Родената на 14.11.1970 г. Параскева Джукелова е сред щастливките, на които съдбата поднася възможността да завършат класа на Стефан Данаилов. Веднага след това постъпва на работа в Народния театър и зад гърба си вече има десетки постановки и хитови филми като „Вина“, „Без крила“, „Гунди – легенда за любовта“, „Голата истина за група „Жигули“ и „Възвишение“. На зрителите е позната и от предаването на БНТ „Понеделник 8 1/2“, на което бе водеща в периода от 1998 до 2001 г.
Преди броени дни по кината се завъртя и трагикомедията „Клас 90“, в която на Джукелова е отредена запомнящата се роля на журналистката Ваня.
- Параскева, по кината тръгна новият български филм „Клас 90, в който и вие участвате. Познавахте ли се с режисьора преди началото на снимките?
- За участието си във филма получих лична покана по телефона от режисьора Бойко Боянов. Каза да прочета сценария, мислел, че съм подходяща за една от ролите. С него сме приятели от ВИТИЗ, но досега не се беше случвало да работим заедно. „Клас 90" е неговият пълнометражен режисьорски дебют.
- Допада ли ви героинята ви Ваня, която е политически журналист?
- Героинята не ми допада много. С извинение към журналистите, те не са ми любим персонаж. Малко са ми като хрътки, които захапват, не прощават, не се съобразяват с чувствата на хората, докато преследват информация. В конкретния случай в „Клас 90", Ваня е и политически журналист. Самата аз въобще не се интересувам от батака в политиката. „Политиците много говорят, малко правят!“.
- Героинята ви е с тъмна коса. Защо избрахте този цвят?
- Има си обяснение за промяната. Горе-долу по същото време трябваше да участвам и във втория сезон на сериала „Вина“, където косата ми беше малко по-тъмна. Заради снимачното съвпадение избрахме и в „Клас 90“ да съм с по-тъмен цвят.
- В „Клас 90” съученици се срещат 33 години след завършването си и всеки един от тях е доста променен. Вие самата правили ли сте си равносметка как сте се променили от изкласяването ви до днес?
- Да, случвало ми се е да правя сравнение каква бях, когато завършвах училище и това, което съм в момента. Навремето мислех, че светът ще бъде в краката ми и мога всичко, стига да го поискам и да се трудя достатъчно. Впоследствие открих, че в живота справедливост няма. За съжаление, това стана на по-късен етап и ми костваше доста лично разочарование.
Възпитавана съм във време, в което се казваше, че ако си усърден, ако полагаш усилия и си отдаден на това, което правиш, неминуемо ще постигнеш резултати и признание. С времето разбрах че не е точно така. Животът е устроен така, че нищо не е гарантирано.
- След като разбрахте, че животът не е справедлив, как се променихте?
- При мен професионалният и личният живот са неразделни. Работя с емоции, с чувства, с душа и тяло. И в работата си, и извън нея се разделих с илюзиите, със своя позитивизъм и оптимизъм. Превърнах се в реалист песимист.
- Кои свои ученически мечти осъществихте?
- Основната беше да стана актриса. Успях да сбъдна мечтата си и имам своето удовлетворение от реализацията си. Разбира се, кога по-малко, кога повече изпитвам разочарования, съмнения и липса на мотивация. Все пак много неща се промениха в обществено-политически план. Човек с годините натрупва повече огорчения, които го правят по-предпазлив и скептичен към това, което му предстои. И аз имам моменти на огорчение, което не е добре, но съм самокритичен човек и отдавам всякакви несполуки на личните си действия и недостатъци. Търся причините за неуспеха винаги в себе си, а не в другите.
-Трудно ли вие, когато работите по няколко проекта едновременно?
- През 2023-та се снимах в „Клас 90”, „Гунди – Легенда за любовта” и втори сезон на сериала „Вина”, а малко се застъпиха и снимките на „Без крила”. При мен въпросът не беше как ще издържа. Чувствах се много удовлетворена, защото имах ангажименти, каквито харесвам и искам. По-трудно е, когато няма работа. Ангажираният актьор се чувства по-ентусиазиран и успява да намери сили в себе си. В работен план 2023 г. ми беше интересна и изключително вълнуваща.
- Ще има ли трети сезон на сериала „Вина“? Рейтингът и на двата сезона бе огромен…
- Зрителите разпознаха сериала „Вина“ като свой, заживяха с героите му. Беше много добро попадение, уцели таргет и масово хората го харесаха. Аз няма как да отговоря на въпроса дали ще има трети сезон. Ръководството на БНТ може да направи това. Доколкото виждам, засега няма такива индикации. Разбира се, никога не е невъзможно да се отвори перспектива за продължение.
- Башар Рахал казва, че се е влюбил във вас, когато преди години ви е гледал в „Сезонът на канарчетата”. Лесно ли се сработихте с него във филма „Без крила”, където сте съпрузи?
- Е, той тези неща с влюбването си ги разказва... Може и така да е било, но нямаме никакви доказателства (смее се). Не ми се е обяснявал в любов, а и няма нужда. Наскоро и аз разбрах, че е бил влюбен в мен. Това е влюбване, в което виждаш някой на сцена и ти харесва, но не вървиш след него и не го обсебваш с някакви свои очаквания. С Башар Рахал се познаваме от много години. Той е от втория клас на Стефан Данаилов а аз – от първия. От едно котило сме. Не ми в било проблем да работя с Башо в „Без крила". Забавното бе, че той бе и продуцент на филма и от време на време се откъсваше от актьорската си работа и започваше да се кара и да държи сметка за разни неща по организацията на продукцията. След това отново се връщаше в ролята си пред камерата,
- Какви са актуалните ви актьорски ангажименти?
