November 08, 2024

Катя Коткова, вдовицата на Никола Котков: Ето ви я легендата за любовта - 10 месеца след смъртта на Гунди, Величка се хвана с друг 

Синът на големия футболист получил тикове, след като вдовицата му вкарала в дома им колега от Второ главно

https://kliuki.net/liubopitno/katya-kotkova-vdovicata-na-nikola-kotkov-eto-vi-ya-legendata-za-lyubovta-10-meseca-sled-smartta-na-gundi-velichka-se-hvana-s-drug-3/233483 Kliuki.net
Катя Коткова, вдовицата на Никола Котков: Ето ви я легендата за любовта - 10 месеца след смъртта на Гунди, Величка се хвана с друг 

30 юни 1971 г. е черна дата в българския футбол. На този ден насред прохода Витиня в автомобилна катастрофа загиват знаменитите Георги Аспарухов. и Никола Котков.
Днес, 53 години по-късно, вдовицата на Котето коментира филма за Гунди и жена му Лита, който тази есен се превърна в истински хит по кината – Катя. 

Тя твърди, че „легендата за любовта“ далеч не е тази, която се представя на големия екран. Според белокосата дама, Аспарухов и съпругата му Величка били разведени, но партията ги принудила да се преструват на образцово семейство. 

Тя признава, че не е гледала филма „Гунди – легендата на любовта“ и няма намерения да го гледа. 
Категорична е, че както и да са представили нещата във филма, те не са истина. „Това е такава... Абе направо нямам думи. Истината е, че Гунди уби съпруга ми Никола Котков. Не мога да му се сърдя за катастрофата, той сложи край и на своя живот. Майка му, когато ми се обади след трагедията, не каза нито дума за Величка. Тюхкаше се, че са съсипали внука Андрей.

По повод факта, че Котков не присъства във филма, тя подчертава, че никой никога не е говорил с нея за това. За филма научила от медиите, но абсолютно не я вълнува, защото отлично знае истината.
Признава, че от години не поддържа никакви отношения със съпругата на Гунди – Величка и сина им Андрей. Не ги е виждала много отдавна. Андрей го видяла за последно, когато бил бебе, няма допирни точки с тях и не се интересува от живота им.

На въпроса откога тлее напрежение между нея и семейството на Георги Аспарухов, тя отговаря: „Тези хора са направо... Никога няма да забравя как майката на Величка ме задърпа навремето на гробищата, крещейки ми в очите: „Как може да садиш цветя, които не са като тези на нашия гроб?!“. На другия ден половината от засадените при Котето китки били извадени и засадени при Гунди. „Гадни истории. На Георги Аспарухов майка му е идвала и е плакала пред мен. Тя беше добра жена. Почина навръх новата 1976-а, ударил я ток от пералнята. Митко Каров, зет й, я изнесъл на ръце, но не могли да я спасят. След време аз започнах работа в „Левски“ и бащата на Величка киснеше всяка седмица там при председателя.

Твърди, че след катастрофата, Величка посещавала ежедневно дома им и месеци наред ходели заедно на гробищата сутрин и вечер. Майка й неведнъж й казвала, че тя няма работа с тази жена, тъй като е двулична като родителите си. Баща й е от ломските села, а майка й – от кричимските. Баща й бил женен за партизанка, Величка има брат в Лом. Бил архитект на София и се правел на първи комунист. След като се развел с партизанката, се оженил за попска щерка. След катастрофата закарали един куп попове в къщата на Гунди в „Редута“ и направили опелото, а Катя отишла с майка й. Родителите на Величка изкарали, че Катя и майка й били инициаторите да се извикат свещеници, а те не знаели… Постъпили по този начин, тъй като през комунизма изобщо не се гледало с добри очи на религията. 

На 30-годишнината от смъртта на Гунди и Котков, Величкини направили горе в Семинарията и обяд и какво ли още не. Иван Вуцов още бил жив, и той присъствал. 
Наско Сираков и Стойчо Младенов стоели зад нея. 
Синът й дори не поискал да влезе, присъствали само на опелото. Отецът говорел единствено за Гунди. Все едно Котков не е съществувал! 
„Тези истории, които Величка ги прави по гробищата, и това, че реве като магарица, не ги разбирам“, отсича Катя.

