Носталгиците в българския рок бяха попарени от печална новина. В края на май
почина вокалистът и китарист Димитър Величков от бившата група „Фоноекспрес“. Смъртта на рок ветерана настъпва изненадващо броени дни след рождения му ден.
За „Фоноекспрес” може да се твърди, че става жертва на Възродителния процес. Турският произход на другия вокалист – Юксел Ахмедов, създава спънки пред кариерата им и довежда до спирането на дейността в България. За жалост, и самият Юксел не е между живите – още от 2011 г., когато си отива след борба с рака.
Според сайта „БГ рок архиви”, „Фоноекспрес" са първата българска група, използваща две соло-китари, свирещи двойни китарни сола. Издават само един албум в началото на 80-те, но има записани доста песни, които не са включени в албума, а заемат челни места в класациите за забавна музика („Дали ни стига това" – муз. Кирил Аврамов, „Както казват хората“ – муз. Юксел Ахмедов, „Кажете ми" – муз. Иван Калчинов).
Работодателят – „Концертна дирекция", осигурява за турнетата на състава тонинженер, осветител, сценични работници, автобус и шофьор. Апаратурата се пренася със специални хангари. Артистичен ръководител е Юксел Ахмедов. Открояващ се вокалист, той свири на клавишните и е автор на почти всички аранжименти на групата. Пише и музика.
Принос за пика в популярността има тъкмо дългогодишният им тонинженер Николай Трандев. Той е завършил. Художествената академия и им изработва декор, иновативен за времето, през чиито процепи се поставят различни осветителни тела. Преносим е и благодарение на това радват със светлинни ефекти публиката и в най-малкото градче.
На практика „Фоноекспрес“ представлява опит за реплика на „Диана Експрес". Причината е, че е създадена от бивши членове на бонда на Митко Щерев в края на 70-те. Припомняме, че след албума си със солиста Васил Найденов „Диана Експрес“ временно спира дейността си. През 1977 г. групата е в своя апогей, но по време на концертите напливът от публика е лавинообразен и феновете чупят седалките на летните театри в Ловеч, Плевен и Русе.
През същата година е наложена седеммесечна забрана на „Диана Експрес“ да концертира. В началото на 1978 г. докато трае санкцията, трима от разпуснатата „Диана Експрес" се включват в турне на певеца Петър Чернев. Това са музикантите Юксел Ахмедов, Виктор Божинов и Пепи Сливнишки. Набързо се прекръстват на „Фоноекспрес" след претенциозна самоинициатива да се представят като „Диана
Експрес”. В стилово отношение отрочето също се старае да прилича на оригинала – с кратковременния солист рок (авторски неща и кавъри на западни групи) с елементи на хард рок и прогресив рок. (А в същия етап оригиналът се подготвя за най-зрелия си и ползотворен период – този с Илия Ангелов, който продължава и до днес.)
„Фоноекспрес" не може да се похвали с подобно дълго пътуване през времето, но оставя романтичен спомен сред ценителите на българския рок.
В началото бандата включва: Юксел Ахмедов – орган, пиано, синтезатор и вокал, Пепи Сливнишки – китари и вокал, Владимир Божинов – басист и вокал, и Величко (Вили) Кулишев – барабани и вокал. Не след дълго Пепи Сливнишки (работил с тях през 1978 и 1979 г.) е заместен от Димитър Величков – китари и вокал, и Богдан Латев – китара и вокал. Впоследствие Вили Кулишев (работил от 1978 до 1981 г.) е заместен от Пламен Лицов – барабани (1981 и 1982 г.) и Петър Драмов – барабани и вокал (от 1982 г.).
През 1983 г. Богдан Латев е заместен от Сашо Сълков. Последният китарист на групата е Димитър Вакарелов (от 1988 г., финалната година в живота на групата).
Първият сингъл „Дали ни стига това“, се класира за финала на „Мелодия на годината“ през 1980 г. Първото място обаче печели „Душа“ на възродилата се „Диана Експрес“ с кратковременния солист Георги Станчев.
През 1982 г. рок формацията се класира в челната петорка на международния фестивал „Братиславска лира" в Чехословакия. В същото издание звездни гости са Аманда Лиър, Тото Кутуньо, Карел Гот. „Фоноекспрес” се радва и на две дълги турнета в повечето републики на Съветския съюз – през 1981 и 1983 г. През 1988 г. „Балкантон”, издава и дългосвиреща плоча – първи и единствен техен албум. Успоредно със създаването на свой репертоар групата често е ангажирана от БНР за, съпровод на записи на естрадни звезди – като Стефка Берова и Йордан Марчинков, „Студио В“ и др. Прословутите „Попърви петли" в изпълнение на Васил Найденов също са записани в съпровод на „Фоноекспрес".
През 80-те г. се налага практиката сред групите ни да се излиза на продължителни гастроли в Скандинавия, където участията са на ниво клуб, но заплащането позволява да се инвестира в по-качествена апаратура. По тази схема се отдават на гурбетчийство и звездни, и по-малко известни имена. „Фоноекспрес” също решават да опитат късмета си в посока Норвегия, но тогавашната власт отказва документи на лидера Юксел Ахмедов.
По време на Възродителния процес той вече е унизен да се казва Юли Ангелов... Дали турският му произход е причината за отказа, или зад него се крие нещо друго, остава загадка. Факт е, че „фоноекспрес” се изгубва и от телевизионния екран, и от емисиите на радиото. Счита се, че кариерата й се преустановява в края на 1988 г.
Следващите 10 години Юксел се присъединява Към „Кукери” и чрез тях вече успява да тръгне към Скандинавия и да спечели за звукозаписно оборудване. Наскоро бе преиздаден албум от 90-те г. на „Кукери” като трио – Джина и Иван Иванови плюс Ахмедов.
Юки, както го наричат колеги и приятели, се разболява тежко и умира на 28 юни 2011 г. Преди дни към небесните селения се присъедини още един от вокалистите на „Фоноекспрес” – Митко Величков. Да е светла паметта им!
Източник: Уикенд
