Кирил Маричков издъхна на сцената само 20 дни, преди да отбележи 80-ия си юбилей. Отиде си на своята музикална сцена, някак внезапно и неочаквано, а всъщност именно това е смъртта, за която мечтае всеки артист. Сякаш в една от най-известните си песни „Моят свят“, създателят на „Щурците“ пророкува съдбата си.
„Но преди да пропадна, поне за миг да полетя“, изпя рок музикантът.
И сякаш точно това се случи във фаталната петъчна вечер – 11 октомври. Репетирайки заедно с по-младите си колеги от група „Фондацията“ – Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански за концерт във врачанското село Селановци, Маричков, тръгва от единия край на сцената към другия, макар и не много уверено, изминава бързо разстоянието, сякаш летейки, и изведнъж прекрачва сцената и пада по лице от метър и половина височина.
Свидетели на трагичния инцидент разкриват, че рок идолът не е направил никакъв опит да се предпази, а просто е паднал, без да види края на сцената. Или пък го е видял… Линейката е дошла за 7 минути и медицинският екип е направил опит да го транспортира до Спешния център в Оряхово, но Маричков издъхнал по пътя. Черепно-мозъчната травма се оказва фатална за живота му.
„Ние всички си мислим, че той получи нещо, защото начинът, по който падна, беше без никакъв жест на самосъхранение. Всеки, който тръгва да пада, ще протегне ръце да се запази, нещо ще направи. Ние бяхме всички наоколо, но никой от нас не беше достатъчно близо, за да може някак да го задържи, да го поеме. Той падна буквално по лице от метър и половина височина с целия си ръст. Никой не може да оживее, то това е било призванието му и животът му.
Не знам поради каква причина се беше затичал от единия край на сцената, където си говориха с Дони, аз бях седнал на пианото. Обърнах се и видях последните му две-три крачки, преди да падне от сцената. Той залиташе напред, без да си сложи ръцете, без нищо. Аз мислех, че той няма да оцелее след това падане, защото той самият е доста висок и тежък и сцената е около един метър висока. Долу на някакви плочки падна на лицето си. Аз не исках да гледам”, разказа Валди Тотев, който от 48 години работи неотлъчно с легендарния Щурец.
Според близки до рокаджията в последните няколко месеца той е отключил ранна форма на деменция. За това са му били изписани и лекарства. Възможно е Кирил Маричков да е получил микроинсулт на сцената. Това допуска и неговият лекар и личен приятел от години д-р Боримир Фурнаджиев, който е отоневролог. Само 5 дни преди да почине – в понеделник, на 7 октомври, музикантът е бил на преглед при него.
„Кирил Маричков беше здрав! Пиеше само лекарства за кръвно и се оплакваше от болки в прешлените. Дни преди инцидента го прегледах. Аз следя гласа му и в понеделник дойде да погледна гласните му връзки, защото вървяха турнетата му. Прегледах всичко – и носа му, носоглътката, ушите. Нямаше никакъв проблем. На апаратурата видях и вестибуларния му апарат. Не залиташе. След това в сряда (9 октомври) ми се обади, че гласът му се е оправил, но слухът му не е напълно добре. Казах му да минат концертите и може да се видим, а сега, ако има нещо, да слага олио два дни. Стана ми странно, като съобщиха, че е паднал изведнъж по лице, без дори да си е сложил ръката, за да се предпази. Може или инсулт, или инфаркт да е получил”, коментира д-р Фурнаджиев.
Неочакваната смърт на Кирил Маричков шокира не само най-близките му, но и многото му почитатели и всички приятели, които безкрайно го обичаха и уважаваха.
Истината обаче е, че в навечерието на юбилея си Кирил Маричков сякаш е предчувствал, че няма да доживее до 80, и е споделял съмненията си с близките си. Самият той ту се чувствал добре, ту усещал, че понякога силите не му достигат. На 30 октомври той искаше да отпразнува юбилея с голям концерт с „Фондацията” в зала 1 на НДК.
Но създателят на „Щурците” имал едно наум, че това може и да не се случи и краят му да настъпи по-рано. Наскоро самият той призна, че е фаталист и че май е дръпнал дявола за опашката, като в края на миналата година обяви юбилейно турне за 80-я си рожден ден и оттогава го нападнали здравословни проблеми.
В деня на изпращането на Кирил Маричков в последния му път „Фондацията” потвърди, че концертът на 30 октомври за 80-годишнината му ще се състои и че групата ще отдаде почит на легендарния рок музикант.
Всъщност той умря с достойнство, без да се превръща в старец, който предизвиква съжаление. „Много съм внимавал през годините да не стана пародия на самия себе си. И както „Ролинг Стоунс”, аз мисля, че и ние оцеляхме, пък и аз осъзнах, без да станем пародия на себе си. За своите албуми имам песни, които не отстъпват, даже са по-добри според мен от всички песни, които съм писал с „Щурците”. Е, трудно е да се каже, защото аз си ги обичам всичките като деца... Всеки е правил компромиси в това общество, в което живяхме. Няма начин. Въпросът е, че аз имах един принцип, който си остана верен за мен цял живот и досега, и той е, че не е важно как да захапеш кокала, много по-важно е как да не го захапеш”, сподели Кирил Маричков в последните си телевизионни интервюта.
