Макар да е един от секссимволите на родното кино, Калин Врачански не разчита само на обаянието си, а влага талант и упорит труд в ролите си. Почти няма българин, който да не е гледал превъплъщенията му или пък да не е чел статия за актьорските му изяви или личния му живот. Наскоро актьорът стана баща на малката Теа. Той споделя, че се е появила на бял свят с перфектни мерки и е тежала 4.175 кг. С изключение на моментите, в които е измъчвана от колики, според Врачански дъщеря му се чувства прекрасно.
Той също помага като сменя памперси през деня, когато си е вкъщи, както и през нощта. Отбелязва, че когато е спокойна, малката Теа е чудесна, но започне ли да пищи и да плаче, се замисля какво е това в ръцете му и защо вдига такава аларма, какво не е наред. Пее й, прави какво ли не, само и само да се успокои.
Двамата с приятелката му и дъщеря им живеят в самостоятелно жилище, а двете баби и дядото им помагат с пълна пара. Брат му, сестра му и племенниците му, също се радват на малката.
Калин твърди, че малката Теа не е кръстена на никого, просто така решили с майка й. Категоричен е, че дъщеря им е нов човек, дошъл на бял свят със своята си енергия, но разбира се няма нищо против хората, които кръщават децата си на близки роднини. В техния случай обаче не е така.
Калин Врачански не крие, че мечтае и за още деца, но за момента е твърде рано, тъй като Теа е много малка. По отношение на брака – няма намерения да стига до олтара, далеч е от тази идея, а и държавата не предлага данъчни облекчения за млади семейства.
Признава, че тъст му – актьорът Краси Ранков, за когото малката Теа е четвърто внуче, много се зарадвал, когато разбрал за предстоящата й поява. Двамата с Калин се познават още от времето, в което учил във ВИТИЗ, а тъст му бил асистент на проф. Сейкова в съседния клас. Станали близки приятели, когато и двамата се снимали в „Стъклен дом“. Постоянно били заедно покрай сериала, работата им споряла, вървяла по мед и масло…
Врачански не съжалява, че не е станал родител по-рано и е убеден, че за всичко си има точно време и място под небето. Когато е с приятелката и дъщеря му до себе си, е много по-предпазлив, но пък когато е сам не се лишава от неща, които го карат да се чувства по-добре. Още не е прибрал мотора, винаги е обичал премерения риск. Никога не е бил безразсъден, дори и в най-бурните си младежки години.
Наскоро един приятел му казал, че ще му е от полза да стане ловец, за да е подготвен за времето, когато дъщеря му порасне. Той на свой ред му отвърнал, че дядо й е ловец и това е достатъчно.
Категоричен е, че твърдението, че навремето е влязъл във ВИТИЗ на шега, не отговаря на истината и допълва, че дори се подготвил много сериозно за кандидатстудентския изпит. Цяло лято ходел на консултации, учел материали, а композиторът Кирил Дончев му помагал в подготовката. Бил сред първите в списъка с новоприетите в Театралната академия по онова време. През 2002г. завършил класа на проф. Здравко Митков.
В първите години не му било никак лесно. В началото работел в Кърджали. Там в театъра не получавал достатъчно пари, а същевременно трябвало да бъде и в София,
където се случвали някои неща. Пътуването не било изгодно. Наложило му се да стисне зъби и въпреки неудачите да продължи напред. Актьорството изисква характер и не всеки успява да прояви търпение, в един момент се оказва, че някои не могат да живеят повече по този начин, отказват се от работата си и започват да се занимават с друго.
По отношение на шума, който се вдигна около злоупотребите с парите за театър, Врачански споделя, че са обсъждали многократно този въпрос с колеги още докато е бил създаван Законът за дотация на театрите, е имало хора, които са предупреждавали, че се отваря и врата за злоупотреби. Очевидно обаче никой не се е вслушал. Според него е изключително грозно да се злоупотребява със средства за култура. Надява се виновниците да си понесат наказанията. От друга страна си мисли, че дори и да има директори на театри, замесени в злоупотреби, то те не са взимали парите само за себе си.
Доколкото знае много от тях са правили ремонти, канели са режисьори и са увеличавали заплащането на актьорите, за да се почувстват и те по-спокойни, занимавайки се с професията си. Лошо е, когато се споменават хора, които по никакъв начин не са присвоявали държавни средства, заключава той.
Отбелязва, че той самият е в списъка с набедените. Съзрял името му да стои в представлението Съкровището на Силвестър, в което не участва. Бил започнал да репетира за спектакъла, но си имал причини да се откаже. Човекът, който е цитирал участниците в постановката, е трябвало да провери, преди да пише.
Признава, че не се е замислял какво щял да прави, ако не го бяха приели от първия път във ВИТИЗ. Имал късмета след постъпването му там, веднага да започне да играе. По онова време много спортувал и предполага, че ако го били скъсали на изпита, щял да опита на следващата година в НСА.
Източник: Уикенд
