November 17, 2024

Матрицата – измислица или истинската реалност на Земята?

Има ли научни доказателства, че човечеството живее във виртуален свят?

https://kliuki.net/liubopitno/matricata-izmislica-ili-istinskata-realnost-na-zemyata-3/221954 Kliuki.net
Матрицата – измислица или истинската реалност на Земята?

Екипажът на космически кораб от една много напреднала галактика пътувал много дълго към дома.

Пътуването му изглеждало безкрайно и затова членовете на екипажа започнали да се развличат, като създали компютърна игра.

 

В нея всеки ден един от творял обитаем свят. С времето играта се разраствала с все нови и нови виртуални реалности. Така била създадена Земята и всички нейни обитатели.

 

Това е една от модерните теории през последните години за възникването на Земята и нейните същества. Колкото и да изглежда невероятна, тя само подклажда твърденията, че животът на планетата е компютърна симулация и в крайна сметка е само илюзия на измислена от нечий нечовешки разум матрица.

 

Всъщност идеята съвсем е нова. В прочутия си диалог „Държавата“ Платон разказва мита за пещерата, в която затворници били оковани години наред. Толкова дълго стояли стегнати във веригите, че приемали сенките върху отсрещната стена за реалност, от която били лишени. Не повярвали, когато им казали, че сенките са само илюзия, а истинският живот е извън пещерата. Това е същото като многобройните съвременни теории на повече и по-малко известни изследователи, които твърдят, че животът е илюзия, в която е потопено човечеството, а истината е някъде там, където хората трябва много да пораснат, за да достигнат. Затова засега име удобно в матрицата на илюзорния свят.

 

В будизма също една от основните постановки е, че видимият свят е илюзия, а истината е скрита дълбоко в дебрите на сърцето и трябва се открие със съзнателни и последователни усилия. С развитието на технологиите аргументите, потвърждаващи съществуването на човечеството в „матрицата“ непрекъснато се увеличават. Съществуват много теории по този въпрос.

 

Според симулационната хипотеза, реалността около нас е добре изпълнена компютърна илюзия. За да изглежда възможно най-реалистично, програмата се адаптира към възприятията на човека, оформя ума и съзнанието, създава всички материални обекти, за да направи случващото се „естествено“. Теорията се основава на статия на Ник Бострьом със заглавие „Доказателство за симулация“, публикувана през 2003 г. според Бострьом доказателството, че нашата реалност е изкуствено създадена се основава на три тези, едната от които е „поне вярна“. Първата теза гласи, че човечеството ще измре, преди да достигне „постчовешката“ фаза.

 

Другата твърди, че следващата постчовешка цивилизация ще лансира все повече и повече виртуални реалности за своята еволючионна история. И третата – почти сигурно е, че целият свят е компютърна симулация.

 

В хода на разсъжденията си Бострьом успява да опровергае първите две тези. Първо, защото няма цивилизация като нашата.

Второ, постчовешката фаза е напълно постижима, ако съвременният вектор на науката е насочен към активното развитие на изкуствения интелект, нанотехнологиите и другите индустрии, които не могат да противоречат на физическите закони. Така философът гарантира, че последната теза за живота на човечеството в компютърна симулация е най-вероятната.

 

В края на ХХ век философът Хилари Пътнам описва своя мисловен експеримент, наречен „мозък в колба“, в който успява да покаже илюзорната природа на нашето възприятие. Същността на експеримента е следната: ученият може хипотетично да „извади“ човешки мозък

от тялото и да го постави в колба, съдържаща хранителен разтвор, и след това да свърже невроните с компютър. Подобно на импулсите в тялото, електрическите сътресения биха имитирали тяхната дейност. Така компютърът би могъл да пресъздава виртуална реалност, а мозъкът да продължава да възприема себе си като жив и света като реален. Според преценките на философа е невъзможно надеждно да се твърди, че реалността, която човек възприема, е „обективна“, тъй като това ще бъде само вяра в тази позиция.

 

Пътнам не е първият философ, който поставя под въпрос реалността на света около него. В средата на ХVII век известният френски философ Рене Декарт описва подобен експеримент в книгата си „Размишления върху първата философия“. В нея пише, че всичко видимо за човека е фалшиво и нищо реално не съществува в природата.

 

Повечето теории за живота като виртуална реалност произхождат от квантовата механика. Според експеримента на двойния процеп светлината и материята могат да имат характеристиките не само на класически вълни, но и на частици.

Първият експеримент, който дава на учените тази идея, е проведен от Томас Йънг. през далечната 1801 г. Този опит бележи началото на изследването на двойствеността вълна-частица. Днес е надеждно потвърдено, че една и съща частица може да се изучава не само като физически обект, но и като вълна, което само потвърждава версията за „матричната“ Вселена.

 

Интерпретацията на множество светове или интерпретацията на Еверет предполага съществуването на няколко „паралелни вселени“, в които могат да се появят едни и същи физически или химични явления. Според Хю Еверет цялото състояние на вселената не е една структура, а колекция от различни паралелни вселени, които всъщност не взаимодействат една с друга.

 

Друга идея за матрицата и множеството вселени е свързана с много древното схващане на Изтока, че наблюдателят на действителността променя самата действителност. Многобройни опити на учените доказват, че докато събитието няма наблюдател, най-малката частица е в състояние на несигурност и не се „обръща“ настрани, няма специфично въртене.

 

 Технически казано, това е в суперпозиция на несигурност. Щом има наблюдател, тя става по-сложна от физическа гледна точка и започва да се материализира в определена посока. А подобно нещо според изследователите не оставя съмнение, че живеем в матрица.

 

ГРЕШКАТА МОЖЕ ДА Е ВЯРНА

След излъчването на първите филми от известната трилогия „Матрицата” много хора започват да търсят доказателства, че светът около нас е илюзия. Всички мистични и паранормални явления, които науката не може да обясни, са категоризирани като бъг на „матрицата“.

Например дежавю – състояние, при което човек чувства, че вече е бил на някакво място или ситуация, но не може да си спомни за това.

 

Във филма „Бъг в матрицата“ режисьорът Родни Ашър демонстрира „Ефектът на Мандела“. За първи път започва да се говори за това през 2009 г., когато в интернет се появяват дискусии за смъртта на южноафриканския президент Нелсън Мандела. По това време мнозина са сигурни, че политикът починал през 1980 г., докато е бил в затвора (въпреки че всъщност е починал през 2013 г.). В същото време много хора „си спомнят“ телевизионните новини, както и статии във вестниците, съобщаващи за смъртта на президента. Според психолозите този ефект се дължи на факта, че човек, спомняйки си събитие, го „трансформира“ в съзнанието си и по този начин създава фалшиви спомени.

 

Днес науката въпреки значителния напредък все още не е в състояние да даде точен отговор на въпроса дали всички ние и нашият свят сме продукт на матрицата. Вероятно в бъдеще учените и философите ще могат да потвърдят своите теории на практика, като създадат първия аналог на матрицата – симулация, която няма да се различава от реалността. Но това може да отнеме стотици, хиляди години. И животът в този случай може да се промени драматично.

 

ПРОГРАМИСТ ОТ БЪДЕЩЕТО СЪЗДАЛ НАШАТА РЕАЛНОСТ

Ученият Рич Терил предполага, че в близко бъдеще хората ще се научат да създават обширни симулации, защото е сигурен, че някой програмист от бъдещето вече е успял да проектира нашата реалност. В подкрепа на думите си Терил заявява, че Вселената е „пикселизирана“, измерена във време, пространство и обем. Това означава, че може да бъде изчислена.

 

И ако Вселената може да бъде изчислена, тогава човечеството ще може да създаде своя собствена виртуална реалност с интелигентни същества. В този случай ще бъде достъпно моделирането на биологични, химични и физични процеси и явления с помощта на квантови компютри и квантови операции. Остава само да чакаме тяхното изобретение. Учените обаче са разделени на два лагера и мнозинството е склонно да се придържа към позицията, че нашият свят не може да бъде пресъздаден дори на теория, тъй като е невъзможно да се изчислят всички възможни варианти за развитие на обществото, както и точно да се генерират съществуващи химически и физични явления.

Източник: Уикенд