Животът на покойната актриса Виолета Донева преминава под сянката на страшна драма.
Голямата актриса не помни баща си, тъй като била пеленаче, когато кап. Павел Джингаров е отзован от фронта. На 15 март 1945 г. пък бива осъден от Народния съд и разстрелян.
Бил едва 33-годишен. На негово име сега в Петрич има кръстена улица – ако изобщо това може да бъде утеха за дъщерята, която не помни реабилитирания си впоследствие баща.
След разстрела на съпруга й майката Цвета Джингарова остава на свобода броени месеци. През лятото на същата тази 1945 година тя е качена в автомобил на булевард "Мария Луиза" и е в неизвестност в продължение на година и осем месеца.
Всички мислят, че е мъртва, а през това време грижата за пеленачето ляга на плещите на бабата.
Дотогава семейството обитава хубав апартамент в района на Докторския паметник. Апартаментът обаче е харесан от партизански генерал. Така на бабата дават срок от 12 часа да опразни жилището. Тя събира малко вещи в една бохча, грабва бебето и започва да дири подслон при познати. Съвсем очаквано всички се отдръпват от дамгосаното семейство. Все пак се намира един благороден човек, адвокат, чичо Борис, който ги приютява в мазето си на Руски паметник, където си бил стъкмил малка дърводелска работилничка. Там, в тясното подземно помещение, малката Виолета се учи да ходи и да говори.
На баба й и през ум не й минава да изведе детето на двора, за да не ги види някой
В качеството си на адвокат, чичо Борис успял в един момент да разбере, че майката е жива и се намира в Централния затвор. Използвайки познанствата си, той успява да уреди свиждане на Виолета и баба й с майката. Дотогава Виолета знае за майка си единствено от разказите на баба си – че била литераторка, завършила с отличие СУ, че била толкова красива, че колегите й викали Жар птица...
Малкото момиченце и баба му се озовават в една стая в сграда на милицията на "Лъвов мост" в очакване на свиждането. От друга врата в помещението влита някаква грозна, сплъстена, лилава, почти чудовищна жена, която се спуска към нея, малкото момиченце. И Виолета почва да пищи. От хубостта на Жар птицата в затвора не било останало нищо.
Това е първата среща на Виолета с майка й. След като я освобождават, тя е лишена от учителски права и от всякакви доходи. Бабата скоро умира от рак, братята й – също. Единият брат, Георги Стефанов, бил археолог, историк. Другият брат на бабата, Стефан Стефанов, юрист, през 42-43 г. е бил управник на Македония.
Един от най-ранните спомени на малката Виолета е как “чичо Борис” им носи храна в стара кутия от обувки. Останала на улицата, майката на бъдещата актриса кандидатства и е приета в тогавашното Държавно висше театрално училище. След като го завършва, с щерка й митарстват от театър на театър в цялата страна. Свират се в мизерни стаички, по някой път се хранят само с липов чай, сирене и хляб. Въпреки лишенията родителката й успява да й даде отлично образование.
Малката Виолета винаги има учител по пиано и по френски. Тя добре си спомня думите на майка си:
"Можеш да станеш императрица. Можеш да станеш слугиня. Но трябва да знаеш да готвиш, за да си перфектна домакиня, да свириш на пиано и да знаеш френски"
Виолета завършва със златен медал гимназия в Кюстендил. Фамилията й обаче е пречка да кандидатства.
„Черното петно” в биографията им остава дори когато вдовицата на царския офицер се омъжва повторно за своя колега Кирил Донев, който осиновява Виолета и я отглежда
като свое дете.
Въпреки че завършва гимназията в Кюстендил със златен медал, две години не й дават бележка, за да кандидатства във ВИТИЗ. После пък я изключват от комсомола.
Голямото “развиделяване” настъпва едва когато младата актриса сключва брак с Людмил Стайков, когото покойният кинокритик Иван Стоянович наричаше “Лисичката”.
Филмът му “Обич”, в който участват половинката му Виолета Донева и идолът на българските жени Стефан Данаилов, печели куп награди “по света и у нас”.
Клюката носи, че булка №1 на Людмил Стайков не е останала равнодушна пред “опасния чар” на колегата си Стефан Данаилов.
Години по-късно за рождения ден на Ламбо тя изпраща прочувствена телеграма, в която пише, че “под подплънките на широките му дрехи продължава да живее динамично един прелестен хлапак”. В “Обич” тя изиграва влюбена медицинска сестра, но според нея всичко било само “мента на лента” и със Стефан си останали “добри приятели”.
Оттогава актрисата години наред изпълнява главните роли в лентите на своя съпруг, който е назначен за шеф на Кинематографията, а в средата на 80-те години изпълни най-важната партийна поръчка – режисира националистичната епопея “Време разделно” по едноименния роман на Антон Дончев. По това време обаче двамата са вече разделени и примата на Армейския театър се задомява за детската си любов – баскетболиста Атанас Грънчаров. От първия си брак актрисата има син – Иво Стайков.
От дете, той е с тежки здравословни проблеми. Заради него на няколко пъти ходи при пророчицата Ванга. Детето било заразено още в родилното отделение, а на всичкото отгоре било и много злоядо. Петричката пророчица много подробно разказала на Виолета Донева за убития й баща – красив офицер на бял кон, преминаващ по моста. И едва накрая казва само: „Детето ке оздравее!“, и познава.
Виолета Донева казваше, че актьорството е безкрайно красива професия, но и безкрайно нечовечна понякога, защото те обсебва изцяло.
„Ако знаете колко много качествени колеги са станали нейна жертва...
Аз не мога да се оплача, би било нахално. Винаги съм имала освен хубави роли, чудесни партньори и добри режисьори и това, което е най-важно в тази професия – любовта на публиката. Както казва Севелина Гьорова – аз съм от малкото актриси, които имат отговор на въпроса как да бъдеш обичана. Три живота да живея, не мога да се отплатя за тази обич“, категорична е тя.
Самата актриса обича да вади на показ приятелствата си с известни имена от световното кино и сцена. Твърди, че е била близка с Ив Монтан и съпругата му Симон Синьоре. В Париж пък се запознала с Марина Влади, а покрай нея и с Владимир Висоцки.
Източник: Уикенд
