Срамно и позорно за страната ни е, че един от най-успелите българи на световната сцена Аспарух Лешников си отива в жестока мизерия – издъхва като метач.
Името му днес е позабравено, но за меломаните той винаги ще е най-успелият българин на световната сцена преди Втората световна война.
Създадената от него група в Германия печели невероятна слава, надминаваща дори тази на „Бийтълс“ през 60-те години. За света е известен с музикалния си псевдоним Ари.
Роденият през 1897 г. в Хасково Аспарух Лешников започва да пее още от 8-годишен. Остава сирак едва на 10 години. След време е изпратен от роднини в София да учи на държавни разноски във военното училище. Музикалната му дарба там бива открита от маестро Георги Атанасов. Именно там се запознава и с Христо Смирненски, който написва с вдъхновение върху картон текста на „Горчиво кафе“, а Лешников веднага съчинява музиката. Така се ражда един от най-големите хитове на старата градска песен, обичан и до днес.
Големият талант на Лешников му помага да пробие в Германия в края на 20-те години и той става гвоздей в програмата на най-известния берлински театър. През 1927 г. се запознава с Хари Фромерман и става съосновател на групата „Веселите хармонисти“. Шестимата гласовити мъже изнасят стотици концерти в цяла Европа. За раз време музикантите се превръщат в легенди.
Заваляват и покани за задгранични турнета, искат ги даже в далечна Япония. През 1935 г. групата прави страхотно американско турне. Трима от членовете й, които са евреи решават да останат в САЩ и отказват да се върнат в Германия, където върви преследване срещу юдеите.
След разпада на групата, Аспарух Лешников прави опит да направи нова, но успехът вече не е същият. Несъгласен с хитлеризма, напуска Германия и се връща обратно в България.
До август 1942 г. записва стотина плочи с български песни, когато е мобилизиран като капитан от запаса и става адютант на Софийската гара. През март 1944 г. е демобилизиран. След войната остава без средства. В началото на 60-те години музикалната му кариера секва завинаги заради Държавна сигурност, където е получен донос, че е бил любимец на Хитлер и Гьобелс – нещо, което трудно може да се докаже. Лешников получава категорична забрана да пее.
Пенсията му е едва 45 лв. и за да издържа себе си и семейството си, работи като метач и пазач в Борисовата градина, а също и като строител.
През 1976 г. Лешников дава интервю на Еберхард Фехнер за документалния му филм, който показва бедняшките условия, в които живее. Германия е потресена. След излъчването на филма, Лешников получава редица писма и колети. Умира през 1978 г. огорчен от тъжната си съдба.
Източник: Уикенд
