Ставри Калинов си отиде на 78-годишна възраст, покосен от втори инсулт в рамките на година. Прочутият художник и скулптор бе предрекъл собствената си смърт и казваше, че „най-късно до есента ще си замина. Време ми е вече”. В мистериозния свят на маестрото всеки може да намери нещо за себе си.
Преди няколко месеца маестрото прекарал инсулт, от който оцелял и уж започнал да се възстановява, но за съжаление нещата не потръгнали както трябва.
Поражения имало и в говора, и в движението на крайниците. Опитвал се да се шегува, както по-рано, но думите му бягали. Художникът се затворил в себе си, което рядко му се случвало.
Почнал да не се храни и набързо свалил доста килограми, макар че до последно се бе подържал в перфектна за годините си форма. Въпреки това правил опити и с бавна стъпка се придвижвал към ателието си, защото ден без работа бил загубен ден според него.
Истински работохолик, Ставри Калинов непрекъснато разработвал проекти, подхващал няколко творби едновременно и кипял от енергия
Пред приятели споделял, че усеща края на дните си, но се държал мъжката.
Смирено чакал явяването си пред Бог, защото знае, че животът не е вечен, а той е изпълнил мисията си на земята и трябва да си ходи.
„Ние нямаме години, човекът е вечен. Ние сме само гости на Бога. Човечеството в измислило дните и годините, за да ни контролира. Всеки ден е работен ден за мен. Същевременно и рожден ден. По всяко време може да убиеш някого, да го излекуваш, да му помогнеш, все нещо трябва да направиш – ние сме подобия на Бог.
Трябва да можем да се реем като него. Реенето значи да си в миналото, в настоящето, бъдещето, на Земята, после на Луната, после 5-6 часа на Марс. Реенето ни е единственото качество, равно на Бог. Затова се казва, че човек е образ и подобие божие, докато животното
има мозък и усещане, но няма кой да му го декодира, т.е. духът му няма това качество.
Аз съм дете. А детето е Бог. После порастваме, ставаме демони, идоли и боклуци. И като стигнем 80, 90, 100 години, ставаме дете и си отиваме. Имаме дори същото държание като на дете. За мен децата са най-голямата божественост. Божественост означава живот, божествен подарък за живот. Умните хора казват: „Я не ми приказвай, я ми думай“. А да думаш значи да си дументал, т.е. да говориш доказано, а не да разправяш приказки.
До тази минута от живота си аз не съм прочел една книга. Не зная да чета и да пиша. Начетеният човек чете и краде. Затова е начетен, краде от касата и трябва да е в затвора.
Когато си начет пред Бога, ти си достолепен и недосегаем. Обида е да си начетен. Начетеният ползва чужди думи, мисли, чужди качества. Това е позор, унижение. Такъв човек е обезличен" обясняваше Ставри Калинов – човекът, който не се плашеше от смъртта.
Творецът е роден е на 15 ноември 1944 г. във Видин. Завършва дърворезба през 1977 г. в Националната художествена академия. Зад гърба си има стотици картини и скулптури. В работата си използва коприна, гипс, бронз, сребро, злато, студена керамика и разбира се, любимото му стъкло. Първата си самостоятелна изложба прави през май 1980 г. и в нея излага 70 свои пластики.
Автор е на любимата за всички туристи скулптура „Рибарчето” – символ на Несебър, и на паметника на децата, загинали пред дискотека „Индиго“ през 2001 г. Негова статуетка на ктиторите на Боянската църква Константин и Елена е дарена на Папа Йоан Павел II.
Ставри Калинов е носител на наградата „Златен век“ на Министерство на културата за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура. Носител е и на други престижни награди като „Кристална звезда“ на галерия „Макта“ за най-добра изложба, „Златен век” на Министерство на културата за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура, десетки отличия и признания от цял свят.
Той е сътворител на статуетките, връчвани на победителите в авторитетни конкурси в България като „Жена мениджър на годината”. Правил е портрети на революционери и съвременни политици като Бойко Борисов и Владимир Путин, които по незнайни причини са рамо до рамо в творческия кът на маестрото в неговото ателие на ул. „Цар Освободител” в София.
„Интересувам се от политика, защото зная, че човечеството няма да бъде вечно. То живее в последния си век. Вероятно след 60-70 години няма да го има, ще настане апокалипсис. Човекът разваля гравитацията на земята. Представете си колко милиарда тона различни тежести са сложени по земната повърхност. Нормално е да се стигне до дисбаланс и унищожение. Хората сами ще са си виновни, защото искат да притежават всичко и смятат, че ще са вечни. Те не вярват, че са господни чеда и трябва да слушат Господ, т.е. разума, да. си дават сметка кои са, какви са, каква стойност имат. На четири и половина години бях осъзнат – имах съзнание. И понеже съм роден във Видин близо до Баба Вида, ходех на Дунав да ловя риба, рисувах си, пеех си. Майка ми редовно ме биеше и тормозеше. Наричаше ме „изрод", „боклук”...
Ние сме три деца. Аз съм средното. Имам по-голяма сестра и по-малък брат, тях ги уважаваше, а мен обиждаше. Станах на години, получавах награди от Съюза на художниците, от конкурси в страната и в чужбина. Награждаваха ме с отличия за качества и постижения. Едва тогава ме призна и се просълзи", сподели преди време в свое интервю Ставри Калинов.
Източник: Уикенд