Злите езици твърдят, че между Величка и Гунди е имало напрежение и двамата дори смятали да се разделят... Катя до известна степен потвърждава тази информация, посочвайки, че не била минала и година от катастрофата, когато Величка започнала връзка с друг мъж. Не че и тя не се омъжила, но го направила 7 години след смъртта на Котето. Публична тайна било, че преди да почине, Гунди имал приятелка, с която ходел. Казвал на Катя, че е негов човек и я заричал да не казва на никого. Гунди често ходел в дома им, били официално разведени с жена му, когато заминали за Португалия, Франция и Западна Германия. След това ги събрали за втори път по партийна линия. В Лисабон спели в една стая с Величка. Тя й казала, че баща й, й намерил швед да се ожени и заминава за Швеция. 10 месеца след смъртта на Гунди, вкарала мъж от Праужда, Белоградчишко в къщата им и сина им получил тикове. Човекът бил неин колега от Второ главно, млечен брат на съседка на дъщеря й. съпругът на комшийката бил брат на Иван Пеев – бившият на Лили Иванова. 

Като разказва и как веднъж едно генералско момиче, много красиво, дошло в дома на Гунди, когато и тя била там. Величка щом я видяла, променила физиономията си. Катя за секунда зърнала злобното й лице, а тя на мига се усетила, че не е сама и се окопитила.
Категорична е, че не иска да вижда Величка, тъй като съсипали живота им. Предвид факта, че от години не са се засичали, предполага, че може и да не се познаят. 
„Ако я срещна, ще си обърна главата на другата страна и ще си продължа по пътя. Това са хора, които изобщо не заслужават вниманието ми. Тази, която се пише нейна майка, преди години така ми крещя на гробищата, че не искам и да ги чувам. Не заслужават внимание. Ако бащата на Величка беше човек на място като моя, щеше да реагира по друг начин“, категорична е тя.

Катя е категорична, че не е получила абсолютно никакво обезщетение след смъртта на съпруга й Никола Котков. Дори децата им никога не са ползвали каквито и да било привилегии. Дъщеря им работи от много малка, а синът ми Борислав починал на 6 декември 2012. г. Тя предполага, че по всяка вероятност семейството на Гунди е взело пари след смъртта му и допълва, че Величка едва ли е пропуснала.


На питане дали е истина, че Котков се е преместил в „Левски” заради Гунди, Катя отговаря, че по онова време нещата не ставали заради този или онзи. Устройвал се комунистическият строй. Гунди и Котков били братовчеди по майчина линия, уважавали се много и били истински приятели. Знаели се от малки. Всяка сутрин Аспарухов идвал да взема съпруга й от тях и ходели да тренират. Разиграванията им били уникални. Котето имал уникални голове, вкарвал дори от корнер.

Запитана дали Гунди и Котков пиели алкохол, Катя посочва, че нямало футболист,
който да не консумира алкохол. Гунди бил скрита лимонка. Котето също пиел с другите и пушел „Слънце". В деня на катастрофата нито Аспарухов, нито съпругът й пили каквото и да било. 

Преди години Катя ходела да й гледа майката на техен близък, която живеела на „Раковска“ и „Славейков“. Погледнала чашата и й казала: „О, маце! Няма нужда!“. След смъртта на съпруга си разбрала, че е видяла трагедията в утайката от кафето и не е искала да й каже, за да не я тревожи предварително. И наистина, какво би могла да направи, ако бе научила за това по-рано…

Когато научила за смъртта на съпруга си, побеляла за минути... Губят й се моменти. По-късно й казали, че е побеляла, когато чула тъжната вест. Видяла се едва когато ме накарали да сложи черно на главата си за погребението. Вкъщи имали ангорски котарак, който изчезнал в деня на погребението, докато у тях било пълно с хора.

Както е известно в колата на Гунди и Котков е имало и трети човек, когото качили на автостоп. Седмица след трагедията, се обадила жената на третия човек в автомобила, а Катя й отговорила, че Гунди и Котков лежат на две педи един от друг и сега не може да се занимава с нея. След време я спрял кварталният – майор от Пето районно и й казал, че ще я посети в дома й. Когато отишъл у тях, я информирал, че със съпругата на третия човек живеят в един блок и вход. „Блокът е онзи, който виси там, където се пресича пътят за аерогарата и квартал „Дружба“. Кварталният й обяснил, че бащата на Величка два пъти ходил при него и го карал а изкара третата вдовица неморална, за да не може да ги съди. Величка била написала във вестник, че са дали пари от министерството на децата. „Защо да дават от министерството? Знае се чия е вината, а Гунди получи дори и медал…“, недоумява Катя.

