Дори само две от песните на Камелия Тодорова „Не ме гледай така, момче“ и „Прошепнати мечти“ (Летят последните таксита…), щяха да са достатъчни за изписването на името й със златни букви в историята на родния шоубизнес. Разбира се, списъкът с постиженията й е много по-дълъг: над 10 албума, великолепни спектакли, незабравими роли в „Търновската царица“, „Бон шанс, инспекторе!“ и още няколко хитови филма.
На 21 януари култовата певица навърши 71 години. Това я върна назад в годините, когато безуспешно се опитвала да си изкара шофьорска книжка. Още интересни факти от живота й можете да научите в следващото интервю:
-Г-жо Тодорова, на 21 януари навършихте 71 години. Празнувахте ли?
- Не. Работих на 21 януари, бях поела ангажимент в столичен клуб. Имам концерти и участия, а съм заета и със студентите ми в университета.
- Работите ли и по нови проекти?
- Трудно е да се говори за нови проекти в България. Още не съм завършила старите. Много ми се иска да права нови и нови неща, но тук няма възможност. Налага се да изчакам подходящия момент, който се надявам, че ще дойде.
- Ако бяхте по-пробивна, друг ли щеше да е професионалният ви път?
- Аз не съм опитна бизнес дама, а артист и имам друг начин на мислене и подход към нещата. Той, за съжаление, не отваря много врати. Доста трудни моменти съм преживяла. Всеки нов проект те води до стрес. Никога не ми е вървяло гладко.
- В чужбина по-лесно ли щеше да ви бъде?
- Нямам представа какво щеше да е, ако бях останала през 90-те в чужбина. Там, когато паднеш, е много трудно да се изправиш отново. Имах контакти, можех да ги използвам, но ме беше страх. Връщайки се в България, се оказа, че е трудно да просперирам с 2 деца. Бях решила дори да си сменя професията. Но миналото си е минало, вече няма никакво значение. Гледам това, което ми се случва днес.
- Едната ви дъщеря живее в Германия. Мислили ли сте да се установите за постоянно при нея в някакъв момент?
- Всяка година си го мисля това, но ходя само на почивка при дъщеря ми в Германия. Трудно е за човек на моята възраст да се установи на друго място. Трябва да разполага със средства, да може да практикува професията си, а си има и различни правила в различните държави. На 71 какво мога да работя в чужбина, където хората не ме знаят коя съм? Обикновено на Запад възрастните са си пенсионери в пълния смисъл на думата и времето им минава в пълна почивка. Да, ама и пенсиите им са различни, не са като тези у нас.
- Фил Колинс е казвал за вас, че приличате на Мадона, че имате тембъра на Тина Търнър и поведението на Принс. Получавали ли сте такива комплименти и в България?
- В чужбина хората имат възпитание, култура и отношение, различни от тези у нас. В България нивото пада с всеки изминал ден. Потресаващо ниско е вече. Ниско е, защото така го искат правителството и медиите. Българите вече нямат отношение към изкуството, та камо ли към артиста. Харесват само лошото и му казват, че е хубаво.
- Почетен гражданин сте на София. Какви са привилегиите ви?
- Само и единствено безплатна карта за градския транспорт, която използвам от 2021 г. Не съм усетила друга привилегия. Дори да поддържам някакъв контакт с културния афиш на столицата ми е много трудно. Имаме сега нов кмет на София, който сигурно дори не знае коя съм аз. Мога да съм от голяма полза за града в сферата на културата, но не се сещат за мен. А и не мисля, че само с мен е така. Има и други почетни граждани, които са забравени
- Ако внучките ви решат да се занимават с музика, ще ги насърчите ли?
- Дано да доживея този момент, ще бъда доволна. В никакъв случай не пожелавам на внучките ми да търсят реализация в България. Тук няма смисъл, няма възможност за израстване. Има една граница, до която стигаш, и край. Не може изобщо да се сравнява с това, което се случва на Запад. В България по отношение на поп и джаз музиката сме 50 години назад. Вместо да вървим и да се развиваме напред, при нас става обратното. Няма простор и перспективно мислене. Условията са такива, че не ти дават шанс да се разгърнеш.
- Ваши студенти участват ли в музикалните формати по телевизията?
- Да, стигали са дори до финал в „Гласът на България". В такива формати обаче мен никога няма да ме извикат. На тях им трябват циркаджии, които да слушат и да изпълняват. В музикалните риалитита журиращите не журират, а правят шоу. Истинската музика там я няма.
- Какъв с размерът на пенсията ви?
- Каквато и пенсия да ми дадат, никога няма да ми стига при тези цени, които непрекъснато се вдигат. Увеличават ти дохода с, 1, 2 или 5% и говорят за 3% инфлация, което е абсолютен виц. В България инфлацията сигурно вече гони 200%, а всички лъжи, които се сипят в медийното пространство, са абсолютна подигравка с хората. Пенсията свършва буквално за няколко дни, търговските вериги я гълтат.
- Със здравето как сте?
- Грижа се за себе си. Слава богу, сега съм добре, но мъгливото време ме потиска. Известно време боледувах – за две-три седмици изкарах всички видове вируси. Не преминавам тежко през настинките, което в хубаво.
- Попаднахте ли най-накрая на подходящ за вас мъж?
- Не, не съм, все още нямам човек в живота си. Мъжете са себични, егоисти. В миналото си винаги попадах на партньори, които предпочитаха аз да се грижа за тях, а и ме ревнуваха от професията ми, на която отделях повече време. Как пък никой дори
не се сети да ми купи една кола. (Смее се - 6.а.)?!
- Шофирате ли?
- Два пъти съм карала курсовете. Инструкторите ми казваха, че имам добър шофьорски инстинкт, но все не успявах да завърша обучението си и да изкарам книжка заради служебни ангажименти. Накрая се отказах. Пък и никой не ми подари кола. Возя се сега на таксита и съм много добър навигатор.
- Как минава един ваш ден?
- Денят ми започва с гимнастика, с йога и с пиене на чай и топла вода. Правя си тренинг, за да имам висок дух, и след това отивам да работя. Кафе пия на обяд. През уикендите спя до късно и си почивам. Ходя и до фитнеса за по 2 часа, старая се да ям колкото се може по-чисти храни. Обичам да готвя, но няма за кого. Правя гозби само когато ми поръча дъщерята и ако ще имам гости.
Източник: Уикенд
