Първите си стъпки под шапитото на цирка Александър Балкански прави през далечната 1948 г., когато е едва 6 годишен, под ръководството на родителите си
Номерата му се удават и той бързо се превръща не само в любимец на публиката, а и в горд лауреат на няколко циркови фестивала в страната.
Открай време славата му минава границите на България, за да обиколи петте континента на земното кълбо. Балкански печели десетки награди, а коронният му номер Колелото на смъртта, е единствен в света и е вписан във всички циркови енциклопедии и учебници. На 24.05.2015 г. президентът Росен Плевнелиев му връчва медал „Св. св. Кирил и Методий“ и огърлие по повод 65 години от цирковата му дейност.
Александър Димитров Балкански е роден на 8 август 1942 г. в Плевен. Рождения си ден посреща в Несебър, където има вила и където неговият цирк изнася представления през целия летен сезон за туристите.
Навръх рождения си ден, си пожелал здраве и успех на цирка. Внуците му имат страхотен номер, за който са поканени да го играят в Монте Карло. Има един внук на 17 години и две по-малки внучки, които обаче не му отстъпват по нищо. Постигнатият успех в този номер възбудил интереса на почти всички европейски циркове поканите им за участия на фестивали не спират да валят. Определя ги като безкрайно отговорни и талантливи деца, които вече представят фамилия Балкански пред света. Програмата им в България също е на високо ниво и дори имат чуждестранни артисти. Работят здраво и успехът ги следва по петите.
В осмото десетилетие от живота си, Александър Балкански твърди, че се чувства прекрасно. Не спазва диети, тъй като няма проблем с килограмите, не пие алкохол и не пуши цигари. На може да си обясни защо има хора, които залитат по тези „екстри“ до безпаметност и допълва, че вероятно нещо не им достига. Лятото са в Несебър, където гастролират с цирка, а и имат вила там, а софийският им дом е във Владая.
Тренира от 7-годишна възраст, а на 8 вече работил на манежа. С първата му заплата родителите му изпълнили неговото желание да има велосипед, купили му немски – от ГДР. Избрали най-хубавия, още го помни и вероятно никога няма да го забрави. Тази покупка го направила едновременно горд и щастлив.
През годините е ставал неведнъж обект на завист от страна на колегите му, тъй като бил перфектен артист, който нямал конкуренция. Винаги постигал това, което желаел и всичко, което си поставял за цел. В живота си няма приятели сред колегите, но каквото и да му се е случвало, винаги е прощавал. Предателството разбира се винаги го е наранявало, но се е опитвал да гледа на тези неща отвисоко. Определя прошката като велико нещо, което те освобождава от излишния товар и напрежението.
Религиозен е, католик е и е благодарен, че през целия му живот Господ много му е помагал. Твърди, че няма и минутка, в която да го е изоставил и каквото е поискал, винаги се е получавало, а е имал не едно и две желания. Когато поиска нещо се прекръства, и то се случва. Затова се определя като благословен от съдбата. На 07.07.1977 г. паднал от купола на цирка, при това от височина 10-тина метра, но оцелял, защото 7 е божествена цифра. В падането си, видял знак, че трябва да продължи, защото има мисия на Земята. Това е и най-сериозният му инцидент.
Старостта не го притеснява, тъй като човек още като се роди на Земята, знае и кога ще си отиде от нея – това се усеща интуитивно, знае си месеца, датата дори. Не вижда нищо страшно, нито притеснително в това. Душата е безсмъртна, но дали се преражда, не знае. Ако след като си отиде от този свят, му бъде даден шанс да се прероди, би избрал да е балетист, никога повече не би искал да е цирков актьор. Задължително ще си смени професията, защото обича музиката и балета. За капак и балерините са много красиви жени, категоричен е той.
Категорично не се интересува от политика, тъй като не смята, че има някаква полза от нея. Смята, че хората биха си живели добре и без политиканстване. Според него политиците само нагнетяват агресията в обществото.
По времето на Тодор Живков бил доста клеветен, но нямал проблеми, тъй като тъща му е от Правец и е била съученичка на Тато. Научил обаче този факт на по-късен етап от живота си. Дори питал съпругата си защо не му разкрила тази истина по-рано, че да се пробва за народен артист, така си останал само заслужил артист. Смята, че ако не се била сменила властта през 1989 г., щял да стане и народен артист.
Мечтае циркът да върви добре, да има нови номера, а внуците му да станат уважавани артисти в Европа. Иска и България да стане чиста и уютна държава, да са добре дошли в нея, но все още се намират хора, които казват, че родината ни е много хубава, защото от Искър по-дълбоко и от Витоша по-високо, няма. Но пък само ние си вярваме в това, категоричен е Балкански.
Източник: Уикенд
