Силвия Петкова стана звезда с изявите си в сериалите „Революция Z“, „Под прикритие“ и „Пътят на честта“, а тази есен пак я гледахме на екран, при това по няколко пъти в седмицата. Тя влезе в новото риалити „Трейтърс: Игра на предатели“, но не успя да напредне към финала, защото някои от конкурентите й за победата се оказаха по-добри стратези.
Ето какво разкри чаровната актриса за най-актуалната й тв изява, както и за още много неща в личен план. От откровените отговори стана ясно, че бившата половинка на режисьора Зоран Петровски си няма нов мъж и изплаща сама огромни кредити.
- Силвия, със сълзи на очи си тръгнахте от „Трейтърс: Игра на предатели“. Защо страдахте толкова, че напускате риалитито?
- Играеше ми се тази игра. Съжалявам, че трябваше да си тръгна, макар да не бях най-подходящият участник за такъв тип телевизионно риалити. Аз съм човек, който не е добър стратег и не мисли няколко хода напред. Много вярвам в хората, за мен всеки е невинен до доказване на противното. Равносметката, която си направих, след като напуснах, е, че съм супер наивна. Ще си остана обаче такава и в бъдеще, защото по този начин се живее по-спокойно.
-Кога ви беше най-трудно в предаването?
- В един момент започнах да наблюдавам всеки един какво прави – пие ли вода, накъде гледа и т.н. Опитвах се да намеря улики и да стигна до предател, но разследването ми се оказа неуспешно. Бих определила Трейтърс като тотален психотрилър.
Дори когато не ни снимаха, имаше моменти, в които бяхме с превръзки на очите и тампони в ушите, а човек, когото не познавахме, ни държеше за ръка и ни развеждаше по някакви места. Хотелските ни стаи бяха със запечатани прозорци и без дръжки на вратите. Изолацията беше пълна и брутална. Явно целта беше да психясаш и да започнеш да подозираш всеки от другите участници като предател. Невероятно добра игра! След като приключиха снимките, месеци наред ме държеше вълнението.
- Имахте ли някакви колебания дали да склоните да участвате? Това все пак е ваше първо влизане в риалити формат…
- Нямах колебания, фен съм на риалитито, което е уникално и вълнуващо. Гледала съм версиите, реализирани в други държави и в мига, в който ме поканиха да участвам, много се зарадвах. Първото нещо, което направих, получавайки офертата, беше да говоря с майка ми по телефона. Мама ме подкрепи, каза ми да поема предизвикателството, щом харесвам формата.
- Ако бяхте получили задача да сте „предател", щяхте ли да се справите?
- О, аз не мога да мамя. Бях на 12, когато изрекох последната си лъжа и умрях от срам. Тогава си обещах, че никога повече няма да се чувствам по този начин. През годините се е случвало да премълчавам, но никога не съм лъгала. Не съм най-подходящия психопрофил за Трейтърс, но пък знае ли човек, ако ме бяха избрали за предател, можеше и да открия други свои качества.
- Какви са настоящите ви професионални ангажименти?
- На 7 октомври в „Театро" открих новия театрален сезон с моноспектакъла ми „В областта на сърцето”, в който разказвам за живота, връзките, неудобствата, притесненията и излагациите, които съпътстват ежедневието на всеки чувствителен човек, страдащ от несподелена любов. Играя и в театър „София и „Артвент". Репетирам и няколко постановки в Пазарджик. С една от тях ще почетем Константин Величков за 170 години от рождението му.
- През много трудности ли преминахте като актриса през 15-те години, откакто сте завършили НАТФИЗ?
- Най-трудно ми беше, когато в пандемията взех решение да напусна театър „София“, където дълго време бях на заплата. Бях подготвена за това, че може никога повече да не се кача на сцена, ако не съм доказала, че владея актьорското изкуство. След като излязох на свободна практика, ме потърсиха за работа много хора извън държавните и общински театри. Интересът им към мен беше показателен, че мога да практикувам професията си дори и да не съм на щат. Така съм устроена, че трудностите ме амбицират да намирам решения и пътища напред. Вярвам, че няма случайни неща и съдбата си знае работата. Дори в неуспехите намирам смисъл и урок, който трябва да науча.
