаранцията му от 5 на 3000 лв., за да може да плаща 200 лв. издръжка на малолетното си дете и дори му назначи служебен защитник, защото вече нямал пари за адвокати. С възбрана е мезонет от 254 кв. м. в София. На първото ниво жилището има дневна, трапезария, кухня, домакинско помещение, баня и тоалетна, а на второ – три спални, галерия и сервизни помещения. Вторият възбранен имот се намира в Банкя. Той включва двор от 640 кв. м. и къща с площ 143 квадрата, която има зимник, 3 спални, кът за хранене, стая, кухненски бокс, баня с тоалетна. Съдът е наложил и забрана върху 5 банкови сметки, един срочен депозит, картова сметка и капитала на негова фирма. Запор има и върху банкноти от различна валута, които към 2007 г., са били изчислени на 3 646 963 лв. два милиона от тях се намират в сейф. Вальо Топлото няма достъп до него.

 

Равносметката за 67-годишния Валентин Димитров 17 г. след старта на аферата никак не е розова – безработен, разведен и заплашен от още 7 г. затвор. Единственото му утешение остава, че медиите и жителите на София му сложиха прякора Топлото, за разлика от наследниците му – наричани Студеното, особено през снежния януари 2009 г., когато енергийното оръжие на „Кремъл“ – монополистът „Газпром“ пак заради Украйна ни врътна кранчето.

Източник: Уикенд, crimesbg.com