На Никулден се навършват три години от кончината на Стоянка Мутафова. Разбира се най-опечалена от липсата й е дъщеря й Мария Грубешлиева – Муки. За нея покойната бе всичко – и майка, и приятелка, и идол, даже човек, за когото се грижеше като за дете.
Муки е категорична, че хората все още не са забравили Стоянка Мутафова и никога няма да я забравят. Тече уреждането на формалности улица в близост до Киноцентъра да носи нейното име. Пощенската марка и възпоменателната монета на БНБ с лика на Стоянка Мутафова вече са факт. Изненадана е, че непознати се държат изключително уважително с нея само защото е дъщеря на Стоянка Мутафова.
Крои планове да напише книга за живота, изживян със Стоянка Мутафова. Книгата определено ще е посветена на съвместното им съжителство и болката на Муки от загубата на майка й. убедена е, че тази болка никога няма да отшуми, но вече е свикнала да живее с нея.
Щастлива е, че успя да защити името, честта и паметта на майка си, спечелвайки делото срещу журналистката Милена Нейова за книгата „Стоянка Мутафова – смях и сълзи“. До момента обаче нито й е платено обезщетението, присъдено от съда, нито пък разноските по делото.
Не е простила на хората, злоупотребили с добрината на майка й и е категорична, че никога няма да им прости. Тези хора вече не съществуват за нея. Животът през последните години, без майка й я е научил да бъде силна и да се справя с трудностите. Немалка част от хората се отдръпнали от нея след смъртта на актрисата.
Най-голямото страдание на Стоянка Мутафова било, че след кончината й Муки ще остане сама.
Убедена е, че ако бе доживяла до 100 години, щяло да е голямо мъчение за нея да не може да играе на сцената. За нея работата е била това, което я е крепяло години наред.
Напоследък я сънува все по-често. Наскоро сънувала, че я вика и търси. По едно време вратата на стаята се отворила и Стоянка Мутафова се появила с черната рокля, с която бе погребана. Казала й, че е тук. От съня Муки се стреснала и се събудила.
В края на дните й любима й била ролята в „Столетие мое“, където играела себе си. На финала на представлението, Стоянка Мутафова говорела за свършека на живота. Завършвала с думите: „Край няма! Има продължение!“.
След кончината на майка й, Муки се препитава с наем от един апартамент и социална пенсия в размер на 180 лв., която получава от няколко месеца. Дните й минават много трудно, в мисли за майка й. Не готви. Казва, че не е капризна и може да се засити със сирене, хляб и домат също като майка си.
Другото, по което много си прилича с майка й, е чувствителността и ранимостта. За разлика от нея обаче, Муки не е толкова добра домакиня.
За полубрат й Божил, който живее в Ню Йорк казва, че не са в никакви отношения. Преди време се чували по телефона, но вече не. Категорична е, че с него никога не са били в близки отношения и няма как да е иначе, предвид, че я лишил от апартамент, вила и т.н.
През изминалите три години от кончината на Стоянка Мутафова, разбрала, че може да бъде и сама и дори смята, че самотата й помага. През последните години от живота й, била постоянно до нея и не смеела да отиде никъде на празници.
Източник: Уикенд