„Ще им изпея специални песни, няма много да говоря. Ще им изпея някои важни песни, които по някакъв начин отразяват моята същност, ще гледам много да не говоря, защото вероятно и те ще искат да научат какво ми се е случило и защо се върнах от турнето в САЩ. Надявам се да стане, един хубав концерт“, каза легендарният ни музикант дни преди да отлети от този свят и обясни защо е станал фаталист. „Такива неща ми се случиха преди четири месеца, че станах фаталист. Даже си казвам, че с това, че ще празнувам 80-ата годишнина и го обявихме, май дръпнах много силно дявола за опашката. Случи се инцидент и се наложи от турнето, което правихме в САЩ, да замина за България обратно“, призна музикантът.
Той обясни, че е излизал преди 4 месеца от магазин за китари на ул. „Оборище“ в София и е иска да избегне локва, след като е валяло.
„Обаче имаше надигнат капак на кабелна шахта и аз се спънах в него, паднах по лице, защото държах и чанти. Така ми се наложи да отида в болница, където ми препоръчаха да не пътувам. Казаха ми, че имам счупени ребра и да надувам футболна топка. Аз реших, че е по-добре да пея. Така заминах. Обаче една стара травма, получена при страшна катастрофа, се обади по време на концертите. Заболя ме много гърбът, издържах до петия концерт, където усетих, че ще падна от болка, разказва Маричков. Така той се връща в България и разбира, че има още счупени прешлени. Преминава операция и постепенно се възстановява.
За съжаление, рокаджията пропусна някои от концертите си в България, но през август и септември се включи успешно в турнето на „Фондацията“, посветено на 80-та му годишнина.
„Аз съм съвсем сигурен, че и в предишен живот съм бил музикант и ако има следващ живот, също ще бъда музикант“, кълнеше се той.
Певец, композитор и музикант, Кирил Маричков е човекът, написал едни от златните страници в историята на българската музика. Бунтар по душа, честен до крайност. Артист, за когото думата „свобода“ имаше особено значение. Първата му рок група е „Бръндараците“, където свири на бас китара. През 1967 г. формацията се разпада и Маричков, и барабанистът Петър Цанков основават „Щурците“. Първите години не са лесни за групата, защото музиката, която създават, е табу. Те свирят западна музика – и нееднократно комунистическият режим в България спира участията им.
Името „Щурците“ го измислиха майката на Пепи Цанков и моята майка. Седнали и казали – това е много хубаво, в българския фолклор щурецът е символ на свободния музикант. С тези аргументи ние го приехме.
Отидохме в „Концертна дирекция” вече с име, готови с репертоар, бяхме направили и български парчета, не само английски. Така наивно, без да знаем, че ще бъдем порязани тотално за английския. На един човек, който беше от шефовете там, му казахме, че ние сме млада група – „Щурците” ни е името. Той дори не ни изчака да продължим – почна да тропа по масата. Там имаше един пепелник, пълен с фасове, и като тропаше по масата, фасовете падаха. И казваше: „Такава група в България никога няма да има! Прилича на ония там, ливърпулските рошльовци, бийтълсите”, разказваше Маричков.
„Всеки човек на изкуството има свой вдъхновител. Моят беше Джон Ленън, който изпя за своя син: „Животът е това, което ти се случва, докато си правиш други планове", казваше българският Щурец.
През годините „Щурците” се превръщат в една от най-влиятелните български рок групи на ХХ век. Маричков създава хитове като „Рок в минало време”, „Вкусът на времето”, „Конникът”, „Клетва”, „Вълшебен цвят”. Може би най-много въпроси Маричков през годините е получавал за онази песен, която не оставя никого безразличен – „Клетва”. Тя е написана за филма „Вчера” на режисьора Иван Андонов, който е женен за сестрата на музиканта Люба. „Това беше първата ми музика като за филм. Песента „Вчера”. И той ми каза: „Киро, тази песен ще ни надживее и двамата”, разказваше Маричков.
Той не страни и от бурните времена в края на 80-те и началото на 90-те и се включва в обществения живот и настъпващите промени.
Заедно с личности като Йосиф Сърчаджиев, Блага Димитрова, Васко Кръпката активно участва в опозицията против бившата комунистическа партия. През 1990 г. е избран и за народен представител от листата на СДС в 7-ото Велико народно събрание. Музиката на Кирил Маричков няма как да заглъхне. Свидетелство за това е, че часове след шокиращата вест за смъртта му на десетки места в България хората спонтанно пееха негови песни. Три вечери поред фенове на музиканта бдяха пред дома му в София на ул. „Марин Дринов” и пяха заедно негови любими песни – „Клетва”, „Две следи” и „Среща”.
Стотици китаристи пък изпълниха едновременно песента от „Вчера” по време на фестивал на китарите пред НДК в неделя. На много места в страната от местни часовници и уредби също звучи музиката на Кирил Маричков и на „Щурците”. А на погребението му се стекоха над 3000 души – нещо невиждано от десетилетия.
Източник: Уикенд
