Хорото е колективен традиционен български танц, при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт. В българските земи са известни почти 100 вида хора.
В българското хоро вземат участие не само краката, но и цялото тяло - ръцете, торсът и дори изражението на лицето следва танцовите ритми и предава настроението.
Огромно е разнообразието от ритми, които могат да бъдат от 2/4, до по-сложните 5/8, 7/8, 11/16 и дори 12/16, 13/16 и 15/16.
Фолклорни области
В продължение на векове българското хоро запазва своите характеристики, които се предават от поколение на поколение.
В България са известни 7 фолклорни области. Северняшка Това е най-голямата област по площ.
Танците впечатляват с бързина и оригиналност, предимно смесени, с подобни стилове за мъже и жени.
Сред най-известните северняшки хора са Северняшко, Ганкино, Еленино, Дунавско, Пайдушко, Черкезко, Ситно влашко, Право, Чичово, Торлашко, Еленска ръченица и др.
В северняшката мъжка ръченица понякога се използва реквизит, върху който се играе - стомна, бъклица, шиник, а в някои села на Варненско е станала популярна играта с дървени лъжици.
Характерни инструменти са дудук, гайда, кавал, гъдулка, овчарска свирка, окарина.
Пиринска
Танците са бързи, със скокливи, пружиниращи и коленичещи движения. Стъпва се внимателно, леко, с резки спирания, които понякога представляват дълги паузи.
Характерни хора за този край са Македонско, Мелнишко, Струмско, Джангурица и др. Типични инструменти са тъпан, тамбура, зурна, овчарска свирка, гайда “джура”.
Шопска
Шопският край е характерен с най-специфични и трудни движения, които се научават най-трудно.
Танците се много бързи, енергични и за кратко време трябва да се изтанцуват сравнително много стъпки. Създава се впечатление за непрекъснато трептене на тялото от кръста нагоре, особено при жените.
Сред известните шопски хора са Ситно шопско, Бистришка копаница, Вакарелско, Граовско, Касапско, Трънско, Кюстендилска ръченица, Дилмано.
Характерни инструменти са дудук, гъдулка, троянка, кавал, гайда, овчарска свирка.
Родопска
Танците са в бавно и умерено темпо, с по-малко сложност и разнообразие на движенията.
Мъжете танцуват в приседнало положение, с по-широки и твърди стъпки, в играта им има повече свобода.
Характерни са клякания, коленичения, изпълнявани тежко и широко с разтворени крака. Жените стъпват на цяло ходило и дори да има подскоци, ги изпълняват сдържано и ниско.
Сред най-популярните родопски танци са Митрино, Доспатско, Чукано, Йенино, Напред-назад. Традиционни родопски инструменти са каба гайда, тамбура, чанове.
Тракийска
Огромно е разнообразието в тракийските танци. За играта на мъжете е характерно по-буйното изпълнение с много клякания, пляскания, подскоци. Играта на жените е по-нежна и спокойна.
Отстрани изглеждат лесни за игра, но отнема доста време и практика да се научат. Най-известни тракийски танци са мъжка и женска солова ръченица, Право тракийско (Бяла роза), Криво пловдивско, Чирпанско, Копаница. Характерни инструменти са кавал, гайда, тъпан.
Странджанска
Тази област е от голямо значение сред източно тракийските танци и се характеризира с много специфичен стил. Танците са луди, кротки, тропани с лесни, но разнообразни стъпки. Някои хора се танцуват в полукръг, а други - в права редица.
Сред традиционните странджански хора са Каблешково, Странджанско, Копаница, Елховско, ръченица и др. Все още в някои села в района се играят нестинарски танци като само определени хора се танцуват върху жарава.
Традиционни инструменти са гайда, кавал, тъпан, свирка, гъдулка, тамбура.
Кое е най-трудното хоро за изиграване?
Смята се, че най-трудното хоро е Криво садовско - изключително темпераментно хоро, което се танцува с много плам и страст.
То е от Тракийската фолклорна област, която обхваща земите на юг от Средна и Източна Стара планина до Черно море на изток. Характерно за Криво садовско хоро, което го прави едно от най-трудните, е изключително бързото темпо и сравнително рядък такт - 13/16.
Източник: blitz.bg
