Наследницата на Тодор Колев – актрисата Албена Колева, е част от спектакъла „Балерината, която запали оперетата“. Идеята за представлението е на Сашо Морфов, а автор и режисьор е съпругът на Албена – Венцислав Кулев. от думите на 58-годишната потомствена актриса стана ясно, че не поддържа абсолютно никакви отношения с третата съпруга на баща си Мария.
- Албена, в средата на март улица в столичния квартал „Лозенец” беше именувана на баща ви Тодор Колев. Очаквахте ли този жест?
- Най-голямата памет, която остава, са песните и филмите на баща ми. Те и до днес се радват на голям интерес и от младите, което е прекрасно. Преди години беше направен паметник на Тодор Колев в родния му Шумен. По едно време беше откъртен лъкът от цигулката, но го възстановиха. Много хора посещават паметника и поставят цветя, което ме радва истински. В града има и фестивал на името на баща ми, който се провежда ежегодно през юни. Председател на журито съм аз. Колкото до улицата, не съм очаквала да я именуват на татко. Не съм и правила особени усилия за това. Разбира се, много се зарадвах, когато разбрах за инициативата. Щастлива съм, че вече има ул. „Тодор Колев“. Ходих и я видях.
- Каква е причината хората толкова да обичат баща ви?
- Темата му в изкуството беше малкият човек – този, от когото нищо не зависи. Българите се идентифицираха с него, което е и причината за любовта им към татко. Посланията му стигнаха до всеки в страната.
- Кои от филмите, в които участва баща ви, са ви любими?
- Баща ми е голям, прекрасен артист и всички филми с негово участие са хубави, дори тези, в които ролите му бяха малки. на мен като актриса, гледайки с професионално око на работата му, най-много ми харесва играта му в „Двойникът“ на Николай Волев. Това, че там е успял да направи два образа, като е изпипал всеки от тях до последния детайл, е страхотно постижение. Сторил е това във време, когато се е снимало трудно и не е имало високи технологии, улесняващи работата. Любима ми е и култовата му реплика от „Опасен чар“ на режисьора Иван Андонов – „Икономията е майка на мизерията“.
- Баща ви беше актьор, певец, шоумен, преподавател и тв водещ. В кое свое амплоа се чувстваше най-добре?
- Не мога да кажа. Едно е сигурно – във всичко, което правеше, даваше най-доброто от себе си. помня как преди време се смяхме много с майка ми Адриана Палюшева. Тя ми разказваше как, когато се оженили с баща ми, са били бедни артисти. Мама се притеснявала как ще се оправят и кога ще си купят дадени неща, а баща ми й отвръщал: „Ади, изобщо не го мисли това. Утре ще извадя цигулката и ще започна да свиря на улицата и така ще успея да изкарам пари!“. явно е приемал музиката като свое спасение в трудни моменти.
- Ако беше жив Тодор Колев, какво щеше да го радва и натъжава днес?
- Сложен въпрос. През годините различни неща са го радвали. В края на живота си беше омерзен от всичко, което наблюдаваше. Той, аз и доста други преминахме през период на огромни надежди за страната ни и за развитието на хората. Накрая се разбра, че всичко е било безсмислени усилия - страшно мерзко се случиха нещата. Много ни крадоха, лъгаха и мамиха.
- Какви съвети ви даваше баща ви за актьорската професия?
- Когато навремето репетирах моноспектакъла „Шърли Валънтайн”, на който баща ми беше режисьор, го попитах с коя част да започна. „С която искаш, само да е интересно", отвърна ми той. Правил ми е всякакви забележки в работата. Много държеше на сцената да се говори високо и с хубава дикция, за да се чува добре от цялата публика. Казваше, че като актриса трябва да стигна до всеки зрител в салона и да го разчувствам.
- Кой от двамата ви родители беше по-строг с вас?
- Майка ми определено беше по-строга с мен. Тя ме гледаше повече, защото баща ми беше по-зает. Той беше някак си. Той беше някак си по-широкостроен.
- Каква е съдбата на родната къща на Тодор Колев в Шумен?
- Беше прекрасна, но през 1987 или 1988 г. я събориха. Баща ми се опита да я спаси. Ходи в Община Шумен, правеше постъпки и в София, но не успя. На мястото на къщата
построиха тъпи панелни блокове. След като я събориха, ни беше много мъчно. Плакахме. Отвратително е, че не пазим старите си сгради и архитектурните паметници. Днес, като мина по някогашната ни улица, не мога да повярвам вкакво се е превърнал кварталът, където навремето имаше прекрасни къщи. В Западна Европа хората си поддържат викторианските имоти. В България с лекота се събаря и София се е превърнала в ужасен град.
- Това, че сте дъщеря на Тодор Колев, пречило ли ви е някога?
-В началото на кариерата ми е имало случаи, когато изливаха цялата си жлъч към баща ми върху мен. Още когато кандидатствах във ВИТИЗ, татко ме предупреди, че може да стане така и че ще се наложи да проявявам характер.
- Кой от вас и полубрат ви Александър Колев прилича повече на баща ви?
- Брат ми е негово копие по външност. Той се занимава и с музика. Аз също приличам на татко, но като актриса далеч не съм като него. По характер – да. Имам нетърпимост и бум в себе си, не мога да премълча и да се смиря.
- В какви отношения сте с брат си, който е дете от втория брак на баща ви с Йорданка? А с последната му жена Мария?
