На 15 декември Райна Кабаиванска отбеляза 90-ия си юбилей. Един от най-големите оперни гласове на столетието близо шест десетилетия покоряваше с гласа си публиката, а след като маестрата се оттегли от активна певческа дейност, се отдаде на преподаването в България и в Италия. Историята на оперното изкуство на ХХ век е неразривно свързана с името на българското сопрано. И на тази достолепна възраст Райна Кабаиванска изглежда все така елегантна, а талантът й и аристократичната й осанка всяват огромен респект у диригенти, оперни режисьори, партньори на сцената и сред почитателите на операта, които я обожават.
Певицата дели времето си между Модена, където живее от дълги години, и София, където води майсторски класове в Нов български университет и Софийската опера и редовно присъства на концерти на свои ученици от цял свят. Райна Кабаиванска не отказва медийни изяви, в интервютата си е доста откровена и сякаш е лишена от професионална суета, тъй като сама разкрива за себе си детайли, които обикновено големите артисти се опитват да скрият.
Бъдещата певица е родена в Бургас през 1934 г. Баща й Ячо Кабаивански е ветеринарен лекар, писател, поет и университетски преподавател, а майка й Стайка е учителка по физика. От малка започва да свири на пиано и да пее в Детски хор „Бодра смяна“. Кабаиванска си спомня как в дома й имали пиано, останало от баба й, и как майка й я пратила на уроци още на 5-6 години.
Българката разказва и как баща й, лекар на Бургаското пристанище, си измислил сам фамилното име. Пред Иванов поставил „Каба”, което на турски значи добър, нежен, а за окончание прибавил „ски”. Така омесил нещо българско с турско и полско. Певицата разказва как, след като чула за пръв път по радиото гласа на Мария Калас, мечтаела да стане оперна певица и да отиде да учи и да пее в Европа.
През 1957 г. завършва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „Панчо Владигеров“. След дипломирането си е назначена в Софийската опера само като хористка, което я амбицира да кандидатства за стипендия за специализация и през 1958 г. заминава за Италия, където учи музика.
„Напускането беше много пълно с мечти, защото през 1958 г. напуснах след завършването на Консерваторията. Тогава беше нещо невероятно да отидеш в Италия. С ходатайства, разбира се, с много познанства, както всичко става. Отидох при Вълко Червенков (по това Време той е член на Политбюро и заместник министър-председател – б.р.) и му казвам: „Аз имам стипендия за Съветския съюз, ама искам да отида в Италия”. Той доста се почуди, но сигурно беше много уморен, защото вече беше в края на работния ден, и ми каза с голям замах: „Хайде, отивай”, разказвала е Кабаиванска.
Международният й дебют е през 1959 г. в „Мантията” от Пучини в оперния театър в италианския град Веричели. Две години по-късно се представя в най-реномирания оперен театър в света – Миланската „Ла Скала”. На сцената на лондонската опера „Ковънт Гардън” Райна Кабаиванска дебютира през 1962 г., а в началото на шейсетте години на миналия век тя е най-търсеното сопрано от световните оперни театри.
Магнетизмът на нейното изпълнение се крие във факта, че Кабаиванска е рядко съчетание от певица и актриса едновременно.
Тя получава най-престижните отличия, с които може да бъде удостоен един оперен артист – наградите „Белини”, „Пучини”, „Златен Верди”, „Монте Верди”, „Академия Медичи”. В навечерието на юбилея на Кабаиванска, Италия я почете със златна плоча на единствената в света Алея на мелодрамата. Тя се намира в Бусето – родният град на композитора Джузепе Верди. Българската оперна легенда отиде в италианската община на 7 декември, където беше церемонията по откриването на златната плоча, която се намира на площад „Верди”. Там беше посрещната от кмета на Бусето Стефано Невикати и от няколко директори на оперни театри. Според в. „Република” признанието за Кабаиванска е заради заслугите й в оперната музика, тъй като тя е една от най-големите оперни певици на всички времена.
Алеята на мелодрамата съществува от 2020 г. по идея на музея „Рената Тебалди". Той е посветен на една от най-добрите изпълнителки на ариите на Пучини и Верди. На алеята имат свои плочи Франко Дзефирели, Мария Калас, Енрико Карузо, Джузепе ди Стефано. Те бяха прибавени към вече съществуващите плочи, посветени на Верди, Артуро Тосканини, Пучини.
Райна Кабаиванска е изпълнила над 100 роли за 60-те години от стъпването си на оперна сцена. Легенди се разказват за нейните героини Тоска и Мадам Бътерфлай. Присъствието й винаги е било зашеметяващо.
„Много е труден моят път. Бляскавото в славата е много, но нещата винаги са обвързани и с много работа. Не е достатъчен само диамантен глас, необходима е техника, за да се запази този глас и да не се похаби. Младите днес мислят, че гласът е всичко. В моя майсторски клас в НБУ се опитвам да им покажа техниката, защото само талант не е достатъчен. Мисля, че е необходима повече дисциплина. И смятам, че изкуството винаги ще е на първо място, ще оцелява и побеждава. Някога аз тръгнах от една малка, затворена държава, за да отида при голямата опера, защото тайно по радиото бях чула как пее Мария Калас“, казва великата българка.
