December 19, 2024

Звездата от „Неочаквана ваканция“ Албена Чакърова: Радвам се на спокойните си пенсионерски години

Смята, че врачките са космически шпиони, надничащи в чуждите съдби

https://kliuki.net/liubopitno/zvezdata-ot-neochakvana-vakanciya-albena-chakarova-radvam-se-na-spokoynite-si-pensionerski-godini/231629 Kliuki.net
Звездата от „Неочаквана ваканция“ Албена Чакърова: Радвам се на спокойните си пенсионерски години

Известността застига Албена Чакърова, когато е едва 10-годишна покрай участието й във филма „Неочаквана ваканция“, където влиза в ролята на Росица. Впечатлени от екранното й въздействие, режисьори и кинодейци, се надпреварват да я канят по участия и русолявото момиченце бързо се нарежда сред звездите на родното кино.

За телевизията пък я открива Хачо Бояджиев и тя става водеща на „Звезди в ефира“. Напуска по собствено желание и за кратко влиза в ролята на журналист във вестник. Зад гърба си има три брака и две деца. Майка й Цветана Янакиева е дългогодишна режисьорка в БНТ, а баща й е актьорът Илия Чакъров. Албена Чакърова е родена в София на 6 октомври 1967 г.

 

Покрай редицата сериозни здравословни проблеми напоследък, единственото, което си пожелава на рождения си ден, е здраве. Иска да е на крака, за да може да гледа двете си деца и внука. Другото й желание е да не умират толкоз много хора покрай нея, че много оредели, а понася тежко всяка смърт.

Напоследък не се занимава с нищо, посветила се е изцяло на себе си и здравето си, тъй като когато човек е болен, не му се прави нищо. Сякаш губи желанието си за живот, за мечти, за цели в близко и далечно бъдеще. Освен това не е в средите, в които би трябвало да е, поради липсата на ищах за артистична работа. Каквото беше, беше. Не ми се занимава с истерии на суетата, със светски живот. Излишен е този шум. Минало заминало ми е филмът „Неочаквана ваканция“, защото почти всички актьори измряха – тъжно й е, защото си отишли и по-стари и по-млади от нея. Радва се, че песента към филма останала вечна, може би защото е символ на детството и мечтите им, но истината е, че не обича да я слуша.

 

Признава, че мрази подаръци и изненади. Не обича да празнува рождените си дни, тъй като за нея всеки ден е празник. Светските шумотевици й идват в повече.

Щастлива е, защото в момента душата й е спокойна, а от това по-хубаво няма. Разбира се, имала е много лоши моменти, било й е трудно да излезе от тях. Преживяла изключително тежко загубата на първия си съпруг, тъй като за нея всяка раздяла е трудна. Към днешна дата желанията й са доста различни от прожекторите – най-голямото й желание е да запази човека в себе си, да помага на близките си, да се грижи за тях, тъй като на тази възраст изобщо не й е до изяви и публика.

 

Първия си хонорар получава, когато е едва 8-годишна и с парите почерпила родителите си, от което била много щастлива. С първия си сериозен хонорар пък си купила съдомиялна машина.

 

Към днешна дата звездното й всекидневие започва с чаша кафе и веднага се лепва за компютъра, който е нейния свят, тъй като там има всичко. С третия й съпруг живеят сами. Ако има нещо за вършене като домакинска работа, я върши и след това не прави нищо. Разбрала, че нищоправенето е хубаво нещо.

 

И след пет години се вижда по същия начин – в нищоправене. Признава, че би се занимавала със себе си. Допълва, че пенсионерите са спокойни хора, почиват си, ходят на курорти, на никого не обръщат внимание и никой не им обръща внимание. „И това е хубаво, защото живеем в завистлив и упадъчен свят. Измислени маниери, безпочвени претенции, превземки – голяма смешка е това“, категорична е Чакърова.

 

Намира младите в ефир за твърде превъзбудени и прекалено наперени, сякаш са открили топлата вода. Признава, че не гледа телевизия. Допълва, че нищо ново не казват, нито пък показват – същите теми са ги коментирали и те преди 20-30 години, с тази разлика, че сега има по-модерна техника. Няма и любими сериали от новите български, просто не ги следи.

 

Вярва във вярата, надеждата и любовта. Самоопределя се като безнадеждна романтичка в комбинация с голям песимист. Разочарованията й идват от живота, който намира за твърде несправедлив. Дава си сметка, че няма как да е друг, тъй като не живеем на планетата на елфите, еднорозите и т.н. – намираме се на адска планета, с адски взаимоотношения, категорична е тя.

 

Първият й брак бил обречен, тъй като се омъжила едва 20-годишна. Смята, че ако с първия й съпруг Емил Джамджиев, който бил 17 години по-голям от нея, били на една възраст, нямало да се стигне до развод.

След него сама си избирала мъжете, защото не можела да е сама. „Когато една жена остане сама, на вратата й почват да реват всякакви магарета. Имах нужда от съпруг №2 за пред хората, за да не ми навлизат всякакви с простотиите и претенциите си. Така беше и със следващия ми мъж. Със сегашната ми половинка живеем на семейни начала от 20 години. Всеки си има своето пространство и не се бърка в това на другия.

Приятно ни е да сме заедно, подхождаме си, говорим си когато решим…“. Определя дома им като пустинен остров – имат спалня и питейна вода, райско място. Ако й се готви, готви, ако ли не – намазват по филия и толкоз.

 

Мнението й по отношение на политиката е доста различно от масовото, тъй като е била в политическите лайна и е наясно, че нищо не е такова, каквото изглежда.

„Горките украинци са просто една футболна топка, която двама души подритват от две страни. И тези две страни са едно цяло, имат си уговорки, договорки, канали. Истината е, че войната прави пари – закон божи!“, категорична е тя. Признава, че не ходи да гласува от десетилетие, тъй като се предлагат все едни и същи хора. Няма намерения да отиде да гласува и на предстоящите избори. Категорична е, че ако човек е нормален, разумен и мислещ, не би следвало да гласува, но тъй като българите сме тъпи глави, тичаме към урните, а след това се оплакваме от избора си.

В заключение посочва, че политиката е нещо като игра на шахмат, но малко по-сложно. Като цяло светлина в тунела за целия свят няма!

 

Не ходи по врачки и шамани, защото е наясно, че човечеството сме проекция на висша сила. Смята, че врачките са космически шпиони, надничащи в чуждите съдби.

Източник: Уикенд