Вежди Рашидов е от хората, които не се нуждаят от представяне. Като творец той е носител на някои от най-престижните награди за изкуство по света, член-кореспондент на БАН и член на Европейската академия за изкуство – Париж.
Вежди Рашидов вече е подготвил дарение за пострадалите след опустошителното земетресение в Турция и ще намери начин то да стигне на-бързо до нуждаещите се.
Той смята, че българинът многократно е доказвал, че мъката сплотява, но недоумява защо, когато живеем в мир, стават нервни, озлобяват, живеем в мъст, отрицание и омраза.
Често пъти е улавял, че омразата съпътства немалка част от хората, без самите те да знаят защо. Парадоксалното е, че живеем във време, когато мразим, за да мразим.
Относно съседна Турция, хората там наистина преживяват катаклизъм, какъвто отдавна не се е случвал. Страната даде хиляди пъти повече жертви, отколкото би взела реална война, смята Рашидов. Не крие, че това, което го е зарадвало е проявената хуманност от много други страни от Европа и света. Приема това за знак, че светът има готовност да оцелее и доброто все пак е повече.
Не знае за негови близки и познати, които да са пострадали в земетресението, но пък за сметка на това почти всички те са се притекли на помощ на пострадалите.
След като в качеството си на председател на НС се срещна с турския президент Реджеп Ердоган, Рашидов е категоричен, че отношенията между българи и турци са приятелски и изключително добри.
По темата с новите петима българи, попаднали в санкционния списък „Магнитски“, Рашидов посочва, че това е бомба, хвърлена преди изборите. За съжаление напоследък все повече започваме да заприличваме на помийна яма, категоричен е той и допълва, „е през годините назад това се е случвало многократно.
Относно 48-то НС, Рашидов отбелязва, че е било по-овладяно и бавно езикът е започнал да става по-парламентарен.
Споделя, че след като бе председател на парламента и два мандата министър е получил много ценен урок, предвид че е преживял от ежеминутното звънене по телефона до рязкото затишие, от всекидневните молби до пълната тишина… Онова, което все още не може да проумее е завистта, омразата и предателството на някои от приятелите му, в които е вярвал истински. В този ред на мисли твърди, че парламентът не му е донесъл нито повече, нито по-малко, тъй като вече бил преминал през това.
Посочва, че ако по-малкото време за работа в ателието, безсънието, изхабените нервни клетки и едно КТБ могат да бъдат наречени печалба, то тогава може да се каже, че е спечелил от политиката. По-лошото обаче е, че злобата, омразата, клеветите и лъжите се стоварвали не само върху него, а и върху семейството му. В такава ситуация някои хора са способни да съсипят за дни онова, което са градили с години.
Относно скандала в Народния театър, Вежди Рашидов е категоричен, че театрите не са ничия бащиния. Театърът е държавен и има назначен с конкурс директор, който трябва да решава проблемите, а не да създава такива. Очевидно е обаче, че някои изобщо не го могат.
Определя изкуството като интересно бягство от действителността и допълва, че то върви ръка за ръка с мечтите. Ако Бог му даде достатъчно време, с удоволствие би си позволил артистични години като Хемингуей.
По отношение на политиката е категоричен, че е крайно време да се помисли за народа, тъй като той е този, който винаги е отсъствал от политическото говорене и репчене. Поради тази причина си е позволявал да казва, че потърпевши от лошата политика са хората – онези, заради които парламентите съществуват. На запитване дали ще се кандидатира отново за депутат заявява, че ако това е много необходимо за хората около него, предвид, че винаги е бил биткаджия, е готов за нови битки.
След двете срещи с папа Бенедикт XVI и една с папа Франциск, е щастлив, че е имал възможността да чуе благословията им. Ще запомни до последния си дъх обаче топлите думи на папа Франциск, който го помолил да се моли за него.
В заключение посочва, че където и да е ходил, винаги се е чувствал най-щастлив, когато се е прибирал у дома при близките си.
Източник: Уикенд
