И тази година за рождения ден Ангел Бончев си пожелал здраве, защото то е най-важното. Другото, което си пожелал е следващата 2025 г. да е по-спокойна, за да може журналистите да отразяват положителни неща, тъй като преди да бъдат новинари, и те са хора и преживяват всичко случващо се по света и у нас – трагедии, войни, наводнения... Човешкото страдание не им е чуждо.
В личен план през отминаващата вече година изгубил дядо си, който си отишъл от онкологично заболяване. Всички страдали заедно с него, защото виждали, че не могат да му помогнат. В професионален план смята, че се е справил отлично, видял че има доста почитатели на книгите му. Оказва се, че книгата му, посветена на Свети Нектарий – „Светецът на моето сърце“, е най-търсена в Румъния, където населението е доста вярващо. Дори е в топ 5 в най-четените книги при съседите.
Незабравимите му рождени дни са свързани с детството, когато на гости в дома му идвали приятели и съученици – правели торти и сладки, сандвичи… Категоричен е, че сега има всичко, но дори и най-прекрасната торта на света, не може да замени тези от детските му години – домашно приготвените. Днес се радва на моментите, в които може да събере на масата в дома си близките, които обича и цени. През последните години обаче не се правят семейни сбирки. За рождения си ден винаги посещава място, на което не е бил.
Подаръците не са от значение, по-важно за него е хората да намерят време да уважат партито му.
Смята, че хубавите моменти в живота му превъзхождат лошите по численост. Израсъл е във вярващо семейство – майка му и баба му редовно посещавали църквите. В този ред на мисли за неговото семейство вярата е ежедневие.
Започнал работа като актьор, защото е завършил актьорско майсторство. Първата му заплата била 150 лева (през 2004 г.), които били изключително малко пари. В един момент получили увеличение от 26 лева и били много щастливи. Именно мизерното заплащане го отказало от театъра, тъй като парите не стигали за нищо. Не помни за какво си похарчил заплатата, но по чудо започнал работа в телевизията.
Годините в телевизията са изключителна школа за него – научил се да се справя с писането на текстове, с представянето на новините, да снима с камера, да монтира видеа. Това много му помогнало в направата на филми за светците.
Единственото, в което вярва, е Господ. Мечтае си да спрат войните и всяка сутрин се моли за това. Не харесва да вижда страдащи хора, тъй като злото ражда зло, то не може да роди добро…
Източник: Уикенд
