Няма спор, че Максим Генчев води класацията за най-одумваните български актьори и режисьори. Тъй като думите му често пъти са буреносни облаци за актьорската гилдия, името му почти винаги е предвестник за скандали.
Той е категоричен, че не харесва компромисите в кинотворчеството, нито блудкавите сериали, сътворени по вестникарски заглавия. Неговата стихия са историческите филми като „Дякон Левски“ и „Ботев“, който след излъчването му на 3 януари, разцепи общественото мнение на два полюса. Едните критикуваха Генчев, че обругава личността и делото на националния герой, а другите го засипаха с похвали, твърдейки, че филмът е изключително правдив и вълнуващ.
Догодина ще направи 70 години, но няма никакви притеснения от това. Признава, че препушва – опъва по 2 кутии цигари дневно и се чуди как още е жив, но веднага след това отбелязва, че има силен ген и почти всичките му роднини са столетници или си отиват около стоте. Заключава, че това означава, че ще тормози гилдията поне още 10-15 години.
Той е първият, заснел филм с малка обърната камера, което означава, че е направил първия селфи филм в света. Снимал като държал камерата с едната си ръка, а с другата шофирал с бясна скорост през нощта, по шосе, осветено от улични лампи. Снимал, докато се появил камион, срещу който тръгнал с голяма скорост. В последния момент извили и двамата и не се блъснали. Филмът се казва „Преглед на вътрешните пространства“
Дава си сметка, че това е голяма творческа лудост и допълва, че ако го държат в изчакваща позиция още 2-3 месеца, пак ще излезе с камера на шосето.
Сега му се прави филм за художник като Нерон например, с когото били близки приятели. Снимат му се хора, които оставят следа. Ако снима филм за художника се зарича, че той ще играе главната роля, защото го познавал и може да улови характера му.
Отказва да коментира качеството на филмите, произвеждани от държавата и допълва, че на всички е ясно, че съществува схема за пране на пари. Върти се бясно една финансова въртележка и качеството на филма е последното, от което някой се интересува. На година се правят по около 20 и няколко филма с държавни пари. В същото време поне 90% от тези ленти не виждат бял свят. Реално държавата произвежда фестивално кино, а не филми от народа за народа. Като цяло е на мнение, че киното е много принизено. В този ред на мисли според него целта е не да се създават филми, които да повдигат националния дух, а да се правят пазарлъци.
Подчертава, че у нас има около 200 фирми за производство на кино и само 5 от тях печелят от проекти. „Тоест се върти едно много мръсно колело за пари с публични средства на европейския данъкоплатец. Останалите режисьори чакат на опашката и не смеят да се обадят, защото, ако го направят, ще ги последва моята съдба или тази на Влади Въргала“. И макар Генчев да признава, че проси стотинка по стотинка, за да снима исторически филми, отново им е трън в очите.
От 40 години рисува и е търсен художник с редовни клиенти. Споделя, че рисуването му действа отморяващо.
Има усещането, че по някаква причина национални герои като Ботев, Левски, Караджата и други, са изпразнени откъм съдържание. Отдавна си е дал сметка, че от обществото се иска да е тълпа, която си плаща сметките за ток, телефон вода и да гласува за „някакви тъпанари на изборите“ и да мълчим. Припомня, че Ботев е мечтаел да бъде даскал след Освобождението, а не народен представител или министър-председател. Стигало му е да учи децата, защото ученият човек не може да бъде роб.
След скандала, развихрил се покрай филма „Ботев“, един от спонсорите му го отрязал категорично с думите, че вече е в черния списък и не може да му даде нито лев повече.
Актьорите се уплашили и също го предали. Той е един от най-мразените хора в кинаджийското съсловие, защото се справя сам. Негови артисти са заплашвани, че ако снимат за него, няма да видят нито едно участие повече.
Източник: Уикенд
