Може би има още сънародници, които са присъствали на концерти на Луис Армстронг и Елла Фицджералд - епохални вокалисти на джаза. Сред известните българи на този изключителен шанс се радва певицата и писателка Лиана Антонова. Самата тя е една от първите ни джаз певици. По стечение на обстоятелствата изпълнява повече популярна музика, но и в нея прокарва вроденото си чувство за суинг, което я сродява с Армстронг
През 1968 г. Лиана Антонова акостира с гласа и таланта си в САЩ. Българката пее във вариетето на трансатлантическия кораб „Ню Амстердам“. Тръгвайки от Европа, след пристигането си в САЩ, плавателният съд на 8 етажа, предназначен за развлечението на туристи, осъществява екскурзии, които винаги тръгват от Ню Йорк, за да стигнат до Бахамите, до острови в Карибско море, до Южна Америка и други екзотични места.
Докато пасажерите се отдават на развлечения, българката и оркестърът й изпълняват добре платения си договор за артистичната програма.
Певицата е запазила писмо до майка си, писано на 9 април 1968 г., в което й споделя преките си впечатления от броженията след убийството на Мартин Лутър Кинг. Препечатваме го със съкращения:
„Както навярно вече си чула, тук се случиха големи размирици – убиха водача на чернокожите Мартин Лутър Кинг, в Мемфис, където е бил с мисията да организира стачка на боклукчиите. (Въобще при всяко наше връщане в Ню Йорк има по някоя стачка. Веднъж стачкуваха шофьорите на такситата в целия огромен град бе намален значително темпът на движение.)
Убили са водача със снайпер, знаеш какво е това, нали? Последиците са били ужасни, негрите почти въстанали. На много места в различни щати е имало стълкновения, граничещи с революция, особено в Джорджия, където има много негри. Пресата и телевизията гърмяха, отразявайки ръкопашни боеве, пожари и престрелки по улиците, немалко невинни хора са убити, но така става при подобни спонтанни бунтове.
Когато „Ню Амстердам” акостира в Ню Йорк, управата на парахода толкова ни уплаши, че не само се отказахме да посетим джаз клубовете в Харлем, но и се бояхме да слезем в града. Местната полиция на пристанището обаче ни увери, че в Ню Йорк в момента не е опасно. Три дни след събитието е имало бунтове и престрелки, но от два дена всичко било под контрол. На 8 април 1968 г., когато се разхождахме из централните улици на града имаше страхотна демонстрация начело с кмета Рокфелер, който държа реч, заявявайки, че е срамота за американския народ тази вражда между бели и черни.
Пиша ти всичко това, Чони (обръщението на Лиана към майка й - 6. р.), защото-знаеш, че отдавна симпатизирам на негрите, най-вече заради джаз музиката, но помня и че в училище ни учеха, че били по-способна раса от нас, а белите ги потъпквали. Не е така обаче! Вече имах възможност да говоря с няколко учители на кораба, самата аз ги разпитвах за негрите и до един ми разправяха едно и също нещо, че ги тъпчат, а те са арогантни и непокорни в училище и малцина от тях се издигат просто защото са трудолюбиви и държат да се изявят на някакво поприще. Вярно, че е срам и позор за една нация да бъде убит такъв забележителен човек като Мартин Лутър Кинг, но какво са виновни другите, обикновените хора, че има платени убийци, расисти, маниаци и разни политически игри?!“
ПАРАДОКСЪТ И ПОУКАТА: БЪЛГАРИ ПЕЯТ В СТОКХОЛМ ПРИ ПЪЛЕН САЛОН, КРАЛЯТ НА ДЖАЗА – ПРЕД 9 ДУШИ
След гастроли в Австрия и Лихтенщайн в средата на 60-те, Лиана получава телефонно обаждане във Вадуц (Лихтенщайн) от колежката си Леа Иванова. Тя я кани да се присъедини към нейната програма и компания в Хамбург, Западна Германия. Но как да получи работна виза? „Я стига! – бърбори в слушалката Леа. Аз, ако бях там, щях да го уредя! Ще завъртиш очи пред консула, ще пуснеш сълза… докога да те уча?! Хайде, не ми говори повече глупости! Целувам те горещо и те чакаме!“.
