До обявяването на номинациите за 96-ите награди „Оскар” остава много време, но българите вече стискат палци да чуят „Уроците на Блага” сред заглавията, които ще се борят в категория „Най- добър международен филм”. Новата лента на режисьора Стефан Командарев вече от няколко месеца обикаля световните фестивали, а миналия четвъртък откри Киномания в София. Прожекцията беше пред цели 4000 души в зала 1 на НДК, а прожекциите по кината в страната ни тръгват от 15 декември. Мненията за лентата обаче не бяха еднозначни.
Ако може да се прави аналогия между библейски сюжети и коментарите за един кинофилм, то възгласите за „Уроците на Блага” след прожекцията му на Киномания биха се концентрирали в крайностите – от „Осанна!” до „Разпни го”. Общността на киноманите се раздели на две – едната част от нея хвали филма заради правдиво пресъздадените проблеми, върху които той се фокусира, другата я критикува, че е прекалено мрачен, а акцентът върху грозната страна на живота е твърде подчертан.
В центъра на сюжета са проблемите на възрастните хора, свикнали открай време да живеят според обществените норми и да се съобразяват с универсалните човешки добродетели. Под натиска на днешния ден обаче може да се окаже, че твърдият морал който носят, е непригоден към актуалните условия на живот и това да ги тласне към престъпление. Главната героиня е пенсионираната учителка Блага. Тя се поддава на провокация на телефонен измамник и хвърля през прозореца всички пари, които пази в дома си. Не само че не получава помощ от полицията и близките си, а и става обект на критика заради своята наивност.
Филмът действително е мрачен, тежък и създава усещане за обреченост. За разлика от други продукции на Стефан Командарев, където чувството за хумор се преплита със сериозната тематика и разведрява настроението, тук почти изцяло липсват епизоди, способни да предизвикат усмивка у зрителя. Той се потапя изцяло в потиснатото настроение на главната героиня, която обаче въпреки всичко не се предава пред проблемите си.
Много зрители след прожекцията споделиха, че филмът им се струва прекалено тежък, сив и еднообразен. Чуха се критики, че в него на практика не се използва музикален фон режисьорът неведнъж е коментирал, че за него музиката е патерица в киното и ако може да изведе идеите си без нейната помощ, предпочита да го направи. Някои зрители споделиха, че биха се радвали, ако в сценария беше развита не само социална, но и романтична линия. Такива предпоставки наистина има, тъй като, освен Блага, която е вдовица, в сюжета. А фигурира и пенсиониран полицай, който също е жертва на телефонни измамници (в ролята – Ивайло Христов). Двамата намират общ език, но отношенията им така и не се развиват. Това би разводнило основната идея в лентата и би я превърнало от социална драма в мелодрама. Най-вероятно режисьорът го знае и именно заради това го е избегнал.
Групата на феновете хвали Командарев за поредната му безкомпромисна лента, която дава точна диагноза на огромен социален проблем. Те не виждат нищо нелогично в мрачното настроение, липсата на музикален фон или намръщеното лице на главната героиня. Как иначе би могло да бъде, при условие че в центъра на сюжета е една от най-големите обществени язви, а именно – унизителното положение, в което са принудени да живеят българските пенсионери?
За едно обаче мненията са еднозначни. Това е актьорската игра на Ели Скорчева
Актрисата, която се завръща в киното след цели 30 години пауза, е изключителна в ролята на Блага. Гледайки я на екран, човек не би могъл да допусне, че е стояла толкова дълго встрани от камерите. А сравненията между вида й във филма и начина, по който изглеждаше на прожекцията в НДК, накараха много зрители да мислят, че гримьорите са я състарили специално за снимките. Всъщност този ефект е резултат единствено от начина на снимане и осветлението. Самата Скорчева сподели дни преди прожекцията, че е заставала пред камерите „само по крем“ – без абсолютна никакъв грим.
Въпреки разнопосочните мнения очакванията от „Уроците на Блага“ във връзка с предстоящите номинации за „Оскар“ са големи. Филмът вече спечели голямата награда „Кристален глобус“ на един от най-престижните фестивали – в Карлови Вари. Ели Скорчева също беше отличена там като най-добрата актриса. До момента продукцията е взела цели 17 приза от различни филмови форуми така че със сигурност има качества, заради които биха могли поне да я номинират за най-добър международен филм.
Но е нужна и реклама, която да накара хилядите членове на Академията да го видят и евентуално да гласуват за него. А това струва много пари. Командарев наскоро разкри, че бюджетът за реклама в това състезание тръгва от 50-60 хиляди долара, като що достига и цял милион. България традиционно отделя значително по-малко пари за тези неща в сравнение със съседните ни страни. И все пак тази година имаме силно предложение, остава да видим дали ще го оценят по достойнство.
Източник: Уикенд
