Никой не вярвал в актьорските заложби на Виктор Калев, когато бил млад. Родителите му Спаска и Нанко били категорично против да кандидатства във ВИТИЗ и смятали, че дори и да завърши, няма да може да си намери работа след това и ще гладува.
Самият Виктор пък осъзнал, че има таланта да стане актьор, докато отбивал военната си служба в края на 80-те години. Артистичният младеж никак не харесвал военните порядки и решил да се спаси от тях възможно най-бързо.
След едно провинение бъдещата звезда бил на крачка от дисципа и трябвало да избира – или да измисли някоя благородна лъжа, или да отиде в карцера. Тогава изобретателният Виктор измислил историята, че е в тежка депресия, защото е изоставен от приятелката си. Тя му е изневерила, а той опитал да се самоубие като се нагълта с хапчета.
„За да си спася кожата, влязох в един образ. Цяла вечер, преди да се явя пред генерала и да му разкажа тази история, си репетирах дума по дума. Аз си съчиних текста, повтарях си го, имах момент, в който трябваше да се разрева. Забърсвах една по една сълзите си. Имаше места, на които правех пауза, гласът ми трепереше… Всичко това си го репетирах цяла вечер. На другия ден това ми помогна. Генералът ми каза: „Бягай, изчезвай и да не съм те видял повече. Как може да се самоубиваш заради някаква лека жена?!”.
Виктор останал доволен, че му повярвали и в онзи момент му светнала лампичката, че може би не е лош артист.
Комикът вкарал любопитната история в моноспектакъла си „Грамофонът”, който бил разпродаден като топъл хляб.
За да съкрати престоя си в казармата, Калев решил да стане студент. Родителите му били категорично против да става актьор. Майка му казвала: „Ти учи сега това, пък после дори да не го работиш, ще станеш шеф на читалището”. За да угоди на родителите си, вместо във ВИТИЗ, бъдещата звезда се записал да следва химия и физика. В училище това били най-омразните му предмети. Заради казармата актьорът със закъснение започнал следването и вече бил пропуснал част от материала.
Един ден обаче му писнало и се обадил на майка си, за да я информира, че не издържа повече. „Казвам й: „Майко, не съм за това, най-последен съм, за нищо не ставам, гледам като индианец. Ще се отписвам”, а тя: „Е, нали черпихме целия град, че са те приели „вишо”, седи поне малко, че малък град, знаеш, ще говорят хората”. Викам й: „Последен съм, не става”, а тя: „Последните стават първи”. И така… Изкарах първия семестър с три двойки и една тройка. Тройката по милост. Примолих се. Викам „Нашите ме издържат тука в София, не ми е удобно, дайте поне една тройка да покажа. Той ми я написа, но ме накара да обещая, че няма да се занимавам с тези науки, а ще се пробвам за актьор”, разказва студентските си перипетии Виктор.
Дълго време крил от майка си и баща си, че е прекъснал. До последно те не вярвали, че от него ще стане актьор. Калев се върнал в родния Златоград и цяло лято тайно се подготвял за театралната академия. Помогнала му неговата приятелка от детските години – актрисата Елена Бозова, която също усърдно се готвела за изпити. Двамата толкова се срамували, че ще им се подиграват за амбициите да станат актьори, че помолили сестрата на Елена да им подаде документите във ВИТИЗ. През 1990 година, когато кандидатствали, напливът бил огромен – за 30 места кандидатствали около 3000 души. Виктор си дал обещание, че ако не бъде приет от първия път, повече няма да опитва.
Представил се обаче блестящо и бил приет от проф. Николай Люцканов и проф. Здравко Митков на едно от първите места в „Актьорско майсторство за драматичен театър”. Елена пък влязла в „Кукловодство”. Този път майка му не почерпила, тъй като мислела, че дори и да завърши, след това няма да има работа за него.
Виктор Калев е категоричен, че е излишно да скромничи и определя себе си като щастлив човек. Споделя, че мечтаел от малък за това, което му се случва сега – да е актьор и да е известен. Всяка вечер си затварял очите и си го представял. Бил 10-годишен, когато за пръв път отишъл в София.
По онова време родителите му строели къща, а той бил категоричен, че трябва да й сложат покрива и да приключат дотук, без да я продължават нагоре, защото ще става артист и ще живее в София.
Още от ранна възраст имитирал перфектно Лили Иванова. Срамувал се, ако има малко хора в залата, а ако е пълна, за него всичко било наред.
Надява се да има възможността да продължи да се занимава с това, което му харесва. Категоричен е, че би било крайно неблагодарно, ако каже, че славата му пречи и му тежи, защото това е сбъднатата му мечта – да бъде популярен.
Източник: Уикенд
