Нешка Робева несъмнено е легендарно име в българския спорт. Докато бе треньор на националния отбор по художествена гимнастика, грациите ни бяха недостижими, а публиката скандираше „Нешка няма грешка!“.
Към днешна дата тя отново жъне успехи, но в друга сфера – градинарството. Прекарва времето си в любимото й село Трудовец, където отбеляза и 78-ия си рожден ден на 26 май в компанията на най-близките си хора.
Признава, че сутрин първата й работа е да дотича до градинката, за да види какво е поникнало в лехите. Радва се, че има 16 доматчета, но наесен ще направи равносметка на произведеното.
След огледа на градинката, се качва на верандата, където си пие кафето и се наслаждава на гледката, която според думите й е все по-красива с всеки изминал ден. Там си дава сметка, че старостта си заслужава цената, въпреки болежките, които я придружават.
За нея най-важното е, че има сетива, с които може да се наслаждава.
Не е мечтала от ученическите си години, тъй като има достатъчно работа за вършене и се опитва да я върши. За сметка на това пък има планове за следващите 100 години, ако случайно Господ я забрави. Не крои планове за 80-ия си юбилей.
Въпреки разочарованието й напоследък от грубата намеса на политиката в спорта, се радва на успехите, които момичетата ни пожънаха на Европейското.
Вече не посещава така често клуба по художествена гимнастика „Левски“, но все още играе ролята на лошо ченге за треньорите и на добрата баба за дечурлигата. Категорична е, че няма нищо по-красиво от детските очи и доверието, с което те посрещат, протягайки ръчички за прегръдка.
Признава, че откакто е на село, дните й станали „странно кратки“ и никога не успява да свърши планираното – не й стига времето за градината и подредбата на къщата. Гордее се с парника, в който отглежда стари български видове разсад на зеленчуци. Вече среща затруднения в работата с правата лопата, но пък за това й помага племенникът. Има 5 котета и 2 кучета, които са нейни приятели, нейното семейство. Живеят в пълно разбирателство и се опитва да е мила с всички, но въпреки това има ревност.
Не се страхува да живее сама, тъй като кучетата й са доста страшнички и не пускат дори дъщеря й да припари в двора, ако не я видя. Не знае какви са интересите на внучка й, но пък е сигурна, че отдавна вече не й представлява интерес и я посещава все по-рядко.
По никакъв начин не й липсва животът в София, дори всяко ходене до там я смазва. Майка й прекарала последните години от живота й на село и се чувствала много щастлива, сега и с нея се случва същото – всичко й е ново и интересно, заобиколена е от толкоз много живот, дървета, животни, цветя, градина…
За себе си казва, че ако ненавистта към лъжата е бунт, то през последните години бунтът й е перманентен. Обезателно възнамерява да гласува на предстоящите избори на 9 юни.
Признава, че не живее само от пенсията си, но пък не спира да мисли за онези достойни хора, които цял живот са работили, а сега са подложени на нечовешко отношение и унижение, и то от лигльовците, които са дундуркани от самите тях.
Източник: Уикенд
