July 12, 2026

Тука има... тука нема

https://kliuki.net/novini-2/tuka-ima-tuka-nema-2/267198 Kliuki.net
Тука има... тука нема

 

Мълчанието по принцип е израз на съгласие.

Особено когато началникът, ръководителят, баровецът мълчи, то това е израз на съгласие. Съгласие, което дава сила на думите на подчинения, облича ги в одобрение и представлява „червен килим" за тяхното разпространение.

Та, по думите, произнесени не в кръчмата на Ботунец, а от банката на Народното събрание, в някакви дни от 2024 година /няма да се задълбочавам тук с цифри/, Пеевски е бил хем в Дубай, хем в парламента.

И това никак не е чудно.

Той, Пеевски, е толкова голям, че може да се помещава на две територии едновременно, без никакъв проблем.

С него, Пеевски, в Дубай е била и конституционният съдия, издигнат от „добрите" / да не ги бъркаме с „прогресивните" сили, която някак с факти доказа, че не е била там, ама това не отменя увереността на произнасящия „присъди" министър на вътрешните работи.

Там принципът е, щом съм казал, че е била, значи е била и толкоз".

Така де, думите са на властта срещу някаква си съдийка, макар и конституционна.

Днес от екрана на телевизора се появи бизнесмен, дето е доста ядосан, че името му е намесено в тези пътувания, не бил познавал Пеевски и естествено ще търсел отговорност за публичната употреба на името му.

Делян Пеевски

Сега, този бизнесмен не знае, че щом министърът на вътрешните работи реши, той, Пеевски може да бъде на няколко места едновременно, дори да бъде скрит под седалката на полета, дето този бизнесмен е пътувал.

Това е ролята и волята на властта. Казват, че си пътувал, значи си пътувал, след няколко години съдебни битки ти доказваш, че не си, ама това какво значение има.

Или този министър вече отдавна не съществува на политическата карта на страната, или обратното – превърнал се е в нещо по-велико, да речем главен прокурор, от която позиция продължава да издава присъди.

Защото странни са „врътките" на съдбата.

В същото време, но същият министър обвини бивш министър-председател, че „надничал" зад обществена поръчка, свързана с мантинелите.

Тази тема става все по-важна, смъртността от камиони, прехвърлящи мантинели все по-голяма, а намесата на бившия министър-председател в думите на настоящия министър на вътрешните работи – все по наказуема /съдебно/.

Сега в последните дни става ясно, че за да изобличи онзи Пеевски, дето може да бъде на няколко места едновременно, както и придружаващите го лица –/ за които неопровержимо се доказва, че не са го придружавали, ама то и той не е бил там/, българските власти /абе кои власти/ ползват европейска информационна система, чието ползване без съдебно и прокурорско нареждане е абсолютно недопустимо и която, при неправилно /каквото това очевидно е било/ ползване води до недопустимо нарушаване правата на личността.

Както се вижда също, при нейното неправилно ползване разни невинни хора могат да се окажат не там, където съ били и ли там , където не са били, ама какво „тук знази някаква си личност?"

Малко като бившия физкултурен министър на същото министерство, дето беше опасал /напълно незаконно/ в наблюдения цялата власт, защото това му даваше повече власт.

Ама той, физкултурникът, не беше „облечен" в правни знания и нямаше как да знае, че нарушава закона, а и не го интересуваше.

Настоящият е юрист и тези неща, понеже се учат още в първите години на правното образование, следва да са му известни.

Та, придобил по неизвестен и доста вероятно незаконен начин спорна по верността си информация, настоящият министър на вътрешните работи не се свени да я разпространява и потвърждава публично, както и не се свени да въвежда /с лично обещание/ ново законодателство в страната.

Стои въпросът за това какво прави началникът.

Ами мълчи си.

Защото тази „привидност" за разграждане на олигархичния модел, наречен пропагандно Борисов – Пеевски, най-вероятно го устройва.

Нека да има някакъв „демократичен" шум, докато властта малко нищо не прави.

Така изглеждат нещата.

А фактите?

Факт е, че олигархичния модел съществува в страната като основен модел на правене на бизнес още от началото на 90-те години на миналия век, факт е че голям /пък и среден/ бизнес в страната почти не може да се прави, без протекцията на властта.

Има го усещането, че новата власт е „офърфолена" в бизнес зависимости, така както и старата и в крайна сметка, нищо освен пропаганда няма да се случи, всичко това по някакъв начин обяснява мълчанието на началника.

Щото той, началникът в обществото и икономиката и политиката е за това.

Да санкционира своите, ако не спазват официалната политика.

Е очевидно, да си играем на „тука има... тука нема" е част от тази официална политика.

Да сведем олигархичните зависимости в страната до „модела Пеевски-Борисов", без да засягаме „нашите", без да потърсим прекъсване на връзката бизнес-политика, а само с пропаганда, при това на неверни данни, представяне за факти, Демагогско и порочно, не ли?

Да, знам.

Да направиш бизнесът в България възможен и за хора, дето не са свързани с управляващата партия е труден процес.

Само дето някак си, няма усещането такъв да е започнал, да се кани да започне или да е планирано да започне.

А иначе многобройните и самодейни акции на физкултурния министър на Борисов имаха значителен принос в загубата на доверие към самия Борисов, а и то много преди апартамента с асансьор.

Сметката, тази от незаконните арести и обвинения, я платихме ние, драги съграждани.

Сега гледам този непътувал „пътувал с Пеевски" бизнесмен от телевизора и се чудя колко точно ще ми излезе тази сметка?

Източник: 168chasa.bg