- Отношенията ни с брат ми са чудесни. С Мария нямаме нищо общо. Доколкото знам, тя е отишла да живее в Гърция при синовете си, които вече са големи. Възможно е да има и внуци. След смъртта на татко всеки си тръгна по пътя.
- Имахте ли проблеми с подялбата на наследството на Тодор Колев?
- Не, не сме имали проблеми. То и какво наследство?! Боже... Баща ме не е бил Елвис Пресли, та да е оставил милиони. Живял е по времето на социализма и имаше един никакъв апартамент в кв. „Лозенец – това беше наследството.
- Какви са актуалните ви актьорски ангажименти?
- В началото на април в театъра в Шумен, моя роден град, беше премиерата на „Балерината, която запали оперетата” – пиеса на съпруга ми Венцислав Кулев. Идеята за нея ми беше подхвърлена от Сашо Морфов преди доста години в Народния театър. Тогава той ми пусна част от филм с 15-минутен етюд за балерина в Русия. Доста време след идеята на Морфов Венци написа моноспектакъла. Разви образа на героинята, обогати го и създаде една доста противоречива жена, която живее в България и в нашите условия твори изкуство.
Първоначално репетирахме вкъщи. Впоследствие говорихме с директора на Шуменския театър и той предложи да направим представлението там. Шумен има особено място в живота ми. Родена съм там и градът ми навява много спомени от детството ми. Играя и в Народния театър все още, но отношенията ни с директора Василев са доста напрегнати. Две от представленията, в които участвам, се програмират в афиша. Другите спектакли не са в програмата и не се играят. Участвам и в два спектакъла на Камен Донев в Пловдивския театър. В края на миналия театрален сезон с Вальо Танев направихме „Кълбовидна мълния” и има голям интерес от публиката.
- Лесно ли работехте със съпруга си Венцислав Кулев по „Балерината, която запали оперетата”?
- Не му беше лесно на Венци като автор и режисьор на „Балерината, която запали оперетата”. Не е толкова хубаво и че вкъщи по цели дни си говорихме за представлението. Имаше моменти, в които това изнервяше. Спектакълът е трагикомичен и се надявам да бъде харесан от публиката.
- През 1989 г. завършвате ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. През много трудности ли премина актьорският Ви път?
- Пътят на всеки артист в България не е никак лек. При мен също е минавал през доста тръни. Завърших ВИТИЗ в много тежък момент в България. Настъпиха промените, дойде Лукановата зима, в страната настана поголовна мизерия и глад. Хората непрекъснато протестираха. Ситуацията в държавата тотално срути илюзиите и мечтите, които имахме аз и другите дипломирани актьори. Публиката се отказа от театъра, представленията се играеха на полупразни салони. Периодът беше сатрапски за цялото театрално съсловие. За 4 години ме уволняваха 4 пъти за изразяване на мнение, но и до днес смятам, че в спора се ражда истината и човек не бива да мълчи и да си затваря очите, да си скрива главата в пясъка като щраус. Не става въпрос да се караме и да се вдигат скандали, а нещата да се изговарят и да се търси разумно решение. През 1994 г. се отказах от театъра.
- След като се отказахте от театъра, с какво се занимавахте?
- След уволненията в театъра мислех, че не мога да разчитам на интерес към мен като към актриса. През 1995 г. започнах да се занимавам с реклама. Хванах се като рекламен агент в Нова телевизия. Постепенно работата ме увлече. През 1997-а бях шеф на маркетинга. На следващата година, успоредно с работата ми в телевизията, Сашо Морфов ме върна като актриса в театъра. Направи представлението „На дъното” в Народния и ме покани да играя ролята на Квашня. Той е най-добрият ни режисьор в момента. Доволна съм, че съм негов съвременник и че сме учили заедно. Никога не се чудя какво иска да ми каже, разбирам го от една дума. Винаги много съм харесвала всичко, което прави. „На дъното” беше изключително успешно представление. След това участвах и в „Декамерон”. Паралелно с актьорските ангажименти се занимавах 18 години и с реклама. Накрая започнах да работя само в театъра, който е голяма краста.
- Случвало ли се е през годините семейството ви да остане на заден план заради професионалните ви ангажименти?
- В годините, когато дъщеря ми растеше, включително и в пубертета й, бях до нея. Тогава не играех толкова много в театъра и имах време за детето и семейството си. Сега вече е по-различно. Не успявам да отделям достатъчно време за внучката Джейна, пропускам най-сладките й години заради пътувания и заетост. Малката расте с дни и се променя с часове.
- Дъщеря ви Теодора с какво се занимава?
- Завърши ВИТИЗ. На младите актьори не им е никак лесно. Теодора беше артистка в театъра в Плевен, а се снимаше и в сериал. След това отиде в Англия, където се ожени. В момента е в България и прави свое „Буум кабаре”. То е в сферата на ентъртейнмънта, който в България е малко развит. До голяма степен чалгата е обхванала този сегмент от работата на артиста. Теодора успя да създаде нещо много интересно – за първи път виждам подобно у нас. „Буум кабаре” прелива от хумор, песни, танци, забавление и невероятна красота.
- Внучката Джейна артистична ли е?
- По-скоро е музикална. Харесва й да пее и да танцува. Малко по-затворена е обаче и не обича да се представя пред публика. Срамежлива е. 1
- Вие самата правилно ли пеете?
- Да, пея хубаво и вярно, но само мъжки партии.
Източник: Уикенд
