Костадин Георгиев, станал известен като Коцето Калки, практикува и двете си професии – зъболекар и музикант. Завършва стоматология през 1987 г., а след това три лета работи по разпределение в софийското село Церово. Същата година създава и легендарната група Медикус, където се включват негови колеги – лекари и стоматолози.
През 1996 г., Коцето Калки става един от участниците и съинициаторите на експедицията „Еверест концерт“, заедно с Теодосий Спасов и Дони. Те изнасят концерт под връх Калапатар, под петия базов лагер на Еверест на височина 5554 м.
„Еверест концерт“ е признат за най-височинният концерт в света и е регистриран в Книгата на рекордите на Гинес.
Коцето Калки е роден на 9.12.1962 г. в София.
- Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
- Като всеки музикант, пожелах си по-големи сцени. Пожелах си и любов, и здраве, разбира се. Иска ми се „Калки фемили“ да бъде още по-сплотено отсега. Нас ни обединява музиката. Щастлив съм, че направихме концертен проект с Панчо Владигеров-внук. Говоря за най-големия внук на великия ни композитор, който живее в Берлин. На 15 декември дойде в София за концерт в Музикалната академия, а слез това имахме участие в Бургас. Концертът ни се казва „Калки Фемили и Панчо Владигеров“. Поводът за концерта ни е 125 годишнината от рождението на прочутия български композитор. Нашият син Теди напредна доста с ударните инструменти. Участва активно в музикалната изява. Жена ми Мартина и Панчо свирят на пиано на четири ръце.
- Каква беше изминалата година за Вас по десетобалната система? Остана ли нещо недовършено?
- Винаги има недовършени неща, както казваше Тодор Трайчев в една своя песен. Започнахме доста. музикални неща по време на пандемията. Тогава седяхме вкъщи и, в главите ни се родиха куп музикални предизвикателства. Сега дойде времето за реализацията им. В музикален план нещата вървят нагоре. Доволен съм от изминалата година. Освен че ще имаме турне в България с Панчо Владигеров-внук, ще обиколим и няколко европейски държави, за да свирим.
Започнах да пиша симфонична музика. Така се роди музикалният ми спектакъл „Пак ще бъде Коледа“. В него участват едни много специални деца от Сливен. Те са от група, която се казва „Музиката вместо улицата“. Хлапетата са от бедния квартал на Града на войводите. Проектът беше в главата ми от 2 години, но сега му дойде времето. С тези деца ще участваме в големия концерт на „Българската Коледа“. Събитието пак е под егидата на Президентството. Така че бих дал 10 като оценка на изминалата година. Надявам се тенденцията на възход да продължи и през следващата. Искрено благодаря на Министерството на Културата и на Националния фонд „Култура“, че подкрепят проектите ми.
- Кой е най-хубавият ви рожден ден?
- Винаги празнувам рождените си дни и винаги събирам достатъчно голямо количество хора. Може би най-значим и най-незабравим е 50-ия ми рожден ден, който отбелязах с ретроспективен спектакъл в Театъра на Българската армия. Наричаше се „Големият квантов преход“. Беше през 2012 г. Очакваше се свършекът на света, големи преходи на планетите, маите и т.н. 60-годишнината ми също беше незабравима. Пак направих спектакъл, който кръстих „60 обиколки около Слънцето“. Обичам много рождените си дни, особено кръглите годишнини, за които винаги си правя по един личен спектакъл. Подготовката на спектаклите винаги е вълнуваща, защото ме провокира като режисьор и композитор. Обичам да творя, да създавам симфония от звуци и емоции.
- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли какво искате, или обичате момента на изненадата?
- Отдавна съм престанал да обръщам внимание на подаръците. Ценя малките жестове на уважение. Подаръците не са на преден план. Животът ни доста се промени. Хората имат твърде много вещи, дори излишни. Занимаващите се с изкуство обичаме да трупаме сценични костюми. Притежаваме толкова много дрехи, че трудно намираме място, където да ги сложим. Нашата най-голяма награда е любовта на публиката и това не е клише, а самата истина.
- На каква възраст започнахте работа? Колко бяха първите заработени от Вас пари и за какво ги похарчихте?
- Някъде в 7-8 клас се записах да уча китара. Реших, че първата си китара трябва да си я купя сам. Трите месеца по време на ваканцията работих като тротоарджия. Редях плочки с общите работници между блоковете. Дадоха ми една трамбовка и с нея утъпквах плочките. Хем заякнах, хем си купих първата китара, без да искам пари от родителите. После започнах работа в един плод-зеленчук. Общо взето, всяко лято работех. По време на следването си работех като екскурзовод, защото бях завършил езикова гимназия. Да бъдеш екскурзовод не беше лесно в онези години – професията се водеше елитна, все пак се работеше с чужденци. Поради тази причина изкарах курсове към „Балкантурист“. Започнах да обикалям и да опознавам България, което много ми харесваше. Обикнах родината си, обогати се културата ми.
- Любовта ви към медицината наследствена ли е?
- Бих казал да, защото майка ми е дългогодишен служител във Втора градска болница в София, където съм роден аз. Беше акушерка в АГ отделението. Бях инспириран от тогавашните ми занимания с йога. Исках да се занимавам с природна медицина, която е алтернативна и помага на хората да се осъзнаят, да се чувстват по-добре. Записах се медицина, някак естествено стана.
- Сега практикувате ли йога. Какво ви дава тя?
- В моя живот спортът и йогата заемат все по-малък дял с годините. Е, останало е нещичко. Поддържам форма. Йогата е не само серия физически упражнения, тя представлява до голяма степен и начин на мислене, медитация. Йогата е тренираност, за да навлезеш в определени състояния, които да ти помогнат да подредиш правилно себе си и света около себе си. Негативното мислене е изключено във всички науки за себепознанието. Човек трябва да наблюдава себе си, мислите си, чувствата си, защото чрез всяка една наша мисъл, чувство, дума или действие, ние изплитане едни тънки нишки, които отиват в пространството и създават събитие, което се отразява на другите, а в бъдеще и на нас. Трябва да наблюдаваме какво чувстваме, мислим, правим, говорим, защото така се създава карма.
- А вие вярвате ли в кармата?
- Вярвам в ядрената физика, която обосновава логиката на кармата. Или няколко теории, които показват, че Вселената около нас се влияе от нашите мисли. Тук мога да цитирам струнната теория, теорията за холографската вселена и т.н.
- Как гледате на световните конспирации – ваксини, пръскане от самолет, войни?
- Вълнуват ме много и това е нормално. Въпросът е доколко тъмните сили използват науката и другите неща за собствените си цели и за разрушаването на света. Съществуват доста факти, които тепърва излизат на бял свят. Ще дам пример. Следя телевизионната поредица „Извънземни от древността“ и научавам, че доста неща са били строго засекретени десетилетия наред. Тепърва за тях почва да се говори и ще се говори. Убеден съм, че има тайна информация, която не е достъпна за гражданите. Дано един ден получим необходимото осветляване на тайните.
- Успял човек ли сте, как определяте себе си?
- Успял човек е щастливият човек, който живее със спокоен ум. Казвам на Теди, че искам да живее спокойно, да не му се налага да води напрегнатия живот, през който минаваме ние с майка му. Хубаво е животът на човек да преминава в съзерцание, в наслаждение, в мир със себе си и околните, без надпревара с времето и болезнени амбиции.
Източник: Уикенд