До днес и през ум не й е минавало да ги съди. Категорична е, че не би направила това заради Гунди, който бил страхотен футболист и добър човек. 
„Величка и близките са лошите в случая, те ме мъчиха цял живот. Явно госпожата се е страхувала да не я осъдя, затова е бил целият зор. Опетниха ни, направиха ни на... Родителите ми бяха много културни и интелигентни хора. Радвам се, че въобще не се занимаваха с онези. Татко просто си извърна главата.

Катя Коткова потвърждава, че несъобразена скорост е била причината за катастрофата. Тя посочва, че Гунди бил слаб шофьор и всички били наясно с това. 
Дни преди катастрофата и тя, и синът й били в колата. Не знае как завил, но
срещу тях имало камион и се качил на тротоара.

Ако Котков беше жив на 9 декември щеше да навърши 86 години. По този повод Катя заявява, че ако беше жив, най-вероятно все още щеше да си е едно русоляво побеляло момче. Допълва, че има хора, които дори и стареейки, не си променят физиономията и подчертава, че и Котето щял да бъде такъв. Твърди, че поначало не била за него – искал я някакъв шеф, англичанин, инженер по професия. Бил я видял и харесал, но родителите й били от друга хава – от столичния хайлайф. Майка й завършила Музикалната академия, а баща й бил почетен член на фондация „Хумболт“, макар никога да не е бил партиен член. През 1958 г. баща й бил награден с орден „Червено знаме на мира“ и имал аудиенция при стария папа – полякът. 

Първата им среща с Котето била много отдавна. Влюбили се съвсем случайно, въобще не била ходила с мъж дотогава. Играела с момчетата, ритала с тях футбол и ръгби. Казано накратко – по онова време била голяма мъжкарана. Човекът, запознал я с Никола Котков, й бил съсед – Георги Марколев – юрисконсулт на БНТ при Иван Славков. Той й станал шафер на сватбата. 

Родителите й били против сватбата й с Котето и дори не отишли. Оженили се на 29 януари, а на 26 декември се родила дъщеря им. Веднага след раждането на Муцата, майка й ги прибрала при тях. Тогава Котето станал по-добър родител от нея за родителите й. Майка й живяла дълго – починала на 99 и 4 месеца. До смъртта й се грижела за внучка си Мария. Баща й пък бил дългогодишен декан на филологическия факултет на СУ.

Около Котето се въртели какви ли не интриги, имал множество ухажорки. Вечеряли при родителите й и един мъж се обадил по телефона, заявявайки, че съпругът й сега е при една руса. Тогава Котето поел слушалката от нея и започнал да ругае, а баща й взел да мига на парцали. 

Убедена е, че се говори повече за Гунди, отколкото за Котков, тъй като на младото поколение му набили в главата за Гунди. Навремето било много смешно, когато Котето вкарал гол в мач с Израел, а обявили, че попадението е на Аспарухов. „Заличиха името на Никола Котков, което е много жалко. Старите локомотивци обаче не го забравят, което е прекрасно“, отбелязва Катя.

Котков бил железничарско момче, което ритало добре и с двата крака. Още в юношеските си години започва в столичния „Локомотив“.

Когато били с националния отбор в Германия, ритали на сняг и голям студ, от което се появила рана на Котето. На полувремето се опитал да си махне лепенката и след това го вкарали в операционната. Заплашили го. Като отишъл в „Левски“, вратарят на „Ботев“ (Враца) – Йотов го ударил в главата отзад навръх Димитровден. Преди това Котето му бил вкарал два гола. Тогава се обадила на проф. Златарски и той го оперирал. Носът на Котков бил отишъл почти до ухото, една седмица бил много зле. Получавал е и комоцио по време на мач…

Тъй като дълго време не си била в София, живеела в Бъзовец, не посещавала често гроба на съпруга си – Никола Котков. Когато е в столицата обаче, винаги ходи, тъй като там е положен и синът им. Към днешна дата е в София при дъщеря й и зет й, но ходи и в Бъзовец. Определя втория й съпруг Митко като прекрасен и добро същество, който също много е патил от живота.

Категорично отказва да говори за размера на пенсията си. След като починал котето я търсили от специални отдели и т.н. Работила където трябва и както трябва. Била доволна от колегите, и те от нея. Дъщеря й и зет й се грижат за нея. Муца се научила да готви през годините, в които не била много със света. Първо изгубила мъжа си, а след това и сина си, което било голям удар за нея.

С едното око изобщо не вижда, а и слухът й отслабнал. Сърцето й пък е разрушено от медикаментите, които е приемала. Храни се, но слабее, казано с други думи – старее. Държи се, доколкото може, все пак е бивш спортист – играла е женски футбол. 
Източник: Уикенд