„Зле съм, приятелю. До няколко дни ще си отида!“, казва Митьо Пищова на свой близък, който му се обажда на 1 март, за да му честити Баба Марта. Само два дни по-късно, навръх националния празник на България – 3 март, колоритният болярин издъхва.
Димитър Василев Маринов, както е името на бизнесмена по паспорт, умря в известна столична болница, където прекара последните дни от живота си под наблюдението и грижите на сина си Юлиан. Пищова до последно се държал мъжката и дори криел от повечето си познати своя здравословен статус. Искал хората да го запомнят такъв, какъвто имидж си изграждал през целия живот на здравеняк, веселяк, голям женкар и горд собственик на най-големия 24-сантиметров питон в страната.
Нещата обаче стояли съвсем по съвсем друг начин. Здравословните му проблеми нараствали с всеки изминал ден. Митьо непрекъснато ходил по докторски прегледи, редовно бил хоспитализиран от една болница в друга, но сърцето отказвало да работи в правилния ритъм. Поради тази причина се наложило да му поставят пейсмейкър, който да го поддържа във форма. Операцията била поета от негов приятел. И макар че интервенцията минала успешно, „моторчето“ забуксувало и Маринов пак постъпил в здравно заведение.
За беля дошло времето на карантината и Ковид-19. В края на 2020 г., Пищова изкарал тежко коронавируса и дори бе хоспитализиран. Спасили го по чудо, но месеци по-късно започнал да диша трудно. Изкачването на стълби започнало да му е проблем.
Налагало се да спира за почивки, а това никак не пасвало на динамичната му натура.
Митьо Пищова си записал час да преглед, а медиците го шокирали с новината, че има сериозен проблем. Кръвните проби показвали, че хемоглобинът му е 60, т.е. кръвта му съдържа двойно по-малко кислород, отколкото трябва.
„Беше страшно, помислих си, че умирам. С помощта на приятели успяха да ме прехвърлят от болницата във Велико Търново във Втора градска в София. Изследванията ми бяха много лоши. Наложи се да ми прелеят две банки с кръв, за да живна. Още първия ден ме сложиха на системи. Оказа се, че Ковид-19 е увредил безвъзвратно сърцето ми, станало е биволско, сиреч уголемено, и сега ми създава проблеми. Обясниха ми, че стените на сърчицето ми били удебелени, вероятно покрай прекарания вирус, който за малко не ме уби и ме вкара на системи в болница. По цял ден лежах да ми правят вливания. Толкова лошо досега не ми е било.
Притесних се, защото съм набожен човек, и сънувах един страшен сън. Много ярки образи видях и идваха за мен, искаха да ме вземат. Помолих ги за отсрочка. Беше страшно! Не се описва с думи, защото би било грях.
Изпратих много приятели и си помислих, че идва моят ред. Цяла седмица се бориха за живота ми. Бях в отделението по „Кардиология“, на втория етаж. Самотен... Апетит нямам нито съм гладен, нито съм жаден, точно както преди да си отиде човек. По сестрите дори не се заглеждам“, разказа тогава Митьо.
Сънят на набожния Маринов се оказал пророчески. Четири години и два месеца по-късно той почина. Явно толкова е била получена отсрочка. В последните дни от живота си усещал, че угасва, но пак стискал зъби и не показвал с нищо, че се готви да се представи пред Бог. Като говорел, завалял думи. Искал да комуникира с приятели по телефона, но много трудно се разбирало какво говори.
Кръвните му изследвания били изключително лоши. Синята кръв на болярина не се съсирвала. Бил слаб като скелет, защото отказвал да слага в устата дори любимите мандарини. Говорело се, че има опасна бактерия в кръвта, с която организмът му не можел да се пребори. Осен това получил усложнения от диабета, с който е диагностициран още преди 22 години Нещата така се навързали, че довели до фатален край.
Запознати с битието му издават, че през последните години животът му бил низ от здравословни проблеми. Година и половина преди прекарването на коронавируса се подхлъзнал и наранил тежко три прешлена на гърба. Наложило се да бие път до Израел, където лекари му имплантирали пластини с болтове в гръбнака, за да държи снагата си права.
Преди това Митьо преживял два инфаркта, едва не му ампутирали и крак заради гангрена. Месеци наред бил лекуван във Великотърновската болница, придвижвал се на инвалидна количка, а след това и с помощта на проходилка. Въпреки всичко успявал да се пребори за живота си.
Пророческият сън, че идват да го вземат от отвъдното, го следвал по петите. Той се притеснявал, че ще се случи най-лошото, точно когато най-малко очаква. Разчитал на икона, на Света Богородица, която му била подарена от пророчицата Ванга. Пищова я държал на нощното шкафче в спалнята си, но покрай безкрайното влизане излизане от една болница в друга, бил забравил да мъкне със себе си свещената реликва. Винаги се молел на нея, когато трябвало да отърве кожата, и тя му помагала, а той я имал за своя неотлъчна закрилница, защото бил роден на големия християнски празник Света Богородица - 15 август 1955 г.
Пищова издъхна на 69 години, без да сбъдне голямата си мечта – след бурен живот да отлети кротко от този свят в спалнята на дома си и в компанията на две млади момичета, на възраст под 25 години и около 45 килограма. Представял си 7-ото десетилетие от своя живот като поредното приключение. Ако не можел да люби момичета, задължително щял да им прави френска любов.
И макар че през мъжките му ласки минали близо 4 000 девойки, не вярвал в любовта.
„Спал съм поне с 200 омъжени жени с деца, които говорят, че обичат съпрузите си, но се праскат като замаяни. Любовта е измислена от комунистите, за да чукат жените без пари. Баба Ванга казваше, че всяка втора жена у нас е курва. Аз на нея й вярвам. Щом тя го е казала, тъй е. Жените ме търсят за пари, за услуги, за това, че съм любезен, че имам голям к*р. Ако им помогна, лягат и хълцат като магарици.
Истински приятелства имам само с мъже. Някои са покойници, но аз ги обичам и ще продължа да ги обичам вечно. За жените не бих казал такова нещо. Те са големи сметкаджийки. Вярвам в съдбата. Поради тази причина ходя на гробовете на всичките си приятели и чистя тревата, паля свещи. Не съм ги забравили няма да ги забравя. Аз съм роден на 15 август – Голяма Богородица, в гробището на село Батак, няма как да не съм вярващ.
Вярвам в съдбата, в написаното на камък. По-голям от мен в еб*нето е само Васил Божков, защото е много богат, така му е писано. Аз съм много скромен, сравнен с него, но не се оплаквам. В Търново имах заведения, ресторант, в Арбанаси също. Лепяха ми се жени, не мога да се оплача. Но при Божков са били в пъти повече“, връщаше лентата на спомените чешитът.
Митьо Пищова се надяваше, че ще направи грандиозно парти за 70-годишнината си това лято. Беше си наумил да събере приятелите си в ресторант край морето. Тази надежда го крепяла до последно, издават близките му.
СМЯТАШЕ ДА ЖИВЕЕ ПОНЕ ДО 85, В РОДА МУ ВСИЧКИ БИЛИ СТОЛЕТНИЦИ
Грозен слух, че някогашният съратник на Кръстника – покойният Иво Карамански, не е сред живите, тръгва в медийното пространство преди 2 години.
Пуснат е от завистници на Митьо Пищова, които се надяват, че докато е в болница на системи, онази с косата ще вземе душата му, а бизнесът му с различните конкурси за красота ще бъде „прилапан“ от нови играчи в бранша.
Тогава Маринов приема с усмивка вестта за кончината си и обяснява на разтревожените си приятели, че ще живее над 100 години, защото имало старо поверие, според което, погребат ли те, докато си жив, значи ще си столетник.
„Моят прадядо Димитриос Гърка е живял до 101 години. Баба ми стигна 99. Тя умира от кръвоизлив. Паднала от стълбите и си ударила фатално главата. Баща ми на 82 години падна от мотор. Ударил се в един камион. Изхвърчал от мотора и си ударил главата в бордюра. И той почина от кръвоизлив. Друг мой прадядо паднал от череша.
Ударил си главата и починал от кръвоизлив. До 92 години е бил голям к*рвар. Значи родата ми си отива от кръвоизлив на главата, почти всички са к*рвари и харесват много жените. Баща ми имаше шест брака, отделно любовници. Аз също съм многобрачен. Всички мъже от фамилията са с големи „томаховки“. Сигурен съм, че ще живея дълго, поне до 85. Митьо Пищова никога не лъже!, кълнеше се любителят на манекенки.
Източник: Уикенд