Тя никога не се е чувствала изгубена в големия свят. „Кариерата ми започна веднага от най-големите театри. Това беше някакъв късмет. Но късмет е и да срещнеш хората, които знаят къде има талант и как този талант се гради. Пианото много ми помогна, шамарите на майка ми, за да уча пиано, много ми помогнаха. И във възпитанието шамарите на майка ми, учителката, много ми помогнаха. Беше много трудно, защото, в началото нямаше пари, но иначе всичко беше лесно, защото пеенето ми беше като естествен елемент”, споделя още оперната прима.
Кабаиванска признава, че винаги е била много самокритична и страшно се е контролирала.
Нямала мания за култ към личността си. „Може би и това ми помогна, защото никога не съм правила сметки кой къде пее, защо пее, защо не пея аз – тези естествени разговори в нашия оперен кръг. Малко съм бягала от този кръг. За щастие, имах и имам семейство, в което се приютявам с много голяма обич. Моят мъж беше режисьор, но като хоби. И после, като се омъжих, той остави режисурата и си остана само аптекар. Бяхме едно малко буржоазно семейство. Никога не съм се чувствала звезда, защото винаги се виждам през призмата на иронията. Не се взимам много насериозно. Казвам си: „Ти пък сега, какво си мислиш? Чакай малко. Успокой се“. И така – около 55-56 години непрекъснато то учене”, споделя Райна Кабаиванска.
През последните години тя направи неколкократно и едно неочаквано признание: „Ненавиждам моя глас. И си намирам само грешки. Вярвайте ми, непоносими са. И сега, особено когато съм преподавателка, намирам само дефекти”.
„Пеенето не е импровизация. В никакъв случай не може да се учи една година и после да се стъпи на голяма сцена. Пеенето е постоянна работа. Поне две, три години е само ученето на пеене, за да имат тези млади хора една техническа база. Без нея е голям риск. Техниката дава сигурността на кариерата и моралното спокойствие. Защото, ако си сигурен в техниката си, не трепериш при всяко излизане. Смятам, че това е много важно, особено за дългите кариери. Една дълга кариера се гради не само с глас.
Гласът е един от елементите на тази кариера. Една голяма и дълга кариера се гради преди всичко с много интелигентност, с много смелост, с голям кураж, голяма техника и талант. Без талант понякога става. На мен не ми харесва само гласът. Аз искам да са артисти. Търся да има това огънче в душата”, казва Райна Кабаиванска по отношение на преподавателската си дейност.
Преди години съвместно с Нов български университет оперната прима основа фонд „Райна Кабаиванска”, който дава стипендии на млади оперни таланти от цял свят. Идеята за фонда й дава Блага Димитрова, която е сред най-добрите й приятелки.
Любимата й сцена е „Арена ди Верона”, защото в нея има мащабност и магия. Диригентът, когото певицата особено уважава, е Херберт фон Караян. Той дирижира много оперни спектакли с участието на елегантната българка. Почетната бургазлийка е споделяла пред телевизионните камери, че е стресирала Караян, като на първата им среща му казала, че той е нейният мъж.
Когато го видях за първи път, го питах коя зодия е, той ми отговори, че Овен, и аз възкликнах, че е моят мъж. Той така се стресна, че се дръпна назад. Много ги плаша мъжете, но в сексуално отношение съм много бедна“, споделя Райна Кабаиванска, която е зодия Стрелец. Оперната прима винаги се е държала на ниво и не е известно да е имала романтични връзки със свои колеги музиканти.
„Да работиш с Караян, беше магия. Голямата ария в „Трубадур“ той не ми я дирижираше. Той ми подаваше първите тактове, след това оставяше палката, облягаше се и затваряше очи. И аз оставах в ужас – сама с оркестъра. Стоеше там със затворени очи и кимаше: „Така, така, така“, спомня си певицата.
Когато пристигнала за първи път да пее в „Метрополитън”, американците й сложили двама агенти от ФБР – единият отдясно, другият отляво. „Така че аз гордо се разхождах по метрото с двамата агенти, влизах да си купувам българско сирене по магазините и те стоят и ме гледат. Слава богу, че не продължи много. Разбраха, че моята шпионска работа в края на краищата беше само едно пеене”, разказва през смях голямата българка. И бърза да разкрие още нещо за себе си: „Аз бях една от най скъпоплатените певици навремето. След всяка премиера си купувах диамантено бижу”. Тогава те не са чак толкова скъпи, а днес легендата ги съхранява в банков сейф.
И на 90 години Райна Кабаиванска продължава да бъде аплодирана винаги, когато влиза в оперна зала и заема мястото си сред публиката. А самата тя споделя, че на сцената винаги се е чувствала свободно и удобно. „Прекланям се пред всяка моя публика и за всяко нещо, свързано с музика, си спомням и мисля с любов”, откровена е оперната дива.
Източник: Уикенд