След няколко дни Леа показва на по-младата си, но любима колежка непретенциозния локал в Хамбург, в който са започнали кариерата си „Бийтълс”. Леа, Лиана и бендът на Еди Казасян продължават заедно с мерцедеса на Еди и в посока Стокхолм. Там след съвместните гастроли Лиана се отделя и сформира свой Оркестър.
Швеция е държавата, в която тя има ангажименти до политическите промени в България от края на 80-те. Но преди всеки да тръгне по своя път, с Леа присъстват на концерт, леко злополучен за бога на джаза Армстронг. Провеждал се в лунапарк в шведската столица.
Предисторията е, че негърски музикант с изключително добра външност, представящ се като Дон Бейби, Бейби, упорито ухажва сексапилната Лиана (наричана от импресарио „най-красивата в Стокхолм“), без да постигне никакъв успех на личния фронт. „И все пак именно Дон Бейби ме заведе на няколко джемсешъна и ме въвлече в кръговете на „изтъкнати цветнокожи американски звезди джазмени, които идваха на гастроли в Стокхолм”, припомня Антонова:
Тя живее в общ апартамент с Леа Иванова. Точно Леа идва да й каже, че Дон Бейби пак е дошъл. Тоз път с покана да гледат самия Луис Армстронг.
„Преди да мога да отговоря, Леа, чула неговите думи, се намеси, пускайки в ход най-прелестната си усмивка:
-Луис Армстронг ли? Не само Лиана, ами всички ще ни заведете! Оркестърът е на работа, но ние с нея можем да закъснеем за първото си изпълнение… обезателно трябва да го чуем.
Концертът беше в осем часа вечерта, така че и музикантите ни можеха да хванат поне повечето от първата част. Случи се необикновено мрачен и дъждовен ден и въпреки белите нощи в осем бе почти тъмно”, разказва Лиана. Влагата наложила честото пренастройване на инструментите на музикантите, което допълнително влошило атмосферата. Посещаемостта била катастрофална.
„Самият Луис Армстронг излезе бавно и кисело се усмихна на скромния аплауз, идещ от девет чифта ръце – това бяхме посетителите: Леа, някаква певица унгарка, която те помъкнали с нас, Еди, двама от музикантите ни, Дон Бейби и аз. Зад нас имаше двама шведи”, спомня си и като днес Лиана.
Въпреки дъжда, лишил от публика, американската легенда на джаза и оркестърът му с две певици изнесли обичайната си програма. „Въпреки съвкупността от невероятно неблагоприятните условия и логичното неразположение на Луис Армстронг, само като размаха тромпета с бялата кърпа, с която бършеше лицето си, сълзите ми сами си тръгнаха и се съдрах да плача. И как да не плача! Тази ми мечта, да го чуя на живо, се осъществи, но и като житейски урок. Разбирах, че заслужената слава, вложените таланти и огромен труд за постигането й биваха съпътствани от своя дял разочарование, както всички други неща”, анализира преживяното Антонова.
По обратния път на връщане Леа въздъхва: „Ето, Лианке, доживяхме да видим на живо Луис Армстронг. Горкият човек! Да изнася концерт пред шепа хора... Нека обаче този ден послужи на тебе за урок, ти, дето все хвърчиш по джаз музиката. Може да се мръщиш на песните, които трябва да пееш заради публиката, но нас сега ни очаква фрашкан салон, претъпкан с хора, не го забравяй!”
Лиана репликира, че и тях никой не би ги слушал, ако локалът на хотела им е бил на открито и вали из ведро. „Точно това се мъча да ти внуша! Да не подценяваш факта, че свирим в най-луксозното заведение на столицата, а не в лунапарк”, поучително нарежда Леа Иванова.