- Играя си представленията в Народния. В момента репетирам и ново, което е посветено на 120 години от създаването на театъра. Зрителите ще бъдат със слушалки и ние ще ги водим през времето и пространства. Участвам и в два спектакъла, които не са на Народния - „Само ние, момичета!” и „Срещи в сряда”. С тях пътувам много из страната. Имат голям успех сред хората.
- Чувствате ли се самотна понякога?
- Да. Това е някаква екзистенциална самота. Понякога ми се струва, че всеки човек е в собствената си кула, със своите цели и проблеми. Трудно е да се създаде приятелство и партньорство, при което да има трайна грижа за другия. Случва се да усещам, че моите преживявания, мисли и живот остават скрити от хората около мен, но това важи и за останалите, разбира се. Честно казано, искало ми се е, когато отида да се видя с колегите си, да не си говорим общи приказки, а да влезем в дълбочина - какво правим, докъде сме стигнали, какво ни тежи... Това е нещо, което обикновено се случва при разговор с психолог.
- Вие ходили ли сте на психолог?
- Да. В живота има кризи и моменти, в които човек се чувства малко или много разлюлян. Съвсем нормално в такива случаи той да се обърне към някого от когото може да получи професионална помощ
- Дъщеря ви Калина послушна ли е? Интересува ли се от изкуство?
- Послушна е, доколкото може да е такава една тийнейджърка, имаща собствено мнение за абсолютно всичко. Чудесна е Калина. Интересува се от музика и живопис. Напълно е възможно да тръгне по пътя на изкуството – виждам, че там са интересите й. Предполагам, че няма да вземе професията ми и да стане актриса, освен ако не ме изненада рязко след време.
- А възможно ли е да стане режисьор като баща си Виктор Божинов?
- Възможно е. Има и такива заявки, но засега е встрани от киното и театъра.
- Има ли човек в живота ви? Щастлива ли сте в личен план?
- Има много хора в живота ми. Дали съм щастлива в личен план – и да, и не. Щастието е въпрос на лична мотивация. Опитвам се да гледам по-философски на нещата. Стремим се да преследваме химери и щастието е понятие, което ние сме си създали. То е да си здрав и в хармония със себе си. Другите неща, които се случват около нас, могат да бъдат всякакви, нетрайни, променящи се.
- Със здравето как сте?
- Имам здравословни проблеми, разбира се. С времето се натрупват някакви неща. Ужасявам се от нашата здравна система. Хората в нея решават нещата на парче, никой не гледа тялото като цяло. Трудно е да се съберат всички медицински диагнози и да се установи какво точно куца. Би ми се искало, като отида при някой лекар, той да се загрижи за мен и да започне да ме оглежда от всички страни, докато накрая не установи къде е основният проблем.
- Спортувате ли? Спазвате ли хранителен режим?
- Спортът при мен е от следващия понеделник. Малко съм кампанийна и нещата тръгват с въодушевление, което трае няколко месеца, а след това приключва. Докато репетирахме пиесата „Само ние, момичета“, в която героините ни са съотборнички в отбор по плуване в колежа, започнах да ходя редовно на басейн. След премиерата на представлението интересът ми към плуването замря. Сега очаквам да ме удари някакъв друг ентусиазъм за спорт. Понякога се опитвам да спазвам хранителен режим.
Чувствам се по-добре, когато съм малко по-слаба. Досега най-добре ми се е отразявало, когато съм била няколко дни само на плодове и чай - т.нар. гладолечебен режим. Другите ми е трудно да ги спазвам, защото изискват повече внимание и дисциплина.
- Колко дни успяхте да издържите на т.нар. гладолечение?
- Преди време съм издържала два-три пъти по 14 дни. Тогава си беше с цел лечение. Подложих се на това, когато се опитвах да имам дете, а не се получаваше. След гладолечението пак не стана, но не смятам, че е попречило на здравето ми. Чувствах се прекрасно след режима. С него даваш на тялото си шанс да се прочисти и рестартира. Уви, имала съм проблем със захранването. Лаком човек съм и ми е било много трудно да издържа въпросния период.
- Остава ли ви време да пътешествате?
- Време има, но е необходимо човек да си го отдели и да се организира. Възхищавам се на Владо Пенев, който е много успешен в това отношение. С моите приятелки и колежки Ева Тепавичарова, Александра Василева и Жорета Николова отидохме в Италия на 1 януари – направихме си пътешествие за поредна година. Намираме си време и си избираме дестинация.
- При пътешествията ви изпадали ли сте в стресови ситуации?
- Не съм човек, който лесно губи самообладание. Най-страховито беше, когато преди няколко години бях, на къмпинг „Корал” с Ева Тепавичарова. За първи път тогава си опънах палатка на плажа. Вечерта се разрази грандиозна буря. Стоях си сама в палатката и си казах: „Добре, явно тук ще се мре”. Легнах си и чаках да видя каква ще бъде съдбата ми според боговете и природата.
- И дъщеря ви ли е смела като вас?
- Не, Калина изпитва ужас. Има тя някаква фобия от бури. Виждайки в приложението на телефона си, че се задават гръмотевици, се прибираме, затваряме прозорци, изключваме телевизорите и всякакви други устройства. Няма лошо, че дъщеря ми се притеснява от стихии – те са си опасни. Веднъж двете бяхме заедно на почивка в Гърция. Времето се развали и прогнозите бяха за буря с гръмотевици. Тогава цяла нощ прекарахме в автомобила.
Източник: Уикенд
