Макар и изглеждаща крехка на външен вид, Александра Сърчаджиева носи много повече на работата от преобладаващата част български актьори. Наследницата на Пепа Николова и Йосиф Сърчаджиев поема нови и нови ангажименти не само в театъра, а и в телевизията, най-актуалният от които е форматното шоу излъчвано в праймтайма на bTV „Аз обичам България“. Капитани на двата отбора в шоуто, на което е водеща 41-годината актриса, са Юлиан Вергов и Борислав Чучков.
Звездата от Сатирата поговори надълго и за предизвикателствата й на екран, и за продължението на моноспектакъла й „На живо” – „На живо и отвъд това". Не пропуснахме да я разпитаме и за всичко, което я радва в личен план,
а полюбопитствахме и дали 6 години след смъртта на съпруга й Иван Ласкин се чувства
готова да допусне друг мъж до себе си.
- Алекс, започна новият сезон на „Да обичам България" по Би Ти Ви, предаването чувствате ли се по-уверена в студиото?
- Чувствам се прекрасно в новия сезон на „Аз обичам България“. Не мога да кажа дали съм по-уверена, но със сигурност съм по-щастлива, че отново имам шанс да бъда водеща на това невероятно и много смислено предаване. То е най-хубавото и най-интересното от излъчваните в българския ефир.
- Лесно ли успяхте да се сработите с новите капитани в „Аз обичам България“ – Юлиан Вергов и Борислав Чучков?
- Новите капитани са изключителни. С тях се работи лесно и приятно. Това са едни мъже, които са направили невероятни неща в професионалния си път. Смятам, че за зрителите е много любопитно да видят двамата в различна, интересна и забавна среда. Юли и Боби придават нов облик на предаването.
И двамата са страшно ерудирани, знаещи и можещи, както и много духовити. Всеки един от тях има хъс за победа, но така и трябва да бъде. Като водеща на предаването „Аз обичам България“ се забавлявам страхотно с капитаните.
- И вие ли научавате нови неща от „Аз обичам България“?
- Да, с всеки епизод научавам и нови неща. Сегашният сезон е със страхотни игри и капитани, както и с много изненади. Новата игра „Великите говорят“ е изключителна, впечатляваща. С помощта на изкуствения интелект и съвременните технологии пред нас в студиото и пред зрителите оживяват лицата на исторически личности, които сме виждали на портрети или на снимки в учебниците. В „Химията помежду ни“ въпросите пък са изключително трудни. Хубавото е, че и хората пред телевизорите, и гостите в студиото могат да участват като сканират кюар код. Той им дава възможност да видят въпросите, които ще бъдат зададени на гостите. Има и още една нова игра – „Кой е това“. При нея в пъзел, състоящ се от 20 части, е скрито лицето на много популярен българин. За да се отвори пъзелът, преди това трябва да бъде отговорено на много трудни въпроси. С две думи – прекрасно предаване!
- Дъщеря ви София кое от предаванията ви по Би Ти Ви предпочита да гледа – „Аз обичам България“ или „Животът по действителен случай“?
- Гледа ги и двете. „Аз обичам България“ може да се гледа от цялото семейство – от бебе до баба и всяка неделя от 20 ч. по Би Ти Ви. В него чрез смях, забавление и позитивна енергия всеки може да научи интересни и любопитни факти за културата, бита, традициите, историята, географията, науката на нашата страна. Дори децата могат да отидат по-подготвени на училище, след като са гледали предаването.
„Животът по действителен случай“ е по-различен формат. Неговата аудитория са по-големите хора. Посланието му е друго. Разбира се, и децата има какво да научат от известните личности, които ми гостуват и разказват за трудностите и перипетиите, през които са преминали.
Предаването променя съдби и прави едно голямо добро. За повечето
мои гости публиката си мисли, че животът им е цветя и рози само защото са популярни. Оказва се обаче, че ситуацията им е по-различна. В студиото те ми споделят болката и трудностите, през които са преминали, много
съкровени истини. Целта на това е да помогнат на човек, който се намира в тежък момент. Зрителите разбират за препятствията, с които е успял да се справи гостът ми в „Животът по действителен случай", като това им дава сили и те да продължат напред.
- Спектакълът ви „На живо” вече има продължение „На живо и отвъд това”, в което участва и дъщеря ви. Лесно ли я убедихте да се включи?
- В „На живо", както и в продължението „На живо и отвъд това” разказвам на зрителите през какво съм преминала в живота си и как съм успяла да се справя. с трудностите. Надявам се така да помагам на хората да намерят сили в себе си и да продължават напред, да преодоляват дадени препятствия. Радвам се, че София се съгласи да участва, въпреки че не беше длъжна. Дъщеря ми доказа, че прави голямо добро за хората и й е повод за гордост. Тя въздейства по изключително интересен начин на публиката. Може би това е така, защото от позицията на дете разказва нещата, които я вълнуват. Нейната история няма нищо общо с моята, която споделям в „На живо и отвъд това". Зрители най-редовно ми казват, че
София ги хвърля към размисли и емоции.
- Другите ви професионални ангажименти какви са?
- С продължението на спектакъла „На живо” - „На живо и отвъд това обикалям нашата
Прекрасна страна. На 16 март ще гостувам и във Валенсия. На 20 март от 19.30 ч. ще играя представлението в „Театро отсам канала”. Напоследък изкарах няколко премиери.
В началото на театралния сезон започна пътят на прекрасната пиеса „Ако извикаш нощем с всичка сила" на Яна Борисова, в която си партнирам с невероятния Петър Антонов. В момента правим турне.
- Щатна актриса сте в Сатирата. Добре ли ви е там?
- В Сатирата имах премиера на „Креват за двама”, на която режисьоре Калин Сърменов. Играя с Явор Борисов, Николай Луканов и Стела Ганчева.
Много приятна съвременна комедия е, която кара хората да се смеят и да се замислят. Наскоро изкарахме нова премиера на „Политическо сатирично кабаре“ – заради променящата се непрекъснато политическа обстановка в нашата държава се налага през няколко месеца да обновяваме спектакъла. Смело мога да заявя, че Сатирата е изключителен театър. На европейско ниво е. С невероятните ми колеги сме като едно голямо семейство. Това идва и от директора Калин Сърменов, който създава тази великолепна атмосфера за нас. Отивайки на работа на това място, винаги се чувствам така, сякаш се прибирам у дома.
- Работата не ви ли идва в повече понякога?
- Не се оплаквам. Играя, пътувам и се чувствам много добре. Радвам се, че имаш шанса да правя смислени неща. Не съм почивала пълноценно от лятото на миналата година. Просто не ми остава време. Това разбира се не е окей, защото човек винаги трябва да намира време и за себе си. Опитвам се да се науча по някакъв начин да се грижа и за мен. Всичко мога да направя за другите хора, но не и за самата мен. Много ми се иска през 2025-а да успея да казвам „Не!, когато не желая да правя нещо, и да си отделям време. Живеем в забързано и динамично време. Работим, работим... И какво? Обръщаш се и нещо е назад.
- Какви цели сте си поставили за 2025 г.?
- Годината ми започна ударно с новите сезони на „Аз обичам България“ и „Животът по действителен случай“. Надявам се, че ми предстоят и още много хубави неща. Искам да имам възможност да играя в стойностни представления с готини колеги. Решила съм, че спектаклите ми извън Сатирата ще ги правя с хора, с които ми е кеф, които са ми близки и с които сме на една вълна. Ще ми се да отида и на почивка, да попътувам, да си напълня очите с красота, да се виждам по-често с приятели, да ям вкусна храна и да пия хубаво вино, да се забавлявам, да се смея с глас. Спомените остават и много зареждат.
- Дъщеря ви явно ще поеме по вашия професионален път. Доволна ли сте?
- Каквото и да реши дъщеря ми, няма да я спирам. Всеки трябва да върви по своя път. Ако София ме попита за мнението ми, ще го кажа, но в крайна сметка тя трябва да следва мечтите си. На този етап не мога да кажа дали след време ще върви по моя професионален път
Дъщеря ми е в тийнейджърска възраст, на 14 г. е. Подготвена съм, че в следващите години емоциите й ще се сменят, както и желанията й с какво да се занимава. Аз самата до първи срок на 12-и клас бях абсолютно убедена, че ще следвам международни отношения – нещо, което няма нищо общо с актьорската професия. Предполагам, че София също ще премине през някакви свои вълнения, терзания и лутания какво да учи и каква да бъде.
- Кои са най-големите ви притеснения за дъщеря ви?
- Като родител се притеснявам, и то много. Тийнейджърската възраст, в която е в момента София, е свързана с доста емоции. Всеки пубертет е изнервял родителите си, но до момента дъщеря ми не ми е заявявала: „Ти ли ще ми кажеш?”. Може, разбира се, и това да стане. Нямам представа какво предстои.
- София позволява ли си да ви прави забележки?
- Да, тя е моят най-голям учител. Изумително същество е. София е и най-големият подарък в моя живот. Много е мъдра, но не мога да кажа дали заради името и, или заради нещата, които са й се случили на крехка възраст. Понякога имам чувството, че тя е майката, а аз съм детето.
Дъщеря ми е изключително стабилна и се надявам да си остане такава. Прави ми забележки за външния ми вид и облеклото. Аз надявам нещо набързо и хуквам по задачи, а тя ми заявява през смях: „Мамо, да ти кажа честно, нямаш много вкус да се обличаш!
- Имате ли вече планове как ще отбележите 42-рия си рожден ден на 20 май?
- Все още не. На 19 май ще играем „Ако извикаш нощем с всичка сила" във Варна.
Предполагам, че след представлението ще отидем с моя колега Петър Антонов на вечеря. Имам и приятели в морската столица, с които също може да се видим. На следващия ден ще пътуваме. В момента не знам дали на самия 20 май нямам да имам представление в София или някъде другаде, още не съм наясно с програмата.
41-вия си рожден ден го посрещнах на сцената в Сатирата, където колегите ме изненадаха много приятно. Беше вълнуващо и особено емоционално. Ако на 20 май нямам спектакъл, със сигурност ще празнувам с приятели.
- На 6 януари се навършиха 6 години от кончината на съпруга ви Иван Ласкин. Чувствате ли се вече готова да допуснете мъж в живота си?
- Не знам какво да отговоря. Акълът ми е фокусиран върху други неща. На този етап мисля за детето, за работата и приятелите ми, които са до мен и на които безкрайно много благодаря. Ако не са те, най-вероятно няма да мога да практикувам моята професия. Човек никога не трябва да казва „никога”, защото животът е изключително непредсказуем и не се знае какво ще предложи.
Източник: Уикенд
