Името на Панайот Панайотов преди години бе замесено в история с доста странен привкус. Според твърденията на баба Севда от санданското село Горна Сушица твърдеше, че е негова биологична майка, но го е изоставила и той израсъл по домовете за сираци. Според версията й, тя забременяла от мъж, който не желаел да има семейство и за да скрие от общественото порицание, отишла да ражда чак в Петрич.
Очаквала близнаци, при раждането обаче загубила едно от децата си. Оцеляло само второто, което кръстила Панайот. Тъй като детето се водело извънбрачно, общината не отпуснала и стотинка социална помощ на самотната майка. Майчинство също не й се полагало, защото преди това не работела. Спасил я милостив лекар, който я уредил в Дома за самотни майки и деца в с Добринище. Там обаче софийска лекарка харесала малкия Панайот и убедила биологичната му майка да го изостави, защото не можела да се грижи пълноценно за него.
Севда се съгласила и дала детето си, без да има каквито и да било законни документи. Така хлапето се озовало в София, а родната му майка загубила дирите му. Въпреки, че пишела редовно писма до Дома в Добринище, отговор не получавала. След години от несъществуващия вече вестник „Женски тайни“ издирват въпросната Севда, която разказва пред тях, че е видяла сина си по телевизията и го е познала.
Вероятно обаче се е припознала, тъй като Панайотов съвсем не е съгласен с тиражираната от нея история и категорично отказва да се запознаят.
За популярния певец се знае, че баща му се казва Димитър Панайотов и е бил известна и авторитетна публична личност в Сливенския и Айтоския регион като артист и директор на кукления театър в Сливен, а биологичната му майка е Станка Панайотова, родом от с. Караново, Айтоско.
По-младите хора познават Панайот като певеца от скандала с „мижав интерес". А той е наистина един от най-ярките гласове в естрадата през 80-те години. През 1976 г. завършва Естрадния отдел на музикалната академия при Стефан Атанасов. След това започва да пее на различни конкурси като „Интерталант" – 1974, „Шлагерфестивал" и други, докато се стига до 1979 г., когато печели Голямата награда за изпълнител на „Златният Орфей“ и съответно награда от фестивала в Сочи „Червеният карамфил“.
На следващата година отново печели „Златният Орфей“, а след това престижния поп конкурс „Бургас и морето“ с песента „Момчето, което говори с морето“. Най-известните му песни са именно „Момчето, което говори с морето“, „Обич“, „Шопкиня“, „Охридското езеро“ и много други.
Определението му „мижав интерес“ за концерт на Кичка Бодурова през лятото на 2022 г., в който той отказа да участва, се оказа и първият скандал в дългогодишната кариера на изпълнителя. Към днешна дата тези думи му носят повече позитиви. В шоуто „Като две капки вода“ Панайотов влезе, за да покаже, че интересът към него никога не е мижав“.
Изпълнителят на „Охридското езеро“ е рекордьор в историята на шоуто за имитации, защото е най-възрастният участник, качвал се на сцената му. На 28 март естрадният певец навърши 73 години, но продължава да бъде в завидно добра форма. Панайот споделя, че няма никакви болежки, а за здравето му се грижи съпругата му Емилия. На нея той дължал и преборването на алкохолната зависимост, която го мъчела в миналото.
„Алкохолът го отказах, защото много зле ми влияеше, почнах да ставам сприхав и неадекватен. Не е задължително да ти се случи нещо драматично, за да стигнеш до Господ.
При мен стана неусетно. Преди бях нехаен, невъздържан, скандалджия… Да не говорим за борбата ми с алкохола. И всичко това беше преодоляно на моята връзка с Всевишния, която ми създаде съпругата ми Емилия. Сега бди над мен като орлица. Грижи се за всичко – за дрескода ми, за здравословното ми състояние… за кратък период имах високо кръвно вследствие на нервното напрежение, но Емилия и с това се справи. От всичко разбира. Пожелавам на всички да имат такава съпруга“, хвали се с жена си Панайотов
Скоро двамата ще отбележат и своята рубинена сватба, а именно 40 години от сключването на брака им. „До мисълта за развод не сме стигали, но сме имали много препирни, търкания и скандали в миналото. В началото на брачния ни живот бях експлозивен, като един истински Овен. Думата ми изпреварваше мисълта и това беше ужасно.
Дори сега не знам как ме е издържала Емилия. Проявила е голям героизъм. Колкото и да звучи тривиално – тя е направила много компромиси!“, казва за половинката си певецът.
Той дели живота си на две – преди и след Емилия, възпята от него в песента „Хей, шопкиньо, ти, моя съдба“. Преди да я срещне, вече е на върха на славата и не може да се отърве от женско внимание, на което се наслаждава. И така до паметната дата 19.01.1983 г., когато среща за пръв път Емилия. Тя тъкмо си е купила първата кола и празнува придобивката в „Новотел Европа“. Той пък пее там по това време и се познава с една от нейните приятелки, като в паузата между изпълненията си се присъединява към познатите лица в публиката. След това Емилия заминава за Гърция, но това не е краят за тях. Веднъж, докато шофира в София, хубавицата чува клаксон зад себе си и вижда как кола кара след нея, после я изпреварва, а шофьорът дава знак да спре на първата отбивка. И срещу нея изниква усмивката на Панайотов.
След втората си среща двамата започват да се ви всеки ден до момента, в който – отново на пътя – Емилия получава предложение да сподели живота си с този на естрадната звезда. Сватбата е на 8 април 1984 г. на същото място, откъдето започнало всичко – бившият вече „Новотел Европа“. Съпругата на Панайот е вдъхновението му не само за „Шопкиня”, но и за песните „Ема“ и „Емилия“. Панайотов е признавал, че тя е голямата му любов и човекът, който го разбира най-много, а той би умрял за нея, макар да се надява да не се налага. Емилия винаги е до него, в добро и лошо. Двамата не съжаляват, че не са успели да стана родители.
Съпругата на певеца се радва на участието му в „Капките“ и възродената кариера. „Минал съм през доста неща в живота, но в този формат се чувствам на мястото си“, коментира включването си в хитовото шоу за имитации певецът. Той се притеснява най-много от женските образи.
„За моя голяма радост, съм създаден мъж и зодията ми е мъжка, но гласово и певчески ще се справя. Дори ме улеснява и ме връща към годините, в които правех само такава музика – кавъри на световни шлагери. Предпочитам световните шлагери през българските такива. Не знам защо, но първата песен, която съм изпял е „Дилайла“ на неземния Том Джоунс. Така тръгнах в началото и съдбата ми е такава. Пълно е с образи, които не искам да ми се падат, но няма да кажа имена, защото не е етично. Но аз си оставам „момчето, което говори с морето“, признава Панайотов, чието име вече знаят дори и най-малките.
Източник: Уикенд
