Това е срамната изповед на една 40-годишна жена, зависима от кокаин – Мария Иванова (името й е променено по обективни причини). Признава, че има много такива като нея у нас и по света, и едва ли това е изненада за някого. Разказва как е залитнала по този порок, какво й е коствало в ежедневието и как се е изчистила, за да се върне към нормалното. Работила е в телевизия и рекламна агенция, а сега има свой малък бизнес.
Вече съм на 46 години и най-сетне се случиха хубави неща по нормалния начин. Бях на почивка, ходих на концерт, имах среща с мъж, правих секс – и всичко това напълно чиста. Беше изминало много време, откакто за последно излязох да хапна и пийна с приятели, без да разчитам на кокаин да изкарам нощта на крак.
Сред хората обичайно върви схващането, че този порок изкушава най-вече младежите и девойките на възраст между 18 и 25 години, но последната статистика отчита рекорден брой 40-годишни хора, хоспитализирани заради злоупотреба с кокаин. А рискът от смърт в разгара на 40-те е четири пъти по-голям от този при двойно по-младите. За първи път опитах кокаин на 18 г., когато тогавашното ми 24-годишно гадже ми начерта една линия. Оттогава се друсах доста често – почти по два пъти седмично, обикновено в петък и събота, когато излизах в най-оборотните софийски дискотеки. Едва в последните години обаче си дадох сметка, че този порок на забавлението не само не носи добро на здравето ми, ами и ме поставя в опасност.
Нещата излязоха извън релси миналата Коледа. Прекарах празниците с няколко близки приятели. Всеобщата веселба ми беше като алиби за пореден път да прекрача границата с алкохола – а пиенето, както винаги досега, вървеше ръка за ръка с кокаина. Така добре се забавлявахме, че пихме и друсахме до 4 ч. следобед в деня след Коледа. Нямам никакви спомени от случилото се през това време. Помня само, че се събудих след няколко часа сън и се прибрах с колата у дома. Със сигурност не бях в състояние да шофирам и все още ми е гузно, че изобщо се качих в колата. Добре, че улиците бяха пусти... Единственото хубаво нещо от цялата тази срамотия е, че се прибрах вкъщи и си дадох сметка как през последните 3 дни или бях пияна и надрусана, или не можех да изляза от банята – и това трябваше да се промени незабавно. Не исках да живея повече така.
Не бях пристрастена нито към коката, нито към алкохола. Но, общо взето, картинката бе все една и съща – на всяка разпивка с приятел за уикенда ни идваше идеята да си направим нощта по-дълга с кокаин. Имам приятели, с които мога да ударя една-две чаши вино на обяд – и дотам. Но имам и такива, с които от едно питиетата неусетно стават пет, а после десет. И накрая се оказваме с телефона с ръка – звъним на дилъра за пакетче кока. В дилърските среди имат нещо като маркетингова практика да звънят на доверени клиенти в четвъртък за да си поръчат съответния грамаж за уикенда. При мен бяха един или два грама седмично на цена между 150 и 200 лева. Миналата година имаше безброй случаи да изляза в петък за по питие и да свърша на разсъмване в нечия кухня или всекидневна. Дрогата ме караше да плямпам едни и същи безсмислици като латерна, да бъда просто непоносима.
Вероятно нещата се случваха по-лесно заради начина ми на живот. Нямам нито мъж до себе си, нито деца. Работя в сферата на медиите и рекламата, където смъркането на кокаин не е нещо шокиращо. Вече обаче се разпространява и в други среди сред хората над 40 и над 50.
Имам приятели с деца, които също друсат. Миналата събота срещнах случайно една двойка познати, които имат дъщеря. Беше очевидно, че са употребили нещо, бяха напълно неадекватни.
Онова, което ме порази миналата Коледа, е, че цялата тази работа с кокаина не е просто идиотска, а трагична. Реших да мина на терапия, без която, честно казано, нямаше как да се справя. Спрях и алкохола, тъй като пиенето подклаждаше друсането. Разбрах, че алкохолът и кокаинът са били моята опора за увереността, която всъщност нямах. И за усещането, че не съм достатъчно добра, което ме ядеше отвътре още от детството ми. Просто нямаше как да бъда сърцето и душата на компанията, ако не взема някакъв стимулант.
Кокаинът ме караше да се чувствам жива. Правеше ме център на вниманието, правеше ме дръзка и въодушевена. Израснах с родители, които с удоволствие пийваха и пушеха на семейни сбирки, но така и не се научих да бъда социална без субстанциите, от които ми падаха всякакви бариери и задръжки.
В голяма част от зрелия ми живот се борих с безпокойство и депресия. И когато приключих с дрогата, промяната се оказа осезаема. Вече нямам онези емоционални терзания. Не ме гризе съвестта, че съм се излагала пияна и надрусана пред други хора. Без алкохол и кокаин вече не страдам от махмурлук. Ходя във фитнес залата 3 или 4 пъти седмично. Осъзнах, че мозъкът ми работи много по-добре, когато си набавям естествени дози ендорфин (хормон на щастието) от физически упражнения. Това няма как да се случи, когато си толкова надрусан, че едва се докопваш до дивана. И като бях наясно с наличието на сърдечна болест и високо кръвно в рода ми, си дадох сметка, че мога да се докарам до фатален край във всеки един момент. Кокаинът ме караше да се чувствам жива, но всъщност бавно ме убиваше.
Понеже го правех за мое добро, изглеждаше по-лесно да се откажа от коката и пиенето. По-рано тази година обаче получих паник атака седмица преди сватбеното тържество на мои приятели. В миналото бях усещала безпокойство (до тази година, когато се изчистих от дрогата и алкохола), но никога не бях получавала паник атаки. Изплаши ме мисълта, че след броени дни цяла тайфа ще празнуваме заедно на едно място и вероятно всички ще смъркат кокаин без мен. Разбира се, много исках да съм в сърцето на купона онзи уикенд. И докато на първата нощ се оказа истинско предизвикателство да остана напълно трезва, на втората се чувствах далеч по-добре. Нямах желание да се надрусам безпаметно, нито да прекарам две безсънни нощи. Нямах намерение да отида на работа в понеделник с ужасното усещане за вина.
Възрастта вероятно също има значение. Миналата година си купих апартамент и оттогава нещата вървят значително по-спокойно. Една от моите приятелки, с която често смъркахме заедно, също приключи с кокаина и пиенето. И тя като мен си даде сметка, че безпаметните нощи и махмурлукът не си струват вече. Да се науча да обичам себе си, бе нещото към което най-дълго съм се стремяла. А всъщност кокаинът и алкохолът ме отдалечаваха от тази цел. Сигурно звучи налудничаво, но на 45 години за пръв път правя нещата на трезва глава. Когато избягаш от порока и вината, животът става по-чист.
Източник: Уикенд
