Един от доайените на българската театрална режисура и преподавател на няколко поколения режисьори в НАТФИЗ – проф. Красимир Спасов почина на 82 години след тежко боледуване. „Моят баща си отиде бързо и леко, с мигновена диагноза без шанс“, сподели неговата дъщеря – актрисата и режисьорка Касиел Ноа Ашер, родена като Десислава Спасова.
Най-вероятно известният театрал си е отишъл от бързотечен рак, но семейството му не желае да коментира публично диагнозата му. „Отиде си като войник. Или Генерал“, написа още дъщеря му в емоционален пост във Фейсбук.
Театърът осиротя, защото Красимир Спасов бе личност със забележителен принос не само за българския театър, но и за развитието на българската култура. Почти няма театър, в който режисьорът да не е поставял. От 1985 г. името му е трайно свързано с театър „Българска армия“. Постановките му „Много шум за нищо“, и “Колко е важно да бъдеш сериозен“ продължават да събират многобройни зрители вече над 25 години.
„Други негови представления са „Вкус на мед" от Шийла Дилейни, „Тартюф“ от Молиер, „В полите на Витоша“ от Яворов, „Албена" от Йовков.
„Спектакълът му „Любов, любов, любов" от Майк Бартлет се игра на сцената на Военния театър в деня на кончината на режисьора – случайност, тъй като постановката в програмата е програмирана отдавна в афиша на театъра. Последният си спектакъл Красимир Спасов също постави в „Армията“ – „Мизантроп“ от Молиер. Няма обаче театър в България, в който Красимир Спасов да не е работил. През годините той е осъществил над 100 постановки на пиеси от български, руски, западноевропейски и американски автори.
Неговият талант се разпростира и в киното. Първият му филм „Забравете този случай“ получава
наградата на кинокритиката и награда за най-успешен дебют в киното на Националния кинофестивал през 1984 г. Вторият е „Господи къде си?“. Освен българската сцена Спасов покорява и международната – поставя спектакли в Русия, САЩ, Македония, Германия, Украйна, Латвия, Куба.
В продължение на години Красимир Спасов е и един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ.
Той е учител в академията, в театъра и в живота. Кариерата му на преподавател стартира през 1977 г. и повече от 40 години той участва във формирането на прочути имена в сферата на театралната режисура и актьорската професия. Негови ученици са Пламен Марков, Недялко Делчев, Стоян Радев, Деян Пройковски, Лилия Абаджиева, Боил Банов, Крис Шарков и много други. Дълги години е ръководител на магистърската програма по „Режисура за драматичен театър“. Ръководил е и клас по Актьорство за драматичен театър. През 2012 г. получава награда на Съюза на артистите в България „Икар“ за цялостно творчество, а през 2021 г. трупата на Военния театър му присъжда „Аскеер“ за цялостен принос в театралното изкуство. Носител е и на многобройни международни награди.
„От него научих всички тайни на театралната вселена. От уроците му осъзнах смисъла на нашата професия, че всяка репетиция трябва да носи радост – Репетиция, любов моя, е перфектната философия и начин на работа и живот в театъра“, сподели македонският режисьор Деян Пройковски, който поставя и в България.
По думите на Касиел Ноа Ашер учениците на баща й и актьорите са го обичали с възхита като Краля Слънце по Молиеровски. „Беше майстор на анализа, на чувствата, на реденето на пъзела, наречен Герой. Беше мечтател, който вълшебстваше с душите на Публиката... Беше екстремен, точен, мощен, завладяващ, непреклонен и беззащитен... Знаеше много, но не спираше да учи до последния си миг. Уважаваше и се прекланяше както пред звездата артист, така и пред портиера на входа.
Те бяха неговите хора. Неговият живот. А аз пък като негова дъщеря се омайвах от спектаклите му – особено от тези, в които дръзваше да сподели без задръжки и част от тревожно – сърцебийната си сложна природа…
Баща ми ме научи на Характер. О боже, колко е нужен той в нашата професия. Научи ме на „топки“. Научи ме на храброст и вкус. Научи ме на почтеност. Научи ме да чета внимателно, да бърникам и търся невидимото между редовете. Научи ме да бъда лице от неизвестен автор, белязано със страстта да се занимава с изкуство. В моменти на нежност го наричах Красьюнки – Пилюнки... В последните си години ме гледаше с очи на синя малка птица...“, емоционална е актрисата.
„На сбогуване ми каза: „Животът продължава..”. Той беше щастлив. Живя до край с обич, вяра и доверие в емочовеците. Така че, скъпи мой Татко... Аривидерчи... Смъртта е състояние. И нека Шоуто да продължи“, трогателно се прости с него дъщеря му.
Преди два месеца тя загуби и бащата на сина си – известния режисьор Иван Станев, с когото вече не бяха заедно, но поддържаха добри отношения. Преди 4 години Касиел загуби още един скъп човек – актьора Йосиф Шамли, с когото също беше много близка. Съпругата на Красимир Спасов – Рут Рафаилова е съсипана от загубата на мъжа си. 80-годишната актриса все още играе в театъра, а спектакълът, в който публиката я гледа и сега, е „Каквото, такова“, чийто автор и режисьор е Недялко Йорданов.
Източник: Уикенд
