Режисьорът Людмил Стайков, придобил известност като режисьор на „Аспарух“ и „Време разделно“ за пореден път затвърди мнението на половината арт гилдия, приемаща го като крайно студен и суров човек.
От съсловието обаче посочват, че за реакцията и репликите на кинаджията има причина и тя е, че трепери за състоянието на жена си Изабела. Макар да е с няколко десетилетия по-млада от него, тя е с изключително крехка психика.
Неслучайно Стайков отдавна се дистанцира от предишното си семейно гнездо. През последните 50 години той изобщо не общувал с покойната вече актриса Виолета Донева, която бе убита от дрогираната си внучка в пристъп на ярост.
Режисьорът е в хладни дипломатически отношения и със сина си Иво Стайков. Запознати издават, че от детските й години не е виждал внучка си Ивет, за която Виолета Донева била единствената морална и финансова опора. Може само да се гадае защо дори не е направил опит да отклони внучка си от пътя на порока.
В същото време се грижи като за крехко саксийно цвете за съпругата си Изабела, тъй като до появата й далеч не може да се каже, че е имал успех с жените.
В младежките си години Людмил Стайков е двойка с красавицата Паша Берова, с която са в един випуск още от ВИТИЗ. Точно когато в Бургас с нея започват да се стягат за сватба, той си събира багажа и изненадващо за всички, заминава за София.
Тъй като не се отличава нито с осанка, нито пък с мачовски чар, Стайков завижда на снажните и впечатляващи с визията си актьори.
В началото на 70-те той къса с театъра и дебютира в киното. Той е като Пигмалион за Виолета Стайкова, за която се жени след бърз романс. Често обаче й устройвал тихи сцени на ревност на снимачната площадка. В средата на 70-те Стайков и Виолета Донева се разделят.
Синът им Иво Стайков споделя, че макар по онова време да бил хлапе, усещал студенината и отчуждението на родителите си.
Клюката носи, че Стайков се развежда с нея заради склонността й да прибира чужди предмети, без позволението на собствениците им.
Из коридорите на БНТ обаче витае друга мълва – че режисьорът хиперболизира някои странности на бившата си партньорка, за да се отърве по-лесно от нея.
В средата на 80-те години, когато Политбюро взима курс към т.нар. Възродителен процес, Стайков снима „Време разделно“. Толкоз е старателен в преследването на целите си, че успява да елиминира Антон Дончев от екипа сценаристи. Именно негова е идеята за потресаващата сцена, в която Караибрахим (Йосиф Сърчаджиев) рита и тъпче християнския хляб на сватбената трапеза. Легендарният Йоско и до днес е убеден, че бива връхлетян от коварния инсулт именно заради този греховен мизансцен.
Каквото и да му се случва обаче, Стайков винаги успява да осребри пълноценно популярността и имиджа си на властови фаворит през соца.
Източник: Уикенд