- 10-годишният ви син Сива доволен ли е от представянето ви в „Трейтърс: Игра на предатели“. Кой се грижеше за него, докато снимахте?
-Като му казах, че ще влизам в предаването, той развълнувано ме попита дали там ще е като в „Сървайвър", където е участвал баща му Зоран. Сива много се гордееше с представянето на татко си във Филипините, а сега е доволен, че аз се изявих в друго риалити. Докато се снимах в „Трейтърс: Игра на предатели“, беше на почивка с баба си и дядо си в Охрид и не е усетил липсата ми.
- След раздялата ви с бащата на Сива – режисьора Зоран Петровски, запазихте ли добри отношения помежду си?
- Със Зоран се поотдалечихме един от друг, но все пак общуваме нормално, за да си отгледаме детето щастливо и спокойно. Бих казала, че се справяме много добре в това отношение. Разбрали сме се за Сива, имаме своите договорки.
- Появи ли се нов мъж в живота ви?
- Не, нямам нов мъж в живота си. Все по-трудно ми става дори да си помисля, че някой ще успее да ме заинтригува. В момента на дневен ред имам страшно много битовизми – като кредити и ремонти, и нямам време за разсейвания он типа на връзка. На този етап дори не търся това – сама ми е спокойно и се чувствам добре. Дори не знам какъв трябва да е мъжът, който би могъл да ме впечатли. Разочарованията ми в любовта са големи и натрупани.
- Страдали ли сте от несподелена любов? Стигали ли сте до депресия?
- страдала съм слез разделите си, но не и от несподелена любов. В последните 6 години животът ме е лашкал сериозно напред-назад и катарзисите са били във всяка област – любовни, приятелски, работни. Успях да приема случилото ми се като порастване. Научих се да разчитам единствено и само на себе си. Получих много уроци, дадох си сметка, че положителните ми качества и възпитанието в днешния свят не са на мода. Въпреки трудностите, през които се наложи да премина, не изпаднах в депресия. Дори напротив, стегнах се. Осъзнах, че ако някой ме обича и иска да е мой приятел и част от живота ми, е свободен да го направи, а ако ли не е, може да си тръгне. Опитвам се да приемам решенията на хората. Често съм наранена и огорчена, но гледам само за кратко да оставам в такова състояние и да възприемам станалото с чувство за хумор.
- Прощавате ли на хората, които са ви предали и разочаровали?
- Да. Лесно прощавам, и то от сърце. За да съхраня себе си, трябва да простя, да пусна и да забравя. Оставям си само дистанцията в усещането към даден човек. Досега не ми се е случвало непростимо забиване на нож в гърба, въпреки че доста хора са се възползвали от добрината ми и са злоупотребявали с нея.
- Остава ли ви свободно време за купони с приятели?
- В последните 2 години не мога да си позволя забавление, малко съм като робот. Знам, че това ще мине, и съм се стегнала. Трябва да стискам зъби известно време, а купоните няма да избягат. Често 24 часа на ден са ми малко за всичко, което трябва да свърша. Няма как, сама жена съм с огромни кредити и дете.
- За какво сте теглили огромни кредити?
- Купих си жилище, което изисква и голям ремонт. След раздялата ни със Зоран, трябваше някъде да живея с детето. Не е разумно да съм на квартира, когато наемите са по-високи от месечните вноски по ипотеката. Реших, че е време отново да направя свой дом и да съм спокойна, че вече няма да се изнасям.
- Нали сте софиянка, не можеше ли да заживеете при родителите ви?
- Софиянка съм и родителите ми имат жилище в столицата. Когато станах на 18, се изнесох от вкъщи и заживях на квартира, за да съм самостоятелна.
Източник: Уикенд
