Маргарита Петкова е сред най-обичаните родни поетеси, а произведенията й са превеждани на почти всички европейски езици, включително норвежки и шведски.
За нея рождените дни и Нова година не се отличават по нищо от останалите дни в календара, която да е определяща за живота и емоциите й.
За нея най-важни са хората, които присъстват в живота й, а не даровете, които й носят.
Първата й заплата в размер на 100 лева решила да похарчи като даде на всичките си тогавашни приятели, студенти във ВИТИЗ по 5 лева. Само тя работела, тъй като при първото й кандидатстване не била приета.
Първият й опит за стихотворение датира от детството й – написала го, защото не я пуснали да излезе навън, а валял първият сняг и всички, освен нея били на улицата.
Макар написаното да било далеч от стихотворение, все пак бил някакъв опит.
Във втори клас написала първото си любовно стихотворение.
Никога не е писала стихове за партията, тъй като всички знаели, че е човек, на когото няма как да се нарежда, а и никой не е поискал такова нещо от нея.
Всичките й стихотворения са написани за разни мъже, провокирали я към творчество. Твърди, че е много старомодна, допълва и че е хетеросексуална.
Не се притеснява от старостта и подчертава, че всяка една бръчка й е спомен от нещо. Повечето от тях са от смях, но има и такива от огорчение. Не може да каже как вижда себе си след време, тъй като не живее по „планова икономика“, а каквото се случи, това е.
Тя е от малцината, които много обича да я мразят. Знаейки обаче от какви е мразени, се издига в собствените си очи, въпреки че изобщо не е горделив човек.
Източник: Уикенд
