Емил Йорданов от Велико Търново, познат като диджей Емо, превърна в частен музей пространство от дома си. Музеят е пълен със спомени за любими филми, актьори, писатели, певци и спортисти. Всъщност там всяко визуално възприятие хваща за гърлото, защото експонатите, които са частица от личния свят на именити българи, оживяват големите им постижения и се превръщат във вдъхновение за останалите.
В обителта на отдадения на музиката мъж се съхраняват шапката на Катя Паскалева от „Козият рог“, моливът и моряшката фланелка на Кирил Господинов от емблематичната му роля на Баш майстора, шапката на Стоянка Мутафова от спектакъла „Госпожа Стихийно бедствие“ и чаша за вода, на която е запазено червилото й, шпайкът на лекоатлетката Йорданка Благоева, с който прави първия световен рекорд за България в скока на височина, шапката на Аня Пенчева от филма „Тайфуни с нежни имена“, любимият фотоапарат на Хиндо Кисимов, бас китарата на Гого от „Фамилия Тоника“…
Музеят се намира в пазарджишкото село Черногорово, където в момента живее Йорданов, и е разположен на площ от 200 кв. метра.
Експонатите са събирани от колекционера с преклонение и уважение, често със съдействието на наследници на народните любимци.
Там са още вратовръзката на Григор Вачков, табакера на Иван Иванов, камък от къщата на Невена Коканова, любимият пепелник на Димитър Манчев, брошка на писателката Фани Мутафова, сако на Георги Русев, награда на Паша Христова, папийонка на Васил Петров, чаши, от които са пили Димитър Бербатов, Камелия Тодорова, Нели Рангелова, Аня Пенчева и др.
„Всички тези неща са много ценни за мен, защото са автентични, носени са и са използвани от истински родни и световни звезди. Така всеки, който посети музея, ще може да се докосне по някакъв начин до тях и тяхното величие и да усети духа им”, казва Емо, който е роден на 27 септември 1971 г. Футболът е другата страст на колекционера. Страстен привърженик на „Манчестър Юнайтед”, Емо притежава фланелки с подписите на съвременни звезди на футбола.
От няколко години Йорданов е инициатор за поставянето на паметни плочи на артисти, музиканти и писатели, които вече не са между живите. Поставя ги по родните им къщи, а ако са съборени, изборът пада върху други места, свързани с житейския път на човека. Първата паметна плоча е на актьора Георги Русев, следват тези на Невена Коканова, на Георги Парцалев, на Кирил Господинов, на Гого от „Фамилия Тоника”, Пепа Николова, Велко Кънев, Стоян Гъдев...
„Когато къщите са частни и разговарям със собствениците им, става много лесно, както се случи с плочите на Георги Русев, Невена Коканова и Кирил Господинов, но когато зависи от общините, е много трудно. А това е просто една гранитна плоча с размери 60/30 см., която дарявам, без да искам нито стотинка от тях за нея”, казва Емил.
Най-големият досега проект на ценителя е изработването на восъчна фигура на Георги Русев, от когото, твърди Емил, се е учил на добродетели. „Никога не се е възгордявал, отказвал е много пари, когато са го канили да рекламира различни продукти, защото е правил всичко в името на изкуството, без да е комерсиален”, пояснява диджеят. Тъй като цената за направата на отливката е 14 хил. лв., той решава, че е най-добре да събере сумата от хора от цялата страна, които да дарят от сърце, вместо да се обръща към фирми и бизнесмени. Така и става.
Източник: Уикенд