СБЪАНАТА МЕЧТА С ЦЕНАТА НА ОПАСНО ПРЕМРЪЗВАНЕ
В най-ранните години на певческите си занимания Лиана си повтаряла, че би дала едната си ръка, за да чуе на живо Луис Армстронг и Елла Фицджералд. Успява да чуе и Ела, няколко месеца след Луис. Но едва не загубила краката си – изпитание, за което сякаш сама се е орисала с онези думи от миналото…
Зимата на 1966 г. в Стокхолм е необикновено студена, температурите падат до минус 25 градуса.
„Най-незабравимият ми житейски спомен и преживяване-от този период бе концертът на Елла Фицджералд под акомпанимента на Каунт Бейси.
Когато успях да си осигуря билети, пеех с два страхотно популярни шведски оркестъра на много отговорно място, те обаче проявиха разбиране и промениха часа на моето изпълнение, за да мога да посетя концерта. Нарочно исках да бъда сама, за да не ме смущава и разконцентрира в удоволствието ми никой“, пише Лиана Антова в „Изборът кове съдбата“ – вторият том на аристократичните й мемоари, разказани като житейска поука.
Тя все още не познава добре шведската столица и обърква номера на автобуса, който би трябвало да я отведе до залата „Концерт хюзет“. Навън е кучешки студ и докато разпитва минувачи за ориентир, певицата премръзва. Таксито, в което успява да се качи, я отвежда до мястото на концерта, до който остават само 4 минути, а българката почти припада пред гардеробиерките. Налага се да й окажат първа помощ по свестяване от премръзване, първа степен. Лиана вече не чувствала краката си, а бедрата й били силно червени.
„Събуха ботушите ми, разтриха енергично краката ми, дадоха ми две-три глътки някакъв алкохол, успяха да сменят обувките ми с тези, които си носех и след това за ръка ме заведоха и настаниха в напълно затъмнената зала. Мястото ми бе прекрасно, на първи балкон, и все още разтърсвана от всички последици и телесни метаморфози от премръзването, имах очи и уши само за сцената”, колоритен е разказът на Антонова.
Тя продължава:
„Не бях се съвсем съвзела, когато оркестърът завърши изпълнението, Каунт Бейси измърмори нещо неразбираемо по микрофона, последва аплауз, той брои и преди да разбера какво става и коя е мелодията, Ела Фицджералд се появи, пресече с бързи стъпки сцената и „само като изпя първите две строфи, разбрах, че е „Сатенена кукла”. Сърцето ми подскочи и лудо се раздумка, а сълзите ми рукнаха неудържимо и аз – цялата се присвих на стола си, за да спра вълнението и да овладея неописуемата емоция, която ме бе завладяла”.
Съсед по стол се опитва да й каже нещо в отговор на неспирния плач, но при всяка негова намеса Лиана го сръгва с лакът, за да не я закача. Накрая той се надвесва над ухото й и произнася на английски: „Колкото сте хубава, още по-зла сте“. Тя не го удостоява нито с дума, нито с поглед.
Цялото ми същество ликуваше, беше се сляло с Елла Фицджералд и суингираше безпогрешно с музиката и текста, които прекрасно познавах. Беше ослепително внушителна и чаровна, с красив дълъг вечерен тоалет от бял като захар брокат, с пръснати по дължината оригинални небесни дъги. Публиката, познавайки я от плочите и радиото я награди с бурен аплауз, а тя се усмихна пеейки, го приемаше с кимане. Убедена съм, че никой в залата не би си позволил и думи, нито пък имаше очи за това, че е много дебела, защото певческото й очарование и неповторимото присъствие на сцената бяха неустоими и за миг обединиха в едно пулсиращо звено публика, певица и оркестър. За мен този велик концерт донесе огромно духовно и професионално удовлетворение и стимул“, предава с думи резонансът на душата си Антонова.
Някои от песните на Фицджералд, са и в репертоара на Лиана.
Източник: Уикенд